75 години от капитулацията на нацистка Германия. Жертви и палачи от съседния двор

Споделете статията:

 

Притурката за култура и литература на атинския вестник „Ефимерида тон синдактон“ (www.efsyn.gr) помества рецензия за неотдавна издадената на гръцки книга „Нацистите от съседния двор“ на Ерик Лихтблау. Публикуваме рецензията на Рене Бенвенисте в превод от Здравка Михайлова. В нея Бенвенисте казва: “Истории на военнопрестъпници, които живеят на съседната улица, които продават шпионски услуги по време на Студената война, отмиват миналото си, избягват завинаги възмездието на правосъдието, защото, освен другото, проявяващите решимост техни преследвачи се срещали непреодолими препятствия за тяхното откриване, но и за арестуването им”.

 

Краят на Втората световна война заварва десетки хиляди разселени хора – оцелели, но изтръгнати от родните им места и домове – по пътищата, завръщащи се обратно у дома или скитащи в търсене на нова родина, за да се преборят да забравят мъчителното преживяно и да съградят наново живота си.

Тя също така заварва хиляди военнопрестъпници и техните сътрудници в търсене на нови идентичности, понякога и на нови родини, за да бъдат забравени от света, да прикрият или пренапишат миналото си.

 

Представяната тук книга се отнася до тези хора – жертви и палачи от войната. Тя черпи от американската традиция на разследващата журналистика, като заимства определени техники и от романа. Включва изследване на печата, на архиви, лични интервюта, регистрира подробности отнасящи се до различни лица и техния живот, стреми се да ни пренесе в преобладавалата през следвоенните години атмосфера.

Книгата на наградения с „Пулицър“ Ерик Лихтблау започва от последните месеци преди края на войната и стига до началото на 90-те години. На фокус са историите на някои от хилядите нацисти – от Германия и от съюзените със силите на Оста страни, които намират убежище в САЩ.

Уредили си спокоен живот, нарисували за себе си портрета на почтени глави на семейства и предложили услугите си на ЦРУ, откупили си качеството да бъдат американски граждани.

 

The SS leader Heinrich Himmler, right, and his adjutant, Gen. Karl Wolff, in 1942.
Credit…United States Holocaust Museum, courtesy of James Blevins

Разбира се, това е времето на Студената война, когато американската държава изглежда склонна да забрави нацистките „малки престъпления“, в случай че нещо такова би било от полза за войната срещу „комунистическата заплаха“. От 70-те години някои „самотни рицари“, журналисти или прокурори, някой и друг изследовател или някой член на Конгреса се мъчат да извадят на повърхността нацисткото минало на „мирно живеещи имигранти“.

Дори когато към американския департамент по правосъдие ще бъде създадено специално бюро за преследване на нацисти, действията им няма да имат винаги очаквания резултат, така че да бъдат изправени пред съд, осъдени или експулсирани от страната бивши нацисти. Те се сблъскват с ЦРУ, с държавния механизъм и с общото безразличие.

Рика Бенвенисте изследва отношенията между евреи и християни в средновековния Запад, еврейска историография и историография на Холокоста и хитлеристката Окупация

Още преди капитулацията на Германия, германски военни са използвани от американците. Изпъкващ пример е този с генерал Карл Волф, който със закрилата на директора на ЦРУ Алън Дълес, предлага услугите си, в замяна на изключването му като подсъдим от Нюрнбергския процес.

Известно е, че обществото на лоялните американци, бивши нацисти, е включвало повече от 1 600 учени, кадри на американската космическа програма. Един от тях е бил сътрудник на фон Браун: Артур Рандолф, надзиравал принудителния труд в концентрационни лагери за ракетостроене, изтезавайки затворници-роби.

Друг един, лекарят Хубертус Щругхолд[1], извършвал медицински експерименти със затворници с цел да осигури безопасни условия за летците на Луфтвафе.

Но не са били само генерали и учени онези намерили убежище в САЩ. ЦРУ и ФБР са рекрутирали шпиони и информатори сред германци и техните сътрудници, участвали активно в геноцида над евреите, вътре и извън концентрационните лагери за изтребление.

Впечатляващ, но не единствен, е скандалният житейски слалом на Том Сообцоков[2]. С произход от Краснодар в Северен Кавказ, след нахлуването на германците той дезертира от съветската армия, облича германска униформа и участва дейно в преследването и изтреблението на евреи в Австрия, Полша и Унгария.

След края на войната работи за сметка на ЦРУ, което знае за неговото минало, и получава разрешение да имигрира в Щатите. Когато ЦРУ е принудено да го отстрани, Сообцоков намира нов работодател – ФБР.

Почти случайно един инспектор от социално-осигурителната система се заинтригува от неговото минало. Последват уличавания, осъден е през 1979 г., казусът търпи непрекъснати обрати, тъй като самият Сообцоков задейства разни връзки и привърженици. Департаментът по правосъдие на САЩ не успява никога да докаже иначе безспорната негова вина. През 1985 г. е убит при експлозия на автомобила си, предизвикана вероятно от еврейски организации.

Истории на военнопрестъпници, които живеят на съседната улица, които продават шпионски услуги по време на Студената война, отмиват миналото си, избягват завинаги възмездието на правосъдието, защото, освен другото, проявяващите решимост техни преследвачи – както видяхме неотдавна във филма за прокурора Фриц Бауер или както четем в книгата на Серж и Беате Кларсфелд – се срещали непреодолими препятствия за тяхното откриване, но и за арестуването им. Написаната с жив и въздействащ език, книга на Лихтблау разказва за един мрачен аспект от поражението на нацизма.

 

[1] Хубертус Щругхолд (Hubertus Strughold, 1898—1986 г.), завършва медицина през 1927 г. От 1935 г. оглавява Изследователския институт по авиационна медицина в Берлин. През 1939 г. институтът е включен в структурата на Луфтвафе, като Щругхолд получава чин полковник. От 1941 г. се занимава с криминални експерименти в Дахау, където затворници са потапяни в ледена вода или затваряни в камери с ниско налягане като част от усилията за съхраняване живота на пилоти от Луфтвафе, които летят на много големи височини, където атмосферата не съдържа достатъчно кислород, или чиито самолети са попаднали във водите на Северния Атлантически океан. Съден на Нюрнбергския процес, но без да му бъде издадена присъда, а след това е прехвърлен в САЩ през 1947 г., за да работи в Академията по авиационна медицина към Военновъздушните сили (US Air Force Aviation Medicine School) в Сан Антонио, Тексас. Участва в създаването на космическите скафандри и други системи за поддържане на живота на астронавтите за космическите полети Джемини и Аполо. – б.пр.

[2] Черим (Том) Сообцоков, (Tscherim (“Tom”) Soobzokov, 1924—1985 г.), от черкезки произход, дезертира от съветската армия през 1942 г. и постъпва във Вафен-СС. Участва в наказателни взводове, преследващи евреи и червеноармейски комисари в Северен Кавказ. Успява да се добере до Италия след края на войната, а оттам емигрира в Йордания през 1947 г., където ЦРУ го вербува през 1952 г. През 1955 г. емигрира в САЩ, но през 1960 г. е освободен от ЦРУ, тъй като дава неубедителни отговори на разпит с детектор на лъжата за дейностите си, преди да пристигне в Йордания. Въпреки това успява да се сдобие с американско гражданство през същата година. Изобличен е официално през 1974 г., но воденото срещу него от Службата по имиграция и натурализация разследване е прекратено през 1976 г., както и друго подобно през 1980 г. След като завежда дело за клевета срещу две американски медии и е защитаван от десен конгресмен, през август 1985 г. той е тежко ранен от самоделна бомба, поставена пред дома му в Патерсън, Ню Джърси и умира от раните си през септември същата година. Убийството му никога не е разкрито. Еврейската лига за отбрана (терористична организация със седалище в Ню Йорк) отказва да поеме отговорност, при все че той е имал много врагове, включително сред многобройната черкезка общност в Ню Джърси. – б.пр.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията: