Илюзията с данните за аудиторията е илюзия, че конфликтите са нужни на медиите

Споделете статията:

 

В доброволческия дневник на Благой Цицелков няма сълзливост, а репортерска находка – шефът на отделението, който разказа за експеримента със самия себе си да се самозарази и придобие по-бързо имунитет, за да може да лекува други хора. Това е саможертва, на която медиите отдават поклон. Но дали предупреждението „не правете вкъщи това, което направих аз като лекар“ е чуто от онази част от аудиторията, която не вярва в силата на вируса? Журналистът в ролята на доброволец там, на първа линия, като санитар стана повтарящ се сюжет, след като отново извадихме статистиките за емигриралите лекари и санитари.

Ж.П.

 

През изминалите седмици медиите за пореден път ни показваха как се разрешават конфликти в обществото! В Александровска болница възникна проблем, след като още едно отделение трябва да бъде превърнато в отделение за коронавирус. Отделението е особено – то е за трансплантации и единственото с диспансер. Директорът на отделението проф. Емил Паскалев обясни по БНТ, че няма писмена заповед къде да премести пациентите си. По bTV, в предаването „Лице в лице“ директорът на Александровска билница проф. Борис Богов каза, че не знае причините защо 15 души екип от нефрологичната клиника са подали оставка. И двете страни в конфликта, породен от искането болницата да открие 200 нови легла, казват че нямат писмено, а само устно изказани твърдения. По „Нова тв“ новият директор на болницата обясни, че нефролозите от друго отделение ще се заемат с лечението на пациентите и те няма да останат без лечение.

Години наред телевизиите показват как са открити нови отделения по нефрология в различни болници и колко специални са те. През 2013 г. пак по БНТ показаха новото отделение във ВМА за 30 души, които щяха да имат достъп до три важни неща: чиста тоалетна, най-добрите специалисти и нова модерна техника.

Проблемът обаче само повърхностно прилича на битка между нефролози, които обясняват кой с колко трансплантирани пациенти е работил. Само повърхностно прилича и на скандал в болницата на министъра след негова заповед за осигуряването на нови 200 легла.

Лекарите са поставени пред изпитанието от администрацията на МЗ и щаба как да обяснят на пациентите с други заболявания, че трябва да бъдат отлагани лечението или прегледите им. Те бяха оставени едновременно да лекуват и да правят разяснения на чужди решения. В медиите няма достатъчно обяснения защо не могат да бъдат отделени помещенията, защо няма специални екипи, защо няма лекари. Медиите могат да бъдат мястото, чрез което властта да обосновава своите решения. Конфликтът в Александровска болница показа, че всички се страхуват кой писмено носи отговорност за решението какво ще се случи с бъдещето на пациентите.

Телевизиите се впуснаха да имитират доброволчество след дежурството на Благой Цицелков в института „Пирогов“. Неговият доброволчески дневник нямаше сълзливост, имаше репортерска находка – шефът на отделението, който разказа за експеримента със самия себе си да се самозарази и придобие по-бързо имунитет, за да може да лекува други хора. Това е саможертва, на която медиите отдават поклон. Но дали предупреждението „не правете вкъщи това, което направих аз като лекар“ е чуто от онази част от аудиторията, която не вярва в силата на вируса? Журналистът в ролята на доброволец там, на първа линия, като санитар стана повтарящ се сюжет, след като отново извадихме статистиките за емигриралите лекари и санитари.

В едно бургаско село въпросът е същият като в Александровска болница – задава го кметът, който пита „кой ще носи кръста, ако се случи нещо?“ По bTV в кореспонденцията си от Бургас Лора Стаматис показа, без да влиза в друга роля, какво се случва с една истинска санитарка в университетската болница в Бургас. В село Росенец част от жителите смятат, че санитарката трябва да се самоизолира, внуците й трябва да спрат да ходят на училище, защото тя може да донесе заразата. „Родителите са разделени на две“, казва Лора Стаматис, но се чува само гласът на тези, които гонят заразеното в бъдеще дете. Кой може да предположи, че пандемията не ни направи по-добри хора? А дали медиите не могат да говорят и за другите кръсове, които трябва да носим като общности в това време – да има деца без възможност да боледуват и да учат, едновременно? Другите хора не изразяват мнението си. Срещу думите на санитарката завършва: „Аз си мислех, че помагам на хората.“, стои изказването на майка, която спазва всички указания на щаба, който ни съветва да се пазим от хора, които кихат и кашлят.

Как могат медиите да помогнат в този разделен на две екран?

Да обясняват, влизайки в ролята на слушащия, поставяйки се на негово място, да разкажат защо няма проблем в определено действие. Преди това обаче трябва да признаем, че има проблем. Да преместваш хора от отделение за трансплантация в други отделения е проблем. Да не приемаш в училище детето на санитарката, защото е със симптоми на вирус, е проблем. Най-напред да попитаме как е детето на санитарката, защото то е най-големият потърпевш от това родителско неразбиране. Може би има проблем в това, че пациентите, които са в отделението по трансплантация, не разбират нуждите на света да боледува от инфекция в момента. Защо журналистите задават мнението на някои от тях като мнение на всички пациенти, но – от друга страна, защо и тези пациенти трябва да изнесат на гърба си липсващата организация на спешно приемане на студенти в университетска болница. Тези обяснения липсват в част от предаванията и не можем да очакваме журналистите да ги набавят, ако няма политическо и експертно говорене. Ще продължим да питаме „кой ще носи кръста, ако нещо стане“, докато се случват други конфликти, които са не по-малко важни.

На фона на това човешко изключване в Росенец и нежелание за общуване между лекари в Александровска болница, конфликтът в колко часа да пазарува една възрастова група и в колко часа другите групи беше излишен. Всъщност правителството можеше да поиска управителите на магазини сами да организират работата на помещенията, които не позволяват да се диша в тях. Това са конфликти, които печелят зрители, зрелище, в което по-млада жена крещи на възрастни хора; лекари, които се карат; майки, които не искат да пуснат детето си с чуждото на училище. Такава е илюзията, която ни дават единствените – в момента – данни с интереса на аудиторията, които телевизиите излагат на пазара за реклама. И не, че докато агенциите бяха две ситуацията беше по-различна. Възможно ли е телевизията да заплаща за данни и те да са независима оценка за работата й? Да, и това се е случвало. Но сме наблюдавали и ситуация, в която една телевизия внезапно се изкачи на лидерска позиция, благодарение на балон от данни, който се спука след фалита на една банка.

През годините е имало няколко опита монополът на данните за интересите на аудиторията да бъде разбит. СЕМ и БНТ са се опитвали да излязат с алтернативно решение, но проблемът остава неразрешен. А как се измерва ефектът от това, което правят радиата и телевизиите, е много важен въпрос. Както писа Светослав Спасов в „Сега“ първия път може и да не забележат зрителите Мария Цънцарова и разследването й, но втория път е невъзможно ГАРБ да не я отразят, че съществува.

Основният проблем е, че данните от агенциите за пийпълметрични изследвания са използвани от медийните собственици, за да определят заплащането на журналистите. Даже в БНТ ги използват, въпреки че телевизията служи като фон на битката между търговските телевизии и БНТ почти не се появява в изчисленията. Да се чуди човек защо председателят на комисията по култура и медии в НС Вежди Рашидов гостува в съботите и неделите в програми, които „никой не гледа“. Картината за БНТ е по-различна – нея никой не я гледа, но всички узнават, че там се е случило нещо.

С мотива, че предаването „Плюс това“ е с нисък рейтинг Георги Милков и Милена Цветанска бяха извадени от програмата на БНТ. Сега нещо е станало с рейтинга на Георги Милков и се е появил отнякъде, за да стане водещ на предаването „Религията днес“, за да няма предаване „Вяра и общество“.

Предаването започва с интервю за новия превод на „Метафизика“ от проф. Николай Гочев, смесено със сладки спомени на водещия от годините, в които бил военен кореспондент и можел бил да срещнел бившия военен, който сега е отец в храна в Кремиковци. Кой има нужда от това непрекъснато обяснение като ремарки в предаването защо внезапно Георги Милков започна да води предаване, което беше свалено след конфликт между Горан Благоев и Емил Кошлуков? Обясненията на тези медийни метаморфози обаче се пренасят и върху начина, по който Милков представя гостите си. В последното предаване Георги Милков представя един от гостите си така, изобретявайки темата: „Как един млад човек възприема религията и споделя християнските ценности? Затова ще си говорим сега с арх. Пламен Мирянов. Разкажете първо за концерта на гроба на Иван Рилски.

Разликата между Горан Благоев и Георги Милков е, че Благоев не би обявил събитието като концерт на гроба на светец. Това звучи почти толкова неуважително, като да нагазиш с дузина преродолюбци във водите на едно от Рилските езера, за да снимаш луксозно клипче в защитена природна територия. Всъщност защо БНТ непрекъснато отразява жаждата за медийна слава на Пламен Мирянов? Той ту записва евтини клипчета на рецитиращи Вазови стихове актьори, ту снима паметници на 6 септември, а понеже е вярващ човек, закарва женски хор в гората до гроба на светеца.

Може би най-тъжното от всичко беше, че Мирянов нито веднъж не спомена кой всъщност пее там. Колко още време ще бъде отдавано под наем в БНТ за халтурите на Пламен Мирянов? Нима Георги Милков, като военен кореспондент в Афганистан, както се самопредстави, никога не е виждал млад човек, който вярва в бога си? Нима е възможно да бъде толкова обезсмислен начинът, по който се представят темите в предаването?

Горан Благоев беше сменен като водещ, след като се присъедини към партията на Цветан Цветанов. Със сигурност има посочени официално други причини за спирането на предаването. Въпреки че СЕМ следеше какво прави Емил Кошлуков, предаването спря, а СЕМ не реагира. Ако „Вяра и общество“ е спряно, защото водещият има политически пристрастия, това е проблем. Водещите имат право да изразяват политическата си воля извън предаванията. Проблемът обаче е, че Горан Благоев смеси политиката и журналистиката, а това е избор, който прилича на демонстрация на лоялност към даващия повече подкрепа политик. Заради всичко това гледаме по БНТ как архитектът на сградата, в която си купи апартамент Цветан Цветанов, получава безплатно време в обществената телевизия за видеопродукти, които БНТ може да снима с бюджета, с който разполага и най-вече като разчита на смислените режисьори в медията.

Както виждаме по самите медии, разрешаването на конфликтите минава през демонстративното показване, че всеки може да бъде заменен – щатният режисьор със самодеец, журналистът – с друг водещ, нефрологът ще бъде заменен веднага с друг специалист. Само няма кой да смени санитарката, която да разчисти от всички тези медийни заблуди.

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Жана Попова

Д-р Жана Попова e преподавател по радио и телевизионна журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация. От 2020 година води рубриката "Имало едно време телевизия" в Маргиналия. Автор е на книгата „ Жанрове и форми. на забавлението в телевизията“, издание на „Полиграфюг”, 2016