Хубаво е човек да благодари по 100 пъти на ден поне

Днес ми сложиха втората доза ваксина. И не, няма да ви убеждавам или да влизам в дебати полезни, вредни или какви са ваксините и дали трябва да се ваксинирате или не. Това, вярвам е лично решение и убеждение и аз, както ви казах, съм направил моето. Вместо това днес ще ви поразкажа малко за благодарности и благословии.

Не знам доколко сте запознати, скъпи приятели, но еврейската традиция е изключително богата на благодарствени изречения – т.нар. благословии. Когато станеш от сън си благодарен, че си се събудил и искрицата живот се е върнала в теб (в моя случай тази искрица изисква поне една чаша кафе); благодариш след като отидеш до тоалетна (че тялото ти е толкова прекрасна система, в която всичко неприятно и ненужно се изхвърля), благодариш преди да ядеш или пиеш нещо и след като ядеш и пиеш нещо. Благодариш като видиш дъга или прекрасно природно явление и благодариш като срещнеш човек, който не си виждал от дълго време (нещо, което нямам търпение от утре да правя по-редовно).

Казано по-просто благодариш непрекъснато за различни неща. Древните мъдреци са изчислили, че човек е хубаво да е благодарен по 100 пъти на ден поне. Това от една страна е прекрасно, защото те учи да забелязваш всичко, което правиш и е около теб и да му отдаваш нужното значение. Защото хлябът става малко по-специален, когато си благодарил за целия процес на това той да стигне до масата ти. Но от друга страна – когато е нещо по-необикновено и необичайно в главата ми започва едно чудене – коя точно благодарност трябваше да кажа точно тук.

И тук идва днешната ми ваксина и каква е точно благодарността за нея. Оказва се, че не само аз, но и редица далеч по-мъдри от мен хора спорят какво точно трябва да се каже, когато човек е ваксиниран. Как трябва да се отбележи това събитие.

Едни казват, че е специалната благодарност за необичайни събития – нещо, което казваме на всеки празник и специален момент – защото си е като празник. Други пък казват, че трябва да е благословията, когато си оздрявял от нещо или си се преборил с трудност.

А трети обясняват, че трябва да е една необикновена благословия, наречена Атов у Амейтив. С която благодарим, че Бог е добър и разпръсква добро. И това е много странна благодарност – дори за нивото на традиция, измислила благословия след ходене до тоалетната.

Защото, тя се казва в особени случаи – когато аз получавам нещо хубаво и приятно, но от това нещо хубаво, ще излезе нещо дори по-хубаво и за някой друг. Че ще разпръснем доброто, което ни се е случило. И ако се чудите за пример за подобна ситуация – най-често тя се казва в случая на двете бутилки вино.

Ако ми се случи да седна с поне още един човек и опитаме от един вид вино (от една бутилка), тогава се казва благословията за виното. Но ако с тези хора отворим друга бутилка от друг вид и сорт вино – тогава трябва да кажем тази специална благодарност. Защото от това, че на мен ми е приятно и на моята компания ще й бъде приятно. И така разпръскваме доброто в чашите си и оттам в сърцата си.

Седях пред кабинета и се чудех коя от трите благословии да избера. За мен днес не е празник, нито съм оздравял или съм се преборил с нещо тежко. Но пък се надявам след днес, а и след цяла година на притеснение от общуване и връзка с други хора, да мога поне малко да почна да разпръсквам добро. А не вируси. Затова и моята благодарност ще е третата. Този, който е добър и разпръсква добро.

Днес едва ли ще успея да кажа 100 благодарности и дори и да смогна, едва ли Бог ще има времето и желанието да ме слуша, най-вероятно има по-важни проблеми за решаване. А може би смисълът е тотално различен. Не да ни чуе Някой, а да се чуем ние сами. И ние сами, повтаряйки по 100 пъти да станем това, за което благодарим.

Така че започвам да повтарям Да бъда добър и да разпръсквам добро. 100 пъти. Пък дано успея да се чуя.

А на 101 път ви очаквам да споделим по 2 бутилки вино… За да може и вие да станете добри и да разпръсквате добро.

Шабат Шалом.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика