Змия, захапала опашката си: Законът за социалните услуги

Споделете статията:

 

Сред бурните събития в последните месеци – извънредното положение, политическите гафове и съвсем скорошните протести, едно важно събитие сякаш бе забравено и изтикано встрани от обществения фокус. Това бе факта че на 01 юли 2020 г. влезе в сила, придобилият епичен блясък Закон за социалните услуги (ЗСУ).

Множество реакции и полемики очертаха пътя на този закон до активирането му. Последната драма бе отлагането на влизането му в сила на първоначално решената дата – 01 януари 2020 г. След това шумът около него сякаш утихна. Докато едно ново събитие в последните дни не привлече отново вниманието към този акт, и накара хората поне за момент да отклонят поглед от плажа Росенец и площадите. На 15-ти юли, Конституционния съд (КС) се произнесе, като отхвърли претенциите относно 42 члена от посочените, и обяви за противоречащи на Конституцията само три от поисканите.

 

Срещу ЗСУ бе внесено искане от група народни представители, за обявяване за противоконституционни на общо 45 члена от същия. Преди да посочим кои са тези норми и какви са основанията на КС за решението му, нека да видим причините за този спор.

Нуждата от подобен законодателен акт е безспорно необходима не само  според професионалистите в сферата, но най-вече според адресатите му – деца, възрастни хора и хора с увреждания, настанени в домове и институции, както и членове на семейства с нужда от подкрепа.

Наличието на такъв закон, който да регулира реда и начина на предоставяне на широк кръг от социални услуги и да гарантира закрила на правата на хората и децата с увреждания за много от тях е въпрос на оцеляване.

Тогава защо един дори не толкова основен за сферата законодателен текст предизвиква подобни ожесточени спорове и защо за него се водят полемики с политически размери?

Всичко е доста просто, стига да знаем предистория и да познаваме обичаите на собствения си народ.

Текстът, който урежда и гарантира социални услуги за децата и хората с увреждания, който предлага подкрепа и защита за хора, които не могат да се справят сами, засяга основни човешки и социални ценности. Такива, за които в обществото ни всъщност има различни разбирания.

Основният плод на раздора е, че този закон допуска един външен поглед, а за ужас на патриархалните традиции, дори и външна намеса във вътрешният мир на българското семейство. В него са прогласени различни правомощия, които дават възможност на дирекция „Социално подпомагане“ например да предприеме мерки по сигнал за извършено насилие, подаден от дете, без съгласието и знанието на родителите му.

Тези и други подобни правомощия, уредени в закона, противоречат на вековния семеен морал, в стил „никой не може да ми каже как да възпитавам детето си“.

Всъщност законът стига дори по-далеч. Все пак ако тези правомощия бяха дадени на държавен орган, ако само общината или някоя държавна агенция могат да ги прилагат – някак си би било по-приемливо.

Но с този акт всъщност законодателят урежда възможност социалните услуги да се предоставят от частни доставчици.

Тук вече подозрителността и собственическия инстинкт на противниците на ЗСУ се разпалват с пълна сила.

Цялата съпротива срещу него сякаш е изградена върху конституционния принцип „частната собственост е неприкосновена“.

Това е така, когато говорим за вещи.

В случая обаче имаме предвид хора. Хора, които имат нужда от подкрепа, за да живеят като пълноценни членове на обществото. Хора за които са необходими разумни улеснения, за да могат да вървят, да се хранят, да общуват, и да извършват и други, иначе елементарни човешки дейности.

Всъщност в ЗСУ няма дадени някакви извънредни правомощия на частни лица или доставчици. Всичко е поставено под контрола на държавен орган, и всеки механизъм е съобразен с изконни човешки права, гарантирани от Конституцията. В самия ЗСУ, в чл. 11, ал. 1, законодателят е постановил, че социални услуги се ползват задължително само по разпореждане на съда и само в случаите, определени в закон.

 

Над 30 активни граждани потърсиха за съдействие консултантите от Националната телефонна линия за деца 116 111 към Държавната агенция за закрила на детето. Повод е широкия обществен интерес към акт на насилие върху 3-годишно дете от страна на неговата майка

 

 

В решението си от 15 юли 2020 г., КС извършва много задълбочен правен прочит на ЗСУ, като обосновава защо членовете от същия, за които е поискано обявяването им за противоконституционни, всъщност са норми, които именно гарантират основните права на децата и хората с увреждания.

Единствено три члена от новия закон, са потвърдени от КС като противоконституционни. Основание за това не са текстове, които разрешават на външни лица да се разпореждат със или манипулират едно семейство. Такива норми в закона просто няма – семейството е висша ценност, и личния и семейния живот на гражданите продължава да се ползва от правото си на защита, гарантирано в чл.32, ал.(1) от Конституцията.

Основната причина за обявяването на чл. 87, чл. 81 и чл. 116 от ЗСУ за противоконституционни е всъщност тяхната недобра правна формулировка и липсата на изчерпателност и яснота. Следва да отбележим, че дори привържениците на ЗСУ сочат празноти и неясноти в същия. Твърди се, че  има и материя, която остава без законова уредба.

Това не означава, че следва той да бъде отменен изцяло. Напротив, това означава той да бъде поставен отново на фокус и ремонтиран отново, до превръщането му в добър правен регулатор, който действително работи.

Според КС – чл. 87, ал. 3 и ал. 4 от ЗСУ, които уреждат възможността едно дете самостоятелно да потърси подкрепа от доставчик на СУ, са противоконституционни, защото оставят неяснота по отношение на гаранциите, че правата както на детето, така и на родителите му ще бъдат спазени. Според  чл. 87, ал. 3 обаче в случаите, когато детето е малолетно или е в риск, доставчикът незабавно трябва да уведоми дирекция “Социално подпомагане”, която следва да предприеме действия в рамките на своята компетентност. Това е гаранция, която обаче КС явно не приема.

Разпоредбата на чл. 87, ал. 4 – „В случай че потърсилото подкрепа дете е над 14-годишна възраст, доставчикът със съгласието на детето уведомява неговите родители.“ от своя страна създава ограничение за информираността на родителите на деца над 14 години, т.е. разширява правата на непълнолетното лице – извежда ги извън режима, установен в Конституцията. Тук КС приема, че в цялостта си чл. 87 не съответства на изискването на чл. 4, ал.1 от Конституцията, т.е. противоречи на същата.

Другите два члена – чл. 81 и чл. 116 от ЗСУ пък са признати за противоконституционни поради формулирания като неограничен достъп на доставчиците на СУ до данни на потребителите на същите, което би могло да доведе до сериозно навлизане в личното им пространство и живот. Текстовете на чл. 116, ал. 1, т. 3 и 7, оправомощават компетентните органи да посещават лица, които ползват социални услуги в домашна среда, и да получават от тях информация, без да посочват като изискуемо условие съгласието на ползвателите. Това, изтъкват от КС, би могло да разшири контролните механизми на дейността на доставчиците на социални услуги до степен на недопустимо навлизане в личното пространство на ползвателите. С оглед на това, тези две разпоредби не са в съответствие с чл. 32, ал. 1 от Конституцията.

След тези немалки сътресения покрай отлагането на влизане в сила и изследването на противоконституционност, този правен акт, така необходим на хората в уязвимо положение най-сетне е налице. Можем да предположим, че служители и професионалисти са започнали охотно да си служат с него и да прилагат нормите му.

За съжаление нова законодателна главоблъсканица е закодирана в същия акт

подобно на наследствено заболяване, което пречи на развитието и израстването му до активен правен регулатор.

Съгласно параграф 43 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗСУ част от подзаконовите нормативни актове към закона следва да бъдат приети от Министерския съвет в тримесечен срок от влизането му в сила. До приемането на Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги, много от дейностите ще се извършват… по досегашния ред.

По този начин жизнено необходимото законодателство в сферата на социалните услуги продължава се върти в омагьосан кръг.

Като змия захапала опашката си, засега то може да решава единствено проблемите, които създава само.

Връзки:

Към новината за решението на КС:

http://constcourt.bg/bg/Blog/Display/880?type=1&fbclid=IwAR2VLKBuWEG6-dcrLgrLWQBA0iW3lip_ITBe0-ALB93gI_1hIsUS5g7fCnA

 

Към решението на КС:

http://constcourt.bg/bg/Acts/GetHtmlContent/c923610a-5339-4551-9dfa-1bfc352d6c5f?fbclid=IwAR2ijqe5BF1DjozgpWFtXuga3vQAOPeLHemNoTXCIQqN_5RJHbHvJR6_u2c

 

Мирослав Моравски e aдвокат от САК, който работи в сферата на защита на човешките права. Линк към неговия блог виж тук: Активно сътрудничи по различни казуси с фондация Валидити – правозащитна организация базирана в Будапеща – виж тук:

 

 

 

 

 

 

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar
Мирослав Моравски

Мирослав Моравски е адвокат, който работи в сферата на защитата на човешките права. Съвместно с това той пише книги и пиеси и композира музика, свързана с българското народно творчество. Първата му книга "Невидена река" излиза през 2018 г., заедно с албум с авторски музикални композиции."