Купуването на килограм на радиостанции от Домусчиев е по-голям проблем от Канал 3

Споделете статията:

 

 

Защо новината, че братя Домусчиеви купуват Канал 3 и няколко радиостанции предизвика протести и бяха изказани опасения, че сделката ще доведе до притежание на най-гледамия медиен пакет?

Дали рекламодателите ще продължат да не забелязват какво се случва? Това вече веднъж го гледахме като история, но тогава крупният собственик беше компанията, собственик на bTV преди години.

Нека да погледнем на тази сделка отстрани – като зрители и слушатели. На 27 октомври тази година се очаква Петр Келнер да купи фирмата CME (Central European Media), която притежава в момента bTV и всички канали с тази марка. Дотогава Комисията за защита на конкуренцията трябва да се е произнесла дали има проблем с желанието на фирмите на Домусчиеви да окрупнят в голямо медийно ТКЗС още няколко тв канала и по-важното – няколко радиостанции. Петр Келнер има своите икономически интереси да има медии в Чехия, Словакия, Словения и Румъния, България е само част от пакета. По-добре да се опитаме да поздравяваме всеки опит на Мария Цънцарова и Антон Хекимян да запазят журналистическите си питания, които видяхме през последните месеци в разговорите с Ангел Джамбазки, Андрей Новаков… , защото без обществената подкрепа журналисти трудно ще останат. Петр Келнер е просто един чужд собственик, който няма да ни спаси. Ще трябва сами да спасяваме журналистиката си.

Не можем да си избираме собствениците на медии, но поне знаем кои са. Много е важно да си спомняме кой е Петр Келнер и да не забравяме, че чуждата собственост на медии у нас, за съжаление, не винаги значи медийна независимост. В началото bTV беше американска (ама с консултант Красимир Гергов), после – „Нова тв“ беше чуждестранна компания, но това не попречи на Вяра Анкова (бивш директор на обществена медия) да изпълнява политики в медията, които не бихме назовали независимост. Вяра Анкова остана като част от ръководството на медията и при новия й собственик. А кои са братя Кирил и Георги Домусчиеви също е известно. Смесването на футболен и телевизионен интерес е много по-големия проблем, за който малцина искат да говорят. Процесът на договаряне на телевизионен канал с фирма, която управлява правата за излъчване на футболни мачове, винаги е бил важен, но пренебрегван в анализите за финансирането на медиите. Така че собствеността на футболен отбор и собствеността на медии е важна съставна част, когато говорим за пазара на телевизионно време.

Вторият проблем е кому е нужно окрупняването на хартия, като то вече се е случило в ефира на телевизиите, а и не само. Собственичка на „Канал 3“ е директор в „Нова тв“. Така съобщават медиите през 2019 г., когато Ива Стоянова, програмен директор и собственичка на Канал 3 премина в управлението на „Нова тв“, заедно с Миляна Велева. Дали има значение това, че Миляна Велева е сестра на бившата министърка в правителството, избрано с мандата на БСП, с представители на ДПС, подкрепено от „Атака“, наричано правителството „Орешарски“? Това е същото правителство, което предложи Делян Пеевски за ДАНС, а Виктор Николаев и Анна Цолова напуснаха bTV заради многократно зададения въпрос кой предложи Делян Пеевски за председател на ДАНС. През 2013 г. Николаев и Цолова напуснаха bTV и припознаха „Нова тв“ като независима медия. После знаем какво се случи –депутатът Йордан Цонев от ДПС прати поздрави на Анна Цолова, когато го попита как е депутатът Делян Пеевски, депутатът Антон Тодоров, който бе предложен от ГЕРБ за председател на Комисията по досиетата, но заради медийните му небивалици дори ГЕРБ си го скри на скришно място, депутатът Валери Симеонов, който тогава съдеше като вицепремиер фирмата на Кирил Домусчиев, заради проблеми с приватизационната сделка, евродепутатът Николай Бареков, който поиска прокурорска проверка, която след няколко години отхвъри неговите твърдения като неверни за двамата водещи Николаев и Цоловоа – целият този арсенал от политическо влияние беше хвърлен срещу Анна Цолова. Припомням тази история, защото Анна Цолова нито е най-добрият журналист, нито е най-питащият журналист, тя просто беше водеща на предаване, което се излъчва на живо, а не на запис.

Анна Цолова вече не е водеща на предаване, а сутрешният блок на „Нова тв“ се води по забавляващо-неразвличащ начин – от време на време Виктор Николаев получава глътка въздух, за да знае, че все пак е живо журналистическата му усмивка с ирония, но дотам.

Въпросът за сливането на всички тези персонажи в една медия в края на града не е само въпрос чия е собствеността на медиите? Въпросът е кой кой е в политиката и има ли някаква граница между политици като Йордан Цонев, Зинаида Захариева, Волен Сидеров, Пламен Орешарски и Делян Пеевски.

Ива Стоянова, която сега управлява „Нова тв“, обясни пред медиите, че иска да „спаси“ зрителите от честите прекъсвания на развлечението, което ни предлага.

Затова ни бе съобщено, че „Канал 3“ ще бъде превърнат в новинарския канал, а „Нова тв“ ще остане телевизия за развлечението: „Да  я прекъсваме с извънредни емисии новини, брифинги и пресконференции, което категорично убеди собствениците и мениджмънта, че в групата ни липсва отделен новинарски канал. Така, освен да затвърдим медийния си авторитет и грижа за търсенията на зрителите, ще удовлетворим и онази част от тях, която следи повече развлекателната програма на “Нова” и е недоволна от извънредните прекъсвания за новини например.

Не е ясно за кои прекъсвания говори Ива Стоянова, защото единственият случай, в който зрителите са виждали извънредни емисии новини, пресконференции и брифинги е по време на извънредното положение, когато МС използва случая да възложи на БНТ да излъчва сигнал, който предоставя на всички други телевизии. Това беше избор на частните телевизии дали да предават брифингите и те следиха всяка държавна стъпка, държейки се като държавни медии, а не като обществени или частни медии. Със сигурност, ако вярваме на данните за гледаемост на тези часови пояси, това е време, в което зрителите на „Нова тв“ не само не са се отдръпнали, но закотвени в домашното си работно място, са били пред програмата. Защо тогава Ива Стоянова говори от името на зрителите, които не били искали да им прекъсват развлечението?

Има още един въпрос – как „Нова тв“ ще прави новините си? Ако бъдат използвани новинарските екипи, които ще работят за „Канал 3“ означава една журналистическа група по-малко, която и без това в момента не задава журналистически въпроси. Ако това се случи, това би била матрьошка, за която СЕМ трябва да даде отговор на обществото. „Нова тв“ има заложени параметри за публицистични, актуални и новинарски предавания, които трябва да изпълнява. Ако пък „Канал 3“ и „Нова тв“ ще имат сходни новини от хора с различни имена, възниква въпросът откъде ще се намерят толкова много журналисти, които да се подчиняват на изискванията на медийната собственост?

 

Но по-важно е какво се случва с радиото

Мотивите на Ива Стоянова да махне прякото включване и прекъсванията на програмата насред месеци на нестихващи протести в страната от програмата на „Нова тв“ имат още един нюанс. Прекъсването и навременното съобщаване на информация е стратегия на радиото. Включването „на живо“, докато събитието се случва, е стратегия на радиото като медия. Колко са тези радиа? Радио „Експрес“ и радио „Витоша“ някога бяха и новинарски, и журналистически медии. Днес са превърнати в музикални радиа. Музикалните радиостанции също не са без значение, чрез тях се губи регионалният профил на радиата. Ако преминете през страната, рядко ще чуете някакви отличителни музикални избори, които да са свързани с региона, в който да сте. Музиката се излъчва от София, новините са от София, само рекламите все още издават регионално планиране. БНР остава единственото национално радио, което прави журналистика, сутрешният блок на „Дарик радио“ е превърнат в комикс, в който рекламата е изяла радиообщуването и водещите са длъжни да хвалят хотела, в който са настанени. Всичко това във време, в което прякото включване и прекъсванията на програмата могат да бъдат силата на радиото. Точно заради това окрупняването на раиоефира е проблем – честотите за радиостанции, които ни помагат да направим информиран избор почти липсват.

А в предаванията, които не са на запис, а  журналистът може да поиска дори оставката на директора или да съобщи, че политик застрашава свободата на словото, все повече намаляват. Дори в обществената някога БНТ.

Ако погледнем новата програмна схема на БНТ, в нея няма нищо ново. От времето на диджей Дамян, който е най-големият сакатлък на БНТ – да бори Слави Трифонов с един човек, говорещ меко, Емил Кошлуков роди две идеи: да извика външна фирма с редактор Вяра Дамянова-Иванова и водещия Димитър Павлов в ролята на новия диджей Дамян, за да рециклира обидните смешки, ала Дони, и втората идея: да върне с друго име предаването за световни новини, което водеха преди Евгения Атанасова и Йоанна Левиева. Спомняте ли си мотива, с който бяха свалени предавания от самия Кошлуков преди година? Мотивът беше, че са негледаеми. Защо един генерален директор ще върне в ефир предаване, което е негледаемо?

За съжаление, мълчанието на Евгения Атанасова и Йоанна Левиева, които са знакови фигури в БНТ, осигурява вътрешен комфорт и онова повтаряно често като мотив заблуждение, че генералният директор всъщност в нищо не се намесва. Превръщането на знакови журналисти в посредници между него и екипите в телевизиите също датира отдавна. Много е важно водещите на „Панорама“, на „Референдум“, на „Още от деня“  и на „Светът и ние“ да виждат, че тяхното мнение като журналисти е важно за обществото. Защото как да очакваме журналистите да се борят за нашите права, нарушавани от проблемите в държавното управление, ако мълчат за упражняваната власт върху тях?

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar
Жана Попова

Д-р Жана Попова e преподавател по радио и телевизионна журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация. От 2020 година води рубриката "Имало едно време телевизия" в Маргиналия. Автор е на книгата „ Жанрове и форми. на забавлението в телевизията“, издание на „Полиграфюг”, 2016