БНТ: манекенки, повторения, изшмулил се Дони и псевдожурналистиката на Богдана Лазарова

По време на извънредното положение при катастрофа загина един от най-добрите телевизионни журналисти Милен Цветков. Според първите сведения на БНР водачът на колата, който е причинил катастрофата, е бил с положителна проба за наркотици.

Ако това правителство не може да се справи с престъпността, с продажбата на наркотици и с битовата престъпност при толкова извънредни мерки, за какво ни опазва тогава? Има ли смисъл да се пазим от коронавирус, ако смачкват на улицата Милен Цветков? Ако главният прокурор, министърът на МВР и премиерът са се напразнували, би трябвало да подадат оставка.

Мерките, с които МВР ловят „хитреците с лука и зелето“, нямат никакво значние, ако няма политики на правителството, с които да се бори срещу продажбата на наркотици и срещу насилието по пътищата ни.

Охраняването на кварталите, в които сме избутали ромите, охраняването на входовете на София, охраняването на село, в което се завръща беглец от лечение в болница – всичко това щеше да е ненужно, ако имахме общество, в което хората разбират какво могат да направят с действията си. Нямаше да са нужни и всички тези унизителни полицейски хайки и хитрувания как да изловят тарикатите, ако през изминалите години правосъдието не се използваше за унизяване, а за да решим проблемите си. Размахването на пръстта на главните прокурори не действа! Може би е добре сега, когато има толкова много време за разхищение, докато чакаме пик на заболелите, държавните органи, които трябва да охраняват реда и обществените организации да се опитат да разберат защо катастрофата се е превърнала в норма в живота ни, а не в извънредно събитие.

Защо това е резултатът от поведение, което прилича на бабаитене, на главния прокурор? Защо това е резултатът от законите, които мнозинството на ГЕРБ, партиите на Каракачанов, Джамбазки, Сидеров и Симеонов приемат, без съпротивата на „Воля“ и ДПС? От две седмици министър-председателят се вълнува само от това как да се празнува Великден по време на криза. Това са закони, които са загубили смисъла си, ако празникът на Борисов е помрачен от най-всекидневна катастрофа.

До 18.04 Милен Цветков продължаваше да прави телевизия по канал ТВ1 с предаването „Алтернатива“…

В първите дни на извънредното положение бе пребит журналистът Слави Ангелов. С пръти в краката, с обезобразяване на лицето – наказателна акция по време на свръхвласт. До 20.04. извършителите на насилието над журналиста не са открити.

Извънредното положение се превърна в оправдание за телевизиите да съкращават журналисти. Това е сфера, в която „свободната професия“ е честа практика. „Нова тв“ се освободи от малкото останали журналистки в сутрешното си предаване. Затова пък е оставена Ива Софиянска, която води разговор с видеоблогърка. Разгворът не е журналистически!

По БНТ беше обещано ново предаване на Дони. Преди кризата още водещият реши да събира тълпа със смешки за хора, които имали друга сексуална ориентация. Това е опит, с който може да се похвали само диджей Дамян – злополучен водещ, който не изкара много дълго в предаване, с което БНТ щеше да конкурира Слави Трифонов по времето на управлението на Кирил Гоцев.

Певецът-водещ Дони спря сам предаването си в края на януари, като обяви, че ще го подобрява( виж тук). Възможно ли е в обществената телевизия да плащат за развлекателно предаване, когато директорът на телевизията обяви, че има натрупан дълг? Защо Емил Кошлуков не използва държавния бюджет за журналистически предавания? Доказано е вече, че дори предаване като „Стани богат“ може да се озове в графата грубещи предавания. Това звучи почти невъзможно, но Кошлуков го постигна. Предаването се излъчваше по БНТ1, на която той беше програмен директор по времето, когато УС на БНТ е взимал тези решения. Вместо нови журналистически предавания Кошлуков поставя манекенка, която да води заедно с Драгомир Драганов „Питай БНТ“. Вместо разследваща журналистика, която да разследва защо в София се продават наркотици, вече няколко седмици се излъчват неиидентифицирани като жанр предаване на Богдана Лазарова. В това предаване Лазарова притопля кадри от архива, за да обяви за виновен политик, който й е отказал да й даде интервю. Щом мълчат, значи са виновни. А толкова щеше да е хубаво да има журналистическо разследване. Когато еднопланови патетични разкази са представени като „разследваща журналистика“, никакъв бюджет не може да спаси програмата й. „Следите остават“ на Богдана Лазарова и директора на БНТ Емил Кошлуков, звучи като поръчков пропаганден мотив в славославенето на главния прокурор, който щеше да прави ревизия на сделките от приватизацията, ама коронавирусът им взе микрофона.

По време на извънредно положение главният директор на БНТ използва првомощията си да освобождава журналисти. Дългът от 70 млн. лв., който е натрупало предишното ръководство на БНТ и обещава сегашното ръководство – директор и Управителен съвет – ще бъде заплатен с изчезването на хора от екрана.

Генералният директор на БНТ Емил Кошлуков не поднови договора на водещата на предаването „Библиотеката“ по БНТ Надежда Московска.

Заради извънредното положение БНТ излъчва повторения на предаването.

А пак заради извънредното положение, културните институти, автори, преводачи, критици станаха особено активни, за да видим особената ситуация, в която се намираме. Промени се представата за „събитие“ с обявявания по часове за свободен интернет достъп до концерти, спектакли, дискусии. Но културният живот не само не спря, но за много хора е много по-достъпен. Публиките се пренасят от събитие към събитие в интернет платформите. Зрителите сами правят графика си на включването в някоя недостъпна преди далечна зала или във виртуални турове в галерии, които са неизбродими. БНТ трябваше да има много повече часове за хората, които са принудени да гледат телевизия, заради внезапното им затваряне.

Повторението на „Библиотеката“ върви, докато водещата Надежда Московска вече не е в БНТ. Последното предаване в сайта на БНТ е от 15.03.2020 г. Кой да разбере, че я няма?

Последният протокол на Управителния съвет на БНТ на страницата им е от края на януари. След това няма обявявани решения какво е станало с договора с Дони, какво означава „оптимизация на разходите“ и какво стана с „трайните зрителски навици“, за които Емил Кошлуков се грижеше. Това беше мотивът, с който беше спряна поредицата „Умно село“ – защото авторите не могат да осигурят цикличност, която да се нагажда към „трайните зрителски навици“. На ти сега трайни навици с тоя вирус!

Ако БНТ беше произвела собствени документални произведения, сега щеше да улови мига, в който зрителите й са принудени да са пред екрана.

Заради извънредното положение едно от малкото всекидневни предавания за култура, сутрешното „Култура.бг“ остана с един водещ – Анна Ангелова и един продуцент – Анна Ангелова.

Александра Гюзелева, Димитър Стоянович, Николай Колев, Весела Петрова са с неясен и за самите тях статут, но не са водещи и продуценти. На страницата на СЕМ можете да видите декларация на всички европейски обществени регулатори за това колко е важна ролята на обществените оператори точно сега, когато имаме нужда да правим информиран избор. Защо тази декларация не достига до обществения телевизионен оператор? Точно сега ръководството на БНТ има нужда от култура.

Вместо това водещите и продуцентите на предаването, които протестираха срещу Емил Кошлуков през 2018 г., заради редакционна намеса в работата им при каненето на гости, са временно отстранени. Тогава съденият за управление на автомобил в пияно състояние Константин Каменаров оправда Кошлуков с „комуникационен проблем“. Какъв ли е проблемът този път, след като никой от отстранените от ефир не знае ще води ли пак или няма, ще има ли предаване или няма. Извънредното положение не е причина за свалянето на културния блок. А ако причината е „оптимизация на разходите“ е добре УС на БНТ да си публикува протоколите, за да стане ясно какво е отчел директорът, който му е председател до април. Може би пък инвестицията на държавния бюджет в културни предавания ще промени обществото така, че да няма нужда от КПП-та, а да разчитаме повече на съзнанието на хората?

По същия начин не е подновен едногодишният договор и на друг журналист от БНТ Марио Гаврилов. Емил Кошлуков е обявил като мотиви “слабите резултатите”. Всъщност няма мерило кое предаване по БНТ е гледано и кое – не. Оправданието с “ниския рейтинг” не работи за БНТ, защото данните за гледаемост и класациите, в които всяка телевизия е на първо място по доверие на зрителите, са опорочен елемент в оценяването на журналистическия труд.
Оптимизация на разходите ли е да се инвестира в „Питай БНТ“, вместо да се разширят часовете за културни предавания? В последния отчет пред СЕМ в програмата на БНТ1 има еднакъв брой часове с новини и категория „Водене на програма“, зад която не е пояснено какво стои. Колкото новини са направили в БНТ1, толкова и нещо, което зрителят не разбира какво е гледал. Ако продължава да трупа красиви манекенки за водене на програма, а не журналисти, скоро в новините на БНТ няма да има тъжни катастрофи по време на извънредно положение, а само „добри новини“.
Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar
Жана Попова

Д-р Жана Попова e преподавател по радио и телевизионна журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация. Води колонка в „Култура“ за медийна критика. Автор е на книгата „ Жанрове и форми. на забавлението в телевизията“, издание на „Полиграфюг”, 2016