Преживееш ли коронавируса, започваш да говориш от личен опит, болка и уплаха

Мариела Папазова е директор на Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин Кирил Философ“ от 2012 г.

През 2011 г. подновява учителската си практика в НГДЕК, по заместване на колега в 8 клас, с област на преподаване Антична история. През същата година води часове и в профил „История“ – Средновековна българска история и часове по Археология по проект „Успех“.

От 2012 г. заема длъжността директор на НГДЕК, като до 2015 г. е изпълняващ длъжността директор. През 2015 г. печели обявения за директор конкурс.

Госпожо Папазова, скоро ще станат два месеца откакто учениците са по домовете си и са преминали на онлайн обучение. Какви са Вашите впечатления?

Мариела Папазова: Мога да разкажа онова, което се случва с моите колеги и с възпитаниците на Класическата гимназия. Смятам, че те се справят чудесно. Учителите съумяват и при тези извънредни обстоятелства да провеждат часовете си. Дори бих казала, че тъй като все още не можем да свикнем напълно с тази форма – практикуваме я, но нямаме уменията, които прилагаме, когато влизаме в час и разполагаме с отработени методи и техника – в някаква степен малко повече натоварваме учениците. Дават им се повече задачи, искат им се по-кратки срокове. Това често пъти отказва децата. Опитвам се да ги мотивирам с това, че могат да се забавят, да се извинят пред колегите, но да свършат това, което им е дадено. В интерес на истината, още преди извънредното положение, на 6 март, бях на работа, когато училищата бяха пуснати в грипна ваканция и издадох заповед,че от 09.03 започваме онлайн обучение. Исках нашите ученици да си взимат материала, да поддържат нивото си и да не изостават. Много важно бе за мен да организирам така нещата, че нашите 12 и 10-токласници, на които предстои да се явят на външно оценяване, да могат да се подготвят. Тоест, това е нещо, което допълнително направихме за тях.

Била сте проактивна за онлайн формата на обучение, това говори за добър, модерен рефлекс на мениджър на едно елитно училище. Но дали онлайн образованието не включва само преподаването на съдържание? Не липсва ли училището като един по-цялостен процес на възпитание и придобиване на ценности?

Мариела Папазова: Има деца, които в час си вършат нещо друго и се разсейват, докато слушат учителя. Сега не можем да приемем, че те стоят пред нас. Просто говорим и вярваме, че учат или ни слушат. Усеща се дали са концентрирани или в някой момент някой е някъде си, както го забелязваме и в клас. Но сега ситуацията е друга. Вчера имахме онлайн съвет и говорих с колегите, които имат притеснение, че децата преписват. Напомних им, че учениците толкова съвършено преписват и докато сме физически в класната стая! Какво остава за сегашното извънредно положение. В случая поне избягваме унизителния момент, когато те ни „надхитряват”! Много пъти виждаме, че те преписват, но проявяваме толерантност, а те остават със заблудата, че са ни надхитрили! А всъщност надхитряват само себе си.  Доста неща трябва да обсъдя и с колегите, за да разбера какви изводи са си направили като обратна връзка! Вчера имах два часа с два 8-ми класа – водя „Въведение в класическото образование“. Бях им поставила задачи и се опитахме да ги формулираме, да оформим  едно устно изложение. Помолих онези, които не са се справили много добре, да го направят писмено, за да се упражнят. В хода на двата часа не всички се включиха, но с онези, които го направиха, се оформи дискусия. Дори имаше моменти, когато говореха един през друг и трябваше да се изчакваме… При всички положения, непосредственият контакт е много по-ценен! Учениците ни сканират отгоре до долу! Те, освен, че ценят онова, което ще получат като образование и знания, търсят и намират и нещо друго – модел и пример как да се държат. Как е облечен учителят, какви са маниерите и отношението му. Всички детайли се гледат в човека, когото те харесват. Или когото не харесват. За себе си мога да кажа, че когато искам да проведа важен разговор с човек, било близък или не, и да му кажа нещата, които са важни за мен, искам винаги да го гледам в очите! Не по телефона. Но на този етап нямаме друг изход. Онлайн обучението е факт, както и недостатъците му!

Искате да кажете, че не е алтернатива, а резултат от контекста на пандемията, извънредното положение…

Да. Онлайн обучението може да се ползва при всички положения! Ние вече сме го отработили – досега бяхме на една платформа, от понеделник сме в „Школо“ – всички сме онлайн, имаме си „стаи“,“влизаме“ в класовете. За мен беше много хубаво. На всеки човек новото е приятно! Но, разбира се, всички имаме огромно желание да сме отново заедно. Факт е, че децата ми казват, госпожо, през лятото ние пак ще идваме на училище! Тази реплика ми е толкова ценна! Вече им е мило, милеят за онова, което беше училището…

Комуникацията е много важна част от училището. Не е само преподаване на учебното съдържание, не мислите ли?

Мариела Папазова: Училището е много важна институция за нашето общество. Не е нужно да се връщам в епохата на Възраждането, когато трите най-важни фигури на село са били кметът, попът и даскалът! Но в ситуации, в които не може да се осъществи директен контакт, например при грипни или дървени ваканции, кризисни ситуации, които трябва да изтърпим, а после да наваксваме пропуснатия материал, този отработен модел може да се ползва отново. Но не може да бъде основен за образованието. Не можем да минем изцяло и винаги на онлайн обучение, както и се въздържам да обобщя все още слабостите на дистанционното обучение.

А ако в дългосрочен план се премине въпреки всичко онлайн?

Ако се налага да се продължи тази ситуация и учениците трябва да завършат по този начин, първо ние трябва да съумеем да се справим. Трябва да подходим по-снизходително, да кажем, е, случва се, трябва да го преодолеем, за да не предизвикваме паника у децата! Това е шок, особено за тези, на които предстои кандидатстване или матури. Ще призова колегите си да бъдат малко по-снизходителни. Да проявим нужното отношение, когато в тази ситуация липсва необходимата емоционалност . Нужно е разбиране и да поощрим децата, дори за усилията, които полагат! Да не се издребнява… Има колеги, които се оплакват, защо някой не „влиза“ в час. Но това понякога се случва, защото децата губят връзка, интернетът е непостоянен или слаб. Има дечица, които са си заминали по села, където връзката не е добра! Затова не можем винаги да прилагаме стандартите, на които сме свикнали.

Досега разговарях с Вас в качеството Ви на Директор. Но нека поговорим за пандемията, това травмиращо обстоятелство за цялото човечество, породило стотици хиляди нещастия. Единият Ви син се разболя от Ковид-19. Моля Ви да споделите разказа на една майка!

Мариела Папазова: Именно в този контекст не бих казала: „Дайте да се върнем в училище на всяка цена, защото искам да се видим“! Точно, защото го преживях! Смятам себе си за психическа стабилна, но макар и синът ми да не изкара толкова тежко тази болест, самото научаване, че е заразен, беше първият огромен шок! Следващият е шокът от проверките, които ти правят. От СДВР, от районното управление, от РЗИ! Адмирации за дамата, която ни проверяваше, за да ни пита как е Косьо, какво се случва, вие как сте. Неща, които в такъв момент те топлят. Но останалото – да те проверяват дали си си вкъщи…

Отварям една голяма скоба: ние сме изключително недисциплиниран народ! Изключително! И това ще ни коства много, защото искаме да се наслаждаваме на свободата и волния дух, на демокрацията и свободното изразяване. Да мислим, че уж казваме истината, но всъщност не го правим, защото нямаме вътрешна свобода. Свобода можем да имаме, ако имаме самодисциплина. Тази дисциплина предполага оттук нататък, ако имаме нравствена зрялост, тя да ни показва какво се случва и как да се държим в тези нетипични обстоятелства.

В началото на март единият от синовете ми, активно занимаващи се със спорт, ми се обади, че си е счупил пръста по време на тренировка. Претърпя операция и имунната му система много отслабна. Два дни след операцията разбрахме, че е заразен. Помощник-треньорът на отбора им се прибрал от сватба в Испания, където тогава още нямаше извънредно положение и от летището отишъл в залата. След два дни бе установен с коронавирус, бе приет във ВМА и сред децата започва паниката дали всички не са заразени! Ами ако мама е заразена, ами възрастните хора около нас… ето тази психоза е стряскаща. И тук е мястото за огромната лична отговорност на всеки от нас. Оказа се, че от отбора е заразен не само Косьо, но и по-малки деца! Започна 32-дневна карантина! На 14-ия ден дойдоха отново да изследват сина ми, да се види какво се случва. Два дни поред, за да има две проби, които трябва да са отрицателни. Едната се оказа положителна… И, хайде, отново 14 дни! Пак изследвания… Дните, в които очакваш, защото минава време, докато излезе пробата…Това са тежки моменти. Детето стои и чака, пита се дали е обречено… Ще го сочат ли с пръст, че е в такова положение… Неприятното усещане за другите хора, които казват, трябва ли нещо да дезинфектираме, какво ще се случи…

Колко тежко изкара болестта Косьо?

Мариела Папазова: Не много тежко. С максимална температура 37.5. Два дни го боля гърлото, два дни леко кашляше, със запушен нос, но…много отпадналост. Общо неразположение… Като ми каже: „мамо, много ми е отпаднало“ и ляга…. Сутрин става, дезинфектира се; живеехме под един диктат, нужен, за да постигнем резултат.

Когато след 28–ия ден му казаха, че вече е отрицателен, стана нещо особено. Човек, на когото животът му е минавал в тренировки по два пъти на ден, изведнъж не може да си подаде носа навън! Излизаме на балкона, за да ни види полицаят, че сме си вкъщи. Да кажем, че сме ние! Когато вече знаехме, че Косьо е изкарал коронавируса, че всичко е окей, след отрицателна проба му се обадиха, че пак ще бъде изследван! И тогава в него настъпи срив. Отключи страхова невроза!

Че не е окончателно излекуван?

Мариела Папазова: Той има вече изградени антитела, но го е страх. Чува по телевизора или някой му казва, че вирусът пак повтаря! Прибирам се и веднага ме моли да видя дали има температура и как му е гърлото, защото му е отпаднало… Това е всеки ден по няколко пъти. Изморява се. Личният ни лекар също си свърши брилянтно работата. Когато Косьо му се обажда, той му казва – вирусът, който изкара, дава много отражения, много странични ефекти. Паника не трябва да има. Изкара го, не ти беше тежко, но си в процес на възстановяване. Докато навлезеш в ритъм, ще ти е трудно! Представете си, 32 дни изолация! Под похлупак… Това е тежкото. Ако има позиция, че хората трябва да продължават да се пазят, аз ще подкрепя такова решение! Преживях го лично (вчера го споделих с РУО, ще го кажа и на колегите си). Ако, недай Боже, ни кажат да се върнем в училище, аз не мога да задължа колегите си. Тези, които са възрастни. Колеги, които имат малки деца или чакат дете. Няма да ги върна. Те могат да работят от къщи, ако поискат. Не мога да ги подложа на този стрес!

Какво е онова, което кара мнозина да неглижират опасността от коронавирус? Те казват, мен няма да ме хване, ще се разхождам, ще отида на море? Какво е онова нещо, което ги кара да избират „свобода“ от карантината?

Мариела Папазова: Ще дам отговор съобразно това, което съм преживяла. И да не бях, щях да бъда дисциплинирана. За мен подобно поведение е липса на отношение към другия, липса на емпатия към чуждото страдание. Когато писах на колегите си, че Косьо вече е отрицателен, толкова съпричастие получих, толкова съм им благодарна! Виждам колко неща са ми спестили, натоварили са се с дейности, които аз е трябвало да свърша. Като виждам колко липсва такова смирение в доста хора… Те не осъзнават, че като правят другите щастливи и ти ще бъдат такива.

Някои хора дори се обидиха, защото ги осъждаме, че отидоха извън София по Великден! Те живеят в малките апартаменти, с деца… тежко им е!

Мариела Папазова: Разбира се, че им е тежко, но трябва дисциплина. Необходимо е да си я наложим, защото се борим с огромна опасност. Със смъртоносна опасност! Но защо трябва заради безхаберието на един човек, решил, ето така, да излезе и да се поразходи, да страда друг?!

Въпросите зададе: Юлиана Методиева

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar
Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.