Журналистите интелектуалци ли са? Йордан Цонев подхващаше само въпросите в „Панорама“, които са за кучето на Павлов

Споделете статията:

 

 В рамките на един час трима политици употребиха над десет пъти думите „национален интерес“. Андрей Новаков от ГЕРБ отишъл с охрана в предаването „Панорама“. След освиркванията на Деница Сачева и Даниела Дариткова пред БНТ, Новаков не смее да пита Бойко Василев да му показва аутокюто, както реши много хашлашки да го направи в студиото на Антон Хекимян. Предъвкваше си мантрата, че националният интерес бил много… национален.

Срещу Андрей Новаков от ГЕРБ, Йордан Цонев от ДПС и Кристиан Вигенин стоеше режисьорът Димитър Коцев-Шошо. Най-напред обясни на политиците какво е интелектуалец: „човек, който помни“ и разказа кой как сменя ролята си в това студио и в политическия ни живот от присъстващите, както и как ДПС продължава да не сменя ролята си на играч. След това даде отговор на въпроса защо протестът е важен – той изобразява как Народното събрание се е превърнало в хора, които имат все по-липсващ интелектуален хоризонт, „един сивоч“, както го нарече Коцев.

В това издание на „Панорама“ Бойко Василев беше безпощаден. Нямаше нито един участник, който да не получи най-точния въпрос от него. Кратки, ясни въпроси, без овъртания, че хората така били казали, че има такива мнения.

В „Панорама“ на Бойко Василев има един  много важен момент – винаги може да видите дали гостите изпитват уважение към позицията на другия и дали запомнят името на събеседника си. Режисьорите и операторите на предаването трябва да превърнат от онзи йорданцоневски брътвеж за документите, дето щял да ни чете за няколкочасово предаване нормален човешки разговор. Йордан Цонев, дългогодишен депутат, който смален на столчето в „Панорама“ в своята партийна дисциплинираност, забрави с кого говори. Потърси за миг листчето със записките какво му беше името на тоя интелектуалец до него, порови крадешком, без да знае, че камерата има възможност за общ план. Очилата му получиха наместване, раменцата трепнаха. Отърси се. Какво толкова като не знае името на интелектуалеца до него, „Панорама“ е единственото място, в което ще срещне интелектуалец. И нарече Димитър Коцев „преждеговорившия“, като на партийно заседание.

Бойко Василев имаше много ясна концепция как да няма премълчавания в студиото – на Андрей Новаков зададе въпроса за това, дето целият свят знае какви проблеми имаме с корупцията, свободата на медиите и т.н., а Новаков смята, че сме се изложили пред чужденците с гласуваната резолюция в ЕП. Разговорът с Вигенин беше за бележките под линия – за ОМО „Илинден“ и Истанбулската конвенция. Най-важният въпрос, на който Андрей Новаков така и не отговори, беше защо в страната ни продължава да се увеличава броят на жените, жертви на домашно насилие. Малко преди това Андрей Новаков обясни, че не е ходил на олимпиада по математика, но можел да брои колко били гласовете против в ЕП. Не ни трябват само математици в Европарламента, трябват ни хора, които да чуват какво трябва да променят веднага. Защото тоя математически модел на Новаков не може да бъде приложен към убитите и насилвани жени – там всеки глас има значение.

От години насам насилието над деца и жени у нас е проблем, за който няма никаква адекватна политика. Отхвърлянето на Истанбулската конвенция трябваше да бъде последвано от признанието на коалиционното правителство, че не знае как да се справи с това човешко изтребление. Вместо това на всеки въпрос за насилието над жени, правителството реагира с раздаването на пари.

През седмицата министър Деница Сачева обяви отново по БНТ, че много хора в държавата нямали нужда от ония 40 лв., които ще получат за детето си, но много искали да видят, че държавата се грижи за тях.  Звучеше неубедително на фона на икономическата зависимост от мъжа в семейството, липсата на работа и ограниченията, за които жените у нас разкриват, когато са интервюирани защо не напускат по-рано насилника си. За съжаление, симулирането на политика чрез плащането на избирателите по 40-50 лв. преди изборите, не се отличава по нищо от кебапчетата на Митьо Пищова.

Йордан Цонев бе изобразен зарадван на захвата на Бойко Василев, който попита Димитър Коцев наистина ли нямат роля политиците за всичко това, което ни се случи през изминалите години в нашето европейско развитие. Развълнува се Цонев, заиграха бликовете в очилата му. От всичко казано от „преждеговорищия“, който обвини политическия ни елит в превръщането на разговорите в парламента в квартална сбирщина, Цонев засегна само въпроса – наистина ли пък нищо не сме направили, “ний политиците”. И взе, че посочи, че с много труд било постигнато влизането ни в ЕС.

Андрей Новаков мислеше за историческата оценка, която наследниците щели да им дадат. Сигурно ще им я дадат. Йордан Цонев мислеше за лаврите на успеха през 2007 г., които са достатъчни, за да забравим, че у нас има нарушаване на правата на различни социални групи, и партията му не защитава тези интереси, въпреки името си. Сигурно ще забравим. Кристиан Вигенин говореше за разбиването ей сега, оттук нататък, на олигархическия модел на управление. Сигурно ще си вярва. Но Бойко Василев не им вярваше и продължаваше да си задава въпроса: „Това някаква особена ирония ли е, г-н Цонев?“

Между другото, когато изреждаше проблемите в съдебната система, с корупцията, Йордан Цонев сложи в „прочие“ свободата на медиите. Това са важни детайли, г-н Цонев. Почти толкова важни като липсата на упражняването на законите, които гарантират равни права за различните групи в обществото.

Най-интересното в този разговор е, че освен думите „национален интерес“, дето трябвало да го браним, а не да се показваме пред чужденците, на няколко пъти просвистя думата „шамар:. Андрей Новаков обясни, че резолюцията не била шамар за ГЕРБ. Режисьорът Димитър Коцев обясни, че в нашия парламент били изричани толкова много лъжи, че ако това било 7-8-годишно дете „такъв шамар ще изяде зад врата за това“…

Има нещо хубаво в това, че нашето общество не бие шамари на политиците, дори когато искат да доведат обществото до такава история. Има нещо лошо в това, че нашето общество иска да бие шамари на Бойко Василев, защото са унищожени публичните места, в които отдавна Емил Кошлуков щеше да е задължен да отговаря за липсата на редакционна политика, която да не позволява допускането на грешки, чрез които се създава напрежение в обществото.

Унищожената публичност изглежда така: Емил Кошлуков дава интервю само за ПИК, когато в „Култура.бг“ малкото останало гласове кажат истината какво се случва там. После е изивкван като гост председателят на комисията по култура и медиите, които няма право да се намесва в работата на БНТ, и започва да коментира кой е добър и кой – лош; за какво трябвало да говорят в БНТ. Това е намеса в работата на медията, която е недопустима. А ако пък не е той в студиото, Кошлуков си е одобрил Валерия Велева и Борислав Зюмбюлев, за да превърнат в кич ролята на „Панорама“ като различно предаване в БНТ. Дори те не успяха да го направят, въпреки че кичът се е пропил в думите им. Защото журналистите винаги са били различни и сред тях винаги е имало и интелектуалци, въпреки че нямат барокови извивки в интонациите си, а само въпроси.

Бел.ред. Редакционният екип на Маргиналия остро осъжда хвърлянето на яйца по гостите на “Панорама”. Намираме тези протестни жестове за недопустими и настояваме да се спазват цивилизованите стандарти на европейска България.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Жана Попова

Д-р Жана Попова e преподавател по радио и телевизионна журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация. От 2020 година води рубриката "Имало едно време телевизия" в Маргиналия. Автор е на книгата „ Жанрове и форми. на забавлението в телевизията“, издание на „Полиграфюг”, 2016