Феномен на президентските избори са румънците живеещи извън страната

                                            Президентски избори в Румъния 2019

Основен акцент в политическия живот на Румъния през последните дни е първият тур на президентските избори в страната. В президентската надпревара се включиха четиринадесет политици, в това число и сегашният президент Клаус Йоханис – кандидат от  Националнолибералната партия (PNL) Виорика Дънчила – кандидат на Социалдемократическата партия (PSD), Дан Барна – кандидат на обединението на двете политически формации – „Съюз за спасение на Румъния“ и „Партия на справедливостта, солидарността и равенството“ (USR – PLUS) и др.

Според финалните резултати Йоханис, който събира 36.65% от гласовете на румънците и Виорка Дънчила с 23,79% ще се явят на балотаж. Кандидатът на „Съюза за спасение на Румъния“ и „Партията на справедливостта, солидарността и равенството“ успя да спечели 14 % от гласовете, а Мирчя Диакону (ALDE и Pro România), Теодор Палеологу (PMP) и Келемен Хонор (UDMR) успяха да съберат само 4% от одобрението на гласувалите.

Според данни от Централната избирателна комисия избирателната активност в страната е била 47,66%, или общо 8.683.688 граждани са отишли до избирателните урни. За сравнение бихме могли да посочим данните от президентските избори през 2014г. когато избирателната активност е била с около 10% по-висока. Данните показват, че се наблюдава тенденция за спад на активността на избирателите. Данните от електоралната карта на Румъния ни дават възможност да отбележим, че активността е била най-висока в окръзите Алба Юлия, Арад, Арджеш, Клуж и др. – около 50%, а най-ниска в окръг Васлуй. От статистическа гледна точка е интересно да се отбележи, че не се наблюдават сериозни разминавания в броя на гласувалите мъже (416,507) и на жени (506,702). Рязка разлика се забелязва при броя на гласувалите от градовете и от по-малките населени места. Сравняването на електоралните карти от президентските избори от 2014 г. и 2019 г. дава възможност да отбележим резкия спад на броя на окръзите, в които печели кандидатът на социалдемократите. Остават силни позициите на ПСД в района на Южна Румъния. Клаус Йоханис успява да спечели в райони, които до момента са били доминирани от кандидати на Социалдемократическата партия. Поради тази причина се появиха неразбирателства в редиците й. От редиците на партията бяха изключени Ана Брикал и Козмин Гуша.

Резултатът, който Дънчила постигна на тези президентски избори според анализатори и политолози се дължи на твърдия електорат на партията. Този резултат би могъл да бъда обяснен от факта, че управленските функции в по-малките населени места се заемат от представители на партията на румънските социалдемократи. Това дава основание на политолозите и анализаторите да обърнат внимание върху купения и контролиран вот по време на президентските избори.

Отношенията между К. Йоханис и В. Дънчила продължават да се влошават, след като настоящият президент на страната отказа среща-разговор с бившия министър-председател. Той е категоричен в позицията си спрямо ПСД и призова гражданите да излязат и да гласуват, и да не допуснат социалдемократите отново в управлението на страната.

След провеждането на първия тур на изборите се усеща напрежение и в редиците на „Съюз за спасение на Румъния“. Представители на съюза поискаха оставката на Барна, заради слабото му представяне по време на кандидат-президентската кампания. Започнаха преговори за сливането на „Съюз за спасение на Румъния“ и „Партия на справедливостта, свободата и равенството“ в една политическа формация.

Феномен на тези президентски избори беше вотът на румънците, живеещи извън страната. Избирателната активност е била около 57%. Интересно е пълното пренареждане на гласовете за отделните кандидати. Клаус Йоханис печели най-много гласове около 52%, Дан Барна – 29,14%, Палеологу – 8%, Дънчила – 4%. Ниският резултат на г-жа Дънчила се обяснява от факта, че голяма част от живеещите извън страната не одобряваха политиката на нейното правителството. Те се включиха в масовите протести за свалянето му.

Очакванията на политолозите и анализаторите са, че Йоханис ще успее да обедини вота на кандидатите от първия тур и това ще му помогне да спечели кандидат-президентската битка.

 

 

 

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика