Франк Щир: В България добрата журналистика няма ефект

Франк Щир е учил исторически и социални науки в Берлин. Работи от 2002 година като кореспондент на свободна практика за югоизточна Европа за международни, главно немскоезични печатни и онлан медии.

През февруари в авторитетния “Шпигел” излезе неговата статия “Българският политик Пеевски: Айсбергът на корупцията”. Публиикацията на Франк Щир предизвика огромен обществен и политически резонанс. 

Маргиналия публикува фрагменти от статията, както и интервю с автора й.

Господин Щир, вие следите процесите в българските медиите отблизо. Какво е мнението ви за последните събития? Ще продължават ли  „медийните бухалки“ компроматната война срещу неудобните лица от опозицията, или отделни личности, след като собственикът им Делян Пеевски бе обявен за персона нон грата от Република Турция?

Тъй като няма официално потвърждение за забраната на г-н Пеевски да влиза в Турция, не мога да коментирам възможна връзка с поведението на неговите медии. Но като цяло не виждам промяна в подхода им.

От години експерти регистрират остър дефицит на разследваща журналистика у нас. Споделяте ли тяхното мнение? Ако да, защо, на какво се дължи този страх от разследване на корупцията по високите етажи на властта?

Очевидно е, че болшинството български медии не извършва разследваща журналистика, а следва различни принципи. Въпреки това знам, че има добри журналистически разследвания както в телевизионните, така и в дигиталните и печатните медии. Проблемът в България е, че добре направените журналистически разследвания нямат ефект. Според българския израз „всяко чудо за три дни” те бързо се забравят от публиката и се пренебрегват от държавните институции, които трябва да имат задължението да докажат дали са истина.

Има и друг феномен – „поръчкова разследваща журналистика“. Такъв е казусът с „Труд“ от времето на главния редактор Петьо  Блъсков, както и с “Монитор”, собственост на Делян Пеевски. В тези издания, както и в жълти медии,  се публикуват системно компромати срещу екозащитници , наречени от тях „зеленият октопод“. Как си обяснявате практиката чрез такива медийни поръчки да бъде унищожен политическият противник?

Да, за съжаление има твърде много медии в страната, които не практикуват журналистика според стандартите на журналистическата етика, а като преследват политически и икономически цели. Те често провеждат кампании за дискредитиране на политически опоненти или икономически конкуренти или просто на инакомислещи хора или групировки. Според мен това е причината България да е на последно място от всички държави в Европейския съюз по отношение на свободата на пресата.

На какво се дължи словото на омразата? Защо има толкова много хейтърство в средствата за масово осведомяване?

Като чета коментарите в интернет форумите на статии по политически теми или за етнически или сексуални малцинства, често осъзнавам, че има сериозен проблем със словото на омразата не само в България, но и в Германия. Това, разбира се, е много сложен феномен и не мога да назова една единствена причина за него. Но ми се струва, че някои от хората ползващи, словото на омразата, го правят, защото се чувстват маргинализирани в един все по-фрагментиран свят. Като нападат другия, те мислят, че защитават себе си. За съжаление, не знам как може да се реши тази ситуация, но мисля, че онлайн медии като “Маргиналия”, които информират обществото за проблемите на малцинствата по чувствителен начин, са много важно тяхно противодействие.

Въпросите зададе

Юлиана Методиева

[quote_box_center]

Един поглед върху кариерата на Пеевски през изминалите 15 години показва много за състоянието и механизмите на българската демокрация и пазарна икономика. Във всеки случай той разкрива повече от твърде необвързващите доклади на Европейската комисия за борбата с корупцията и престъпността.

Поддръжниците му го приветстват като политическо дете-чудо, противниците му обясняват неговия възход с близки връзки с политическата мафия: Делян Пеевски е най-енигматичната фигура в българската политика. Сега обаче Брюксел също се вглежда по-внимателно в него.

Както никой друг той олицетворява олигархичната система на клиентелизма.

Майка му Ирена Кръстева има значителен принос в неговия възход. През лятото на 2007 г. тя изведнъж купува всекидневниците “Телеграф” и “Монитор”, както и седмичника “Политика”. При това, като бивша шефка на държавния тотализатор, тя всъщност няма как да разполага нито със стартов капитал, нито с ноу-хау за изграждане на медиен.

Из статията на Франк Щир “Българският политик Пеевски: Айсбергът на корупцията”, публикувана в “Шпигел”.

[/quote_box_center]

Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).