Ивайло Дичев: Обидните туитове на Тръмп директно раждат насилие – не е лошо да го запомним!

Споделете статията:

Професор Дичев, разговорът ни ще бъде за расизма – там( в САЩ, но не само) и тук,в България. За расизма вчера и днес. Позволете ми да ви благодаря от името на хората защитаващи ромите срещу системното етническо насилие,  за единствената в медиите Ваша публикация „Грозно, срамно, жестоко“, посветена на  расисткото издевателство над 15 годишния Стефан в Лясковец . Побоят и гаврата над ромското дете не възмути хиляди хора. Не чух политик или писател да осъди тази поредна гавра. Как си обяснявате това?

Ивайло Дичев: Расизмът е поразил цялото ни общество. Удивлявам се когато образовани хора – лекари, инженери, учители – възпроизвеждат безкритично клишета, че ромите били непоправими, генетично увредени и от сорта. И естествено силни гласове в тяхна защита не се чуват. Защо му е, примерно, на един писател да защитава ромите – те ще му купуват ли книгите? Я по-добре да се харесвам на платежоспособното мнозинство.

Не сме извървели този път, това казвам в спомената от вас статия (благодаря, че я споменавате), не сме изговорили проблема, не сме разбрали, че расизмът застрашава цялото ни общество с разпад. Той поразява не само жертвата, поразява още повече палача, който губи мярката за човешкото.

Да кажа и че ромите са едно от многото оправдания, с които си служим по нашите земи. Има значи престъпност – е да, ама това не са българи, това са роми. Последни сме по стандарт в Европа –  е да, ама то е заради ромите, които ни дърпат надолу. Ковид-19 ли – абе няма такова нещо, той е само в ромските гета… Подобно оправдание за нас е така нареченото „турско робство“, вече взехме да използваме комунизма, скоро чакам да влязат в употреба климатичните промени.

Когато узнахме за убийството на афроамериканеца Джордж Флойд някои сравниха американския расизъм с българския антициганизъм. Правомерно ли е такова сравнение?

ИД: Расизмът има общи черти навсякъде, мразиш някого поради случаен белег, за който той няма отговорност – например цвета на кожата. Но разликите са големи – американският проблем е далеч по-радикален, защото черното население там  преди 400 години е карано като говеда в кораби, подложено е било на нечувани насилия. Но и САЩ са извървели тежък, драматичен път. Почнете с гражданската война през 19 век, взела 620 000 жертви, повече от двете световни войни, 2% от населението на тогавашна Америка. После битките срещу законите на Джим Кроу, черните пантери, Мартин Лутър Кинг, който плати с живота си – с една дума дълга борба за самоорганизиране на черното малцинство, но и за осъзнаване на проблема от бялото мнозинство. В резултат на това да, наистина два пъти по-вероятно е днес чернокож да бъде убит от полицай отколкото бял, но от друга страна постепенно, възоснова на позитивната дискриминация от последните 50-60 години, днес има една сериозна черна средна класа, която обхваща към една трета от това население. Афроамериканци са съдии, полицаи, политици до най-високо ниво. Има ли много роми на такива позиции у нас? Нашите едва сега тръгват по пътя на борбата за равенство – да се надяваме, че ще го извървят по-бързо и без толкова насилие.

То, и расизмът у нас е и по-провинциален, един вид битова погнуса, която избутва тези хора по-далеч от погледа. Сигурно си спомняте, че по соцвремената ги гонеха от центъра да не „загрозяват“ – както скриваха инвалиди, просяци. Но с разкрепостяването на някои политици започнахме да догонваме американските расисти – крайнодесните взеха да се прославят, бунейки омрази – и така от простата битова дискриминация преминахме към погроми, площадно правосъдие тип линч, демонстративно събаряне на къщи. И ако не осъзнаем накъде ни тласкат тия безумци, лъженационалистите, скоро ще стигнем до стрелба и тук. Днес обидните туитове на Тръмп директно раждат насилие – не е лошо да го запомним. Един полицейски шеф от Тексас каза, че ако няма какво да съобщи, да замълчи защото поставя под риск човешки животи.

Всеки момент президентът на САЩ Доналд Тръмп се очаква да пусне армията* срещу протестиращите. Несъмнено нацията е на ръба, а демократичната й гордост  май ще се изпари напълно след изтичащите минути до този държавнически акт. Защо американските сблъсъци на расова основа се случват периодично? Какво е новото им измерение при убийството на Флойд и непозната ли е за американците тази избуяваща всекиминутно масовост на протестите?

ИД: Расизмът е рожденият грях, в който е зачената Америка – поне такъв грях тук, в България нямаме. Европейските заселници са отишли там, избили са местното население и са си докарали роби от Африка да им работят. Роби, чиито деца също са роби – отделяли са ги от майките им като телета и са ги продавали. Там има огромен брой хора, които трудно живеят с това петно. От друга страна – има хора които го отхвърлят брутално и агресивно. Към тях се обръща налудната политика на Тръмп. Това са белите хора усещащи, че губят „превъзходството“ си. Фокнър ги нарича „белият боклук“ – обиждат се, че са паднали до нивото на черните. Така се чувстват у нас българи, в чийто квартал почват да се заселват роми.

Има и демографска паника във всичко това – скоро белите ще са малцинство в Америка заради масираната имиграция на латинос, източноевропейци, азиатци, индийци. И това сте го чували, нали – еди кога си циганите щели да са повече от „нас“.

Да добавим и коронавирус кризата, която удари много по-силно афроамериканците, защото много от тях нямат здравни застраховки и умират без медицинска помощ. Тя създаде нечувана безработица (нещо като 40 милиона човека са се записали в бюрата) и то веднага след период на много висока заетост и икономически подем. Тези хора са обидени, объркани, безпомощни – и Тръмп като опитен популист, пренасочва гнева им към враг – предполагаемите анархисти, които чупят витрини. Малко по-рано враг беше СЗО, която помагала на Китай, преди това нападна Туитър, който му беше основна платформа, още по-преди – Иран, съюзниците от НАТО…

 

Американският расизъм е свързан с компенсаторното превъзходство на фрустрирания „бял боклук”, който се самодоказва като пребива

Това пренасочване на ниските агресивни страсти на масата е талантът на Тръмп, но въпросът е докога може да играе на избирателите си една и съща хватка. Не знам дали може да се предвижда каквото и да било за този риалити-президент. Имитира Никсън като се обявява за президент на реда и закона, но засега не виждаме каквато и да било мисъл, стратегия, дори здрав разум.

Наблюдават се международни прояви насочени срещу полицейската бруталност. Пред американските посолства  в Лондон и Берлин имаше протести. Последваха ги Париж, Нова Зеландия, Белгия, Ирландия, Гърция, Дания. Във Великобритания движението Black Lives Matte се мобилизира заради простреляна от полицай  бременна цветнокожа. Очертава ли се хоризонт за гнева им?

ИД: Тази битка днес е радикализирана от новите комуникации – скандалите се разпространяват със скоростта на светлината, както стана с видеото на убийството в Минесота.

Имаме предвид и че ляво-либералното крило на западна. От няколко десетилетия изостави икономиката и се захвана със защита на идентичности и малцинствени права; по тези теми има могъщи мрежи, НПОта, дисертации, а и изграден у много хора демократичен рефлекс. (У нас по-често пристигат десните контра-идеи – обвиненията в „културен марксизъм“, „политическа коректност“ и подобни измислици).

Някои твърдят, че прекаляването в посока на културната тематика от страна на ляво-либералните е причина за успехи на расисти като Тръмп и Болсонаро, както и на по-меките им варианти в Европа Салвини, Орбан, Каракачанов. Но светът е там, където е стигнал – връщане назад не си представям. Аз не виждам как Америка ще се умиротвори, ако няма преосмисляне на неравенството пред закона. Днес там скандират No justice – no peace! Има ли човек в демократичния свят, който да не е съгласен с този принцип – равенството пред закона? Въпросът е как да се постигне то? С повече насилие над малцинствата, където престъпността е по-висока, или с приобщаване и позитивни мерки.

Израелски медии публикуваха днес(вчера-б.ред) снимки на вандализирани кашер магазини и синагоги в Лос Анжелис. Еврейските общности се опасява от разрастване на антисетимизма. Кой провокира разрушенията? Белите супремасисти? Анти-фа?

ИД: Изпуснал съм това, едва ли е специално отношение именно към тях. Евреите са много чувствителни, естествено е, след онова което им се случи. Но ако те са мишена на расистки изстъпления, това е в Европа, където от векове са заели незавидната роля на чуждия, на врага. Тревожни тенденции забелязвам и във Франция, и в Германия, където антисемитизмът тревожно расте. Но това е друг расизъм, който по-скоро гледа назад, към нашата си историческа фантасмагория. Съвременната истерия срещу мигранти, мюсюлмани, роми – тя  повече напомня американския расизъм, свързан именно с усещането за превъзходство – компенсаторното превъзходство на фрустрирания „бял боклук“, който се самодоказва, като пребива и дори убива безпомощен ром или афроамериканец.

*Дойче Веле съобщава днес за 1600 войници изпратени във военни бази около Вашингтон. Задачата им е ако се наложи, да подкрепят силите по сигурността по време на протестите

Въпросите зададе Юлиана Методиева

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar
Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.