Журналисти и прависти имат обща съдба за опазването на правовата държава

Споделете статията:

Какво е посланието на сборника „Въпросът за справедливостта. Съдените журналисти в България“*? Какъв е делът на съдените журналисти?Какво преживяват те когато са в съдебната зала под угрозата да получат присъда в размер непосилен за техния джоб! Възможна ли е журналистиката без правото, адвокатите, без либералните съдии? По тези въпроси, провокирани от събрания материал в книгата, пред студенти и гости във Факултета по журналистика и масови комуникация разсъждаваха преподавателите доц. Орлин Спасов,  доц. Жана Попова/вдъхновител на проекта/, доц. Вяра Ангелова, проф. Снежана Попова, проф. Нели Огнянова, съдия Мирослава Тодорова, съдия Калин Калпакчиев, правозащитника Красимир Кънев, журналистите Иван Бакалов, Слави Ангелов, Юлиана Методиева, Иво Инджев.

Доц. Орлин Спасов, Ръководител на катедра „Радио и телевизия“(ФЖМК) открива разговора за журналистите и правораздавателната система

 

Доц. Жана Попова: Журналистите вярват, че „вършат добро“, че са „на прав път“ и затова „истината е на тяхна страна“, „истината е очевидна“. Те открояват своята правота като водеща ценност, на която основават действията си, но в търсенето на „истината“ е важно и обратното – да допускаме, че е възможно да се заблуждават и грешат, когато правят разследвания, анализи или задават въпроси. Почти във всяко интервю се повтаря разбирането, че професионалните правила са спазени, когато са потърсени „всички гледни точки“, „двете гледни точки“.

фотограф: Иглика Трифонова

 

Както обобщава Стилиян Йотов „Признаването на правото на другия да мисли и действа свободно е същевременно и възможност в този случай да е налице заблуда и да се правят грешки“.

Проф. Снежана Попова: Говоренето на интервюираните от позицията на „съдени“, което в случая е вид изстрадана специфична компетентност, е първата важна възможност за движение на информацията вътре в професионалната група.

(Има)интервюта за ред съдебни процеси срещу журналисти от малки населени места. (Споделя се) мнението, че тази част от колегията поема големи рискове, често е подлагана на брутален натиск и носи достойно тежестите по защита на професията.(…)“Който и да е регионален като журналист като види иск да 100 000 лв. няма начин да не се изплаши!(…)Когато делото е затворено в рамките на един град, където медиите са малко, всичко може да се случи – да те осъдят на първа инстанция, да те осъдят и на втора, защото съдиите се познават и не се конфронтират в решенията си.“

Доц. Жана Попова и проф. Снежана Попова  /фотограф: Иглика Трифонова

Доц. Вяра Ангелова: Какво е да знаеш, че си прав! От разказите на интервюираните журналисти може да се обобщи очевидната липса на солидарност. Някой би казал, че я няма въобще. Как да изгоним търговците от храма! Как да решим  проблема за недофинансирането на медиите. Дали можем да кажем, че все повече журналистите нямаме значение! А може би и публиката ще изчезне.

фотограф: Иглика Трифонова

Не е лошо СЕМ да знаят закона. Но не е лошо да има и адвокати, които разбират закона, но и справедливостта.

Проф. Нели Огнянова: Това е книга-памет. Тя е принос към разбиране на професията, а не колекция от съдебни решения. Събраният материал показва какво е взаимодействието между право и журналистика.

фотограф: Иглика Трифонова

Книгата събира интервюта на съдени, а не непременно осъдени журналисти. Каква е ролята на правото? Гарантира или препятства реализацията в професията, или е инструмент за тормоз? ЕСПЧ въведе термина „отговорна журналистика“. Няма неутралност. Ние избираме на коя страна да застанем.

Красимир Кънев, БХК: ЕСПЧ сочи три критерия за ангажиране на наказателноправни средства – прякото излагане на вербална агресия, личното засягане и резултат от етническо противопоставяне и късното подаване на жалба. Към тях следва да се добави и характерът на самата реч, нейният интензитет и вирулентност…

фотограф:Иглика Трифонова

Във всички общества в това число и най-отворените, свободата на изразяване е била и продължава да бъде обект на контрол както чрез формални, така и чрез неформални средства. Христос е бил разпнат на кръста заради това, което е говорил.Избиването на неверници, характерно както за християнска Европа, така и за ислямския свят, е било социален контрол над изразяването векове наред. Днес нежеланите форми на изразяване не се наказват с отрязване на глави и изгаряне на клада, но дори в най-демократичните общества има случаи на осъждания на ефективно лишаване от свобода за изразяване на мнение.

Съдия Мирослава Тодорова: Правната (ни)уредба лесно може да допусне цензура в държави без утвърдени демократични традиции(..)Неслучайно журналистиката се нарича четвърта власт – ресурсът й да въздейства на общественото мнение, да влияе на функционирането на държавната власт, е голяма сила!

Българският съд бавно извървява своя път! Все повече Европейската конвенция за правата на човека се превръща в правен механизъм.Какво трябва да знае журналиста: как съдиите решават отделни права; кои са ограниченията, къде са границите, които трябва да се прекрачват. Част от процеса на отстояване на независимата журналистика е когато съдът е на мястото си!

Съдия Калин Калпакчиев: За да може журналистиката да осъществява пълноценно своите задачи на „куче пазач“ на обществото, трябва да й бъде осигурено пространство и правната защита да е смела, остра и свободна от политическа коректност или сервилност.

фотограф: Иглика Трифонова

Необходимо е да бъдат установени ефективни механизми за саморегулация и етични и професионални стандарти за упражняване на професията. Обща съдба имаме журналисти и прависти за опазването на правовата държава.

Иван Бакалов, издател на e-vestnik: Кои са границите на една тема, по която в българските медии има табу?След поредната финансова спекулация с българска банка през 2014 г. са приети законодателни промени, според които разпространението на информация, свързана с дейността на банките, може да бъде наказуема, ако се докаже, че съдържа спекулативен характер. Това възпря медиите да публикуват информация за нередности в банковия сектор. Срещу мен са заведени шест дела от една и съща основна акционерка в българска банка. Тя завежда няколко наказателни дела от частен характер с искове за 50 000 и 100 000 лв. До 2021 г. е приключило само първото дело. Журналистиката все повече изчезва.

 

 

Иво Инджов, журналист на свободна практика, създател на блога ivo.bg: Дали е бил справедлив процесът срещу мен? Да, макар да ме накара да се замисля що за закони имаме, които позволяват да бъдеш тормозен по толкова очевиден начин от човек, облечен във власт, за когото не е проблем да те разиграва и да те принуждава да се обясняваш пред съда, живеейки междувременно в състояние на тревожност и под натиска да си „мериш“ думите. Знаете ли какво е да заплашват семейството ти, жена ти, че петте ти деца ще умрат!

 

Репортаж: Ю.Методиева

 

борник„Въпросът за справедливостта. Съдените журналисти в България“, съставен от доц. д-р Жана Попова и проф. дсн Снежана Попова, Университетско издателство „Св.Климент Охридски“, 2022. Изданието съдържа научни анализи и интервюта с журналисти, които са били изправени пред съда. Обхванатият документално период е 2007-2020 г. и в него се повдига въпросът за т. нар. SLAPP дела. 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.