Как и доколко „гражданската журналистика” влияе на традиционната журналистика

 

Алтернативните медии са политически по-силните и ангажираните. Един близък пример е от България. Във фейсбук се организираха протестите, които събориха правителството на ГЕРБ през 2013 г. Нещо без аналог в историята на страната и в историята на протестите й. Кога една традиционна медия ще доведе до падането на правителство в България? Все пак, по света това е по-възможно, но сме свидетели, че почти всички революции от последните 7-8 години бяха организирани от социалните медии. Това неминуемо оказва натиск върху традиционните медии да се откажат от функцията в подкрепа на статуквото.

 

 

 

Все повече изследователи на медиите говорят за размиване на линията между професионалната (традиционна) и гражданска (алтернативната, аматьорската) журналистика. А основна причина за това е информацията. Всъщност светът никога не е бил толкова информиран и свързан, колкото е сега, нито пък е бил толкова готов и с толкова лесен достъп до новини (информация). Както знаем, бурното развитие на технологиите и обществените отношения позволи да се формира медия „на една ръка разстояние”. Просто вземаме смартфона, таблета, лаптопа („умните устройства”) и сме в състояние да създадем или отразим събитие/новина/информация. Според изследователя П. Ауфдерхайде при липса на други източници на информация в една общност или общество, влиянието на масмедиите (традиционните медии) върху аудиторията е по-голямо*.  В най-общи линии тези концепции се свеждат до следното – Оруел (авторът на футуристичния роман – „1984”) акцентира, че в съвременните условия на живот, където информацията е навсякъде около нас и е широкодостъпна, все повече се увеличава дела на незнаещите/неграмотни хора. Платон пък отдавна е акцентирал върху идеята, че хората знаят прекалено много за света около себе си въпреки, че живота ни е прекалено кратък за набиране на такъв голям обем от познания за света и хората. Все повече се говори и за едно явление характерно за съвремието – „демократична цензура”. Същността й е в това, че индивидите се обезсърчават да търсят информация, тъй като не е по възможностите им да възприемат толкова бързо все новата и нова информация.

Именно тези три информационни теории обуславят и характера на връзката между традиционната и гражданска журналистика. И това е една възможна линия на разсъждение върху темата.

Друга посока на размишления се основава на разбирането, че традиционните медии са носители на статуквото (традицията), докато новите медии (гражданските, алтернативните) са носители на новостите и са реалната опозиция на статуквото. Статукво, което си има медии…! Задавам си въпроса – ако независимите медии (разбирай социалните медии) дават възможност на обикновените граждани да станат политически обвързани** , то зависимите медии карат ли обикновения гражданин да бъде политически незаинтересован… И кой има интерес от това? Обвързаността на медии-икономическа мощ и политически амбиции в България дават отговор на този въпрос. Оказва се, обаче, че всъщност алтернативните медии са политически по-силните и ангажираните. Един близък пример за това е отново от България. Във фейсбук се организираха протестите, които събориха правителството на ГЕРБ през 2013 г. Нещо без аналог в историята на страната и в историята на протестите й. Кога една традиционна медия ще доведе до падането на правителство в България? Все пак, по света това е по-възможно, но сме свидетели, че почти всички революции от последните 7-8 години бяха организирани от социалните медии. Това неминуемо оказва натиск върху традиционните медии да се откажат от функцията в подкрепа на статуквото.

В продължение, алетернативната (гражданска) медия изгражда една реалност, която се оказва опозиция на правилата и представите на традиционната журналистика. Тя се бори с тяхната концентрация на институционална и професионална мощ, като издига предизвикателства пред медийния им монопол за производство на символични форми. Т.е. когато говорим за аматьорска (гражданска) журналистика, винаги трябва да имаме предвид връзката между доминиращите, професионално издържаните медийни практики и маргиналните, аматьорски практики. Тези практики са начин да представим по нов начин ролята и функциите на традиционната журналистика. Те не се използват само за самообразоване или социализиране.

Много често т.нар. „независими експерти”, политици или професионални комуникатори са използвани от традиционните медии за коментар на даден обществен процес, явление или проблем. Традиционните медии предпочитат да представят гледната точка на представители на различните обществени прослойки – политици, бизнесмени, спортисти, хора на изкуството и т.н. За съжаление, в редица важни дебати за обществото, не може да участва самото общество. Гражданската медия, обратно, избягва да дава гласност на тези представители (носители на обществено мнение), а се фокусира върху гражданско-опозиционната, полевата, реалната гледна точка. Така тя оказва конкурентен натиск относно качеството на изпълняваните от mainstream-a функции на четвърта власт (watch dog), на информационен посредник (премахващ информационната асиметрия), на адвокат на обществото, на представител на обществото.

Гледна точка по темата може да се развие и на база концепцията “real world – world in real time”. Тази концепция е движила и движи традиционната журналистика. Стремежът за постигане на breaking news, в конкуренция със социалната (гражданска медия), води до погазване на изконни традиционни журналистически правила и норми. Когато се показват кадри в международния видео обмен от Сирия, например, заснети с телефони от цивилни лица и ставащи достояние на света почти онлайн, то една телевизия не може да устои на изкушението или да наеме този цивилен да работи за нея.

Така се появява тенденция, неизвестни хора да стават журналисти/репортери, а от друга страна да се ползват все по-малко автентични кадри.

От друга страна, разглеждайки и приемайки практиките на правене на журналистика от гражданската (алтернативна/аматьорска) медия като алтернативни, то това всъщност е критика към етиката, нормите и практиките на професионалната журналистика. Гражданската журналистика има склонност да подлага под съмнение идеята за истина, за реалност, за обективност, за експертност, за автентичност, за доверието… всички в полето на традиционната медия сфера.

Следователно, двата типа медии могат да си сътрудничат в бъдеще.

С развитието на технологиите (чрез мобилни телефони, дигитални фотоапарати, таблети) публиката става производител на новини. След като досега тя бе главен актьор в тях, сега нещата се обръщат. Така, днес сме свидетели как обикновеният човек се еманципира от традиционните медии. Ще бъде интересно, как в такава среда последните ще действат.

Дали ще виждаме все повече обикновени хора, правещи традиционна журналистика с инструментите (изразните средства) на гражданската журналистика или традиционните медии ще се опитат отново да „закрепостят” обикновените хора? Често обаче попадаме на това как журналисти от традиционните медии използват фейсбук/Туитър в предаванията и репортажите си. От една страна това говори, че тези медии искат да консумират достиженията на алтернативните медии (гласът на хората, плурализъм и т.н.), от друга страна това създава усещане за цензура/манипулиране на гражданското мислене.

Например един водещ не може да зададе на госта си всички въпроси, получени във фейсбук, а избира само някои от тях, които му служат за целите на извеждане или оборване на дадена теза.

Не на последно място – ако приемем, че една аудитория се превръща в общество чрез мнението си по определени социалнозначими теми и въпроси, то тогава медия, която дава думата на хората, формира общество. Така и тя става обществена медия. Ако във Великобритания Би Би Си е обществена медия, но платена, то социалните мрежи са безплатни (виждайки силата им, законодателят може ли да ги направи платена медия?). В такава среда как обществените медии („Четвъртата власт”/The Fourth Estate) ще устои на конкурентния натиск? Отделно, общественото мнение се състои от емоционална (ирационална) и рационална част. Все още първата се изгражда с помоща на социалните медии, а втората – на традиционните медии. В момента, в който тези две роли се разменят, дали традиционната медия няма да загине?

Интересно би било да се разгледа и изкушението на утвърдени журналисти от полето на сериозната традиционна журналистика да участват в социалните мрежи (например в обществените дебати там)? Могат ли да спекулират  – и така да се дискредитират – чрез този нов медиен канал и ако да, какво би ги спряло да го направят (пример Найо Тицин и спрягането на името на Саша Безуханова за премиер на България през лятото на 2013 г.). Каква би била реакцията на работодателя и какви права има последният в този казус?

*Виж “Проблем на Оруел” и „Проблем на Платон”

**C. Rodriquez 2000

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика