Момче с двигателен проблем катери стената като Спайдърмен

 

„Катеренето помага на децата да не ги е страх и да се забавляват. Като се катериш, можеш повече“, казва с усмивка Стефан, щастлив от движението, напълно забравил за двигателните си затруднения, които в този момент просто не съществуваха.

Момчето е на 10 години, има естествена нужда да се движи и спортува, но има и двигателни затруднения. Единият му крак е по-дълъг, затруднява се при движение, става му лошо при напрягане, има забавяне в психическото си развитие. Отхвърлен е от връстниците си, затворен, притеснителен в общуването, лесно се отказва и трудно взима решения. Като контрапункт на това негово състояние идва искрената му радост от движението – винаги, когато може да играе футбол, да се катери или да се боксира, го прави с огромно желание и хъс. Най-много обича да играе, да се движи, да диша дълбоко. Да, Стефан има двигателни затруднения и противно на очакванията ги преодолява точно чрез двигателни активности.

Той е в 4 клас, но заради физическите и психическите си затруднения – поведението, знанията и уменията му са като на 2-3 години по-малко дете. Но като че ли има моменти, в които четвъртокласникът „забравя“ за проблемите си – движи се безспир и не се уморява…немислимо за състоянието му, биха казали някои. Дали неговите затруднения не се дължат по-скоро на психически задръжки, които сам си поставя, в отговор на враждебната заобикаляща среда?

Стефан е дете в семейство с още 4 деца. Майка му споделя, че още като бебе имал забавяне в развитието си. Трудноподвижен, проходил по-късно, трудно ориентиращ се в пространството. Не можел да говори до 3-4 годишна възраст и това е първият момент, в който майката решава да заведе детето си при специалисти. Получава противоречиви мнения. Факт било обаче, че разликата в дължината на краката затруднява придвижването му. „При силно физическо натоварване получава тремор, изпитва силни болки в главата, лицето му почервенява и кръстосва погледа си“ разказва майката. Момчето получава диагноза „Неуточнена епилепсия“, за която обикновено не се назначава никакво лечение – така е и в неговия слечай. Семейството му няма финансова възможност за справяне със затрудненията.

За детето семейството е „близост с майка му и караници с неговите братя“. Единият от двамата братя не се държи добре с него и това още го подтиска и затваря. Между тях много често има силна конкуренция и остри конфликти, които прерастват дори и във физическо насилие. Бащата е доста властен. Въпреки това десетгодишното момче споделя, че правят много интересни неща, когато са заедно, цялото семейство. Живеят в оскъдни условия, трудно им е, защото са с ниски, непостоянни доходи, а в същото време са едно голямо семейство. Обитават етаж от къща и не са много добре приети от хазяина си.

Стефан лесно се отказва от повечето неща в живота си – от ученето също. „Знам как да реша задачата, но не искам“, казва той, несигурен, че може да го направи. Трудно тича и слиза по стълби, разлива течности при носене на чаша. Не може да чете добре, да смята и да пише – а на тази възраст се очаква да не е така. Но той може да измисля стратегии за справяне с неприятни преживявания. Харесва състезателните игри и се радва на успехите си. И разбира се – живо се интересува от всякакви физически занимания и преодоляване на препятствия. Иска да е приказен герой – вживява се умело в роли, „общува“ с въображаеми герои. Като че ли така бяга от реалността, в която е подтиснат и несигурен и отива в света на възможностите, проявява своята супер сила и показва, че може да се справи. Момчето няма много социални контакти, но нормално за всеки човек, и още повече за дете, иска да общува.

Майката на Стефан чува за Центъра за деца и семейства „Конкордия“ от приятели на най-малкия й син. Първоначално е скептична към идеята децата й да посещават центъра. След известно време обаче, тя решава да отиде, да види и чуе какво се случва там, водена най-вече от належащата нужда от социална подкрепа за семейството си. Бързо взима решение и постепенно всички започват да посещават Центъра. Най-трудно било сина й, който отказвал: „Там ще ме вземат и никога повече няма да се върна при майка ми, баща ми, братята и сестрите ми“ – убеден е той. Майка му успява да го накара да дойде сам да види. Днес той споделя радостно: „Там рисуваме, играем футбол, баскетбол, бокс, ходим по въже, катерим се“. Все неща, които много обича да прави… А тук всички „могат“ и всичко е възможно, стига да поискат и да положат усилия за това.

Заради поставената му диагноза, Стефан не посещава часовете по физическо възпитание в училище и това не е добре за него. Заради заболяването си, той има право на специален учител и психолог, но в училището, което посещава не ги получава. Подобно на неговата ситуация има и други деца в неравностойно положение, практически  неглижирани от медицински и педагогически услуги.

Момчето започва да посещава Центъра през януари 2020 г. Първите стъпала на входа той изкачил доста трудно – заради двигателните си затруднения и притеснението си какво го очаква. Те обаче се оказали онези първи стъпала нагоре в положителното му развитие. Колегите постепенно опознават момчето, майка му и доколкото е възможно цялото семейство. Споделят, че най-ползотворният начин за работа е чрез стимулиране и подкрепа за развитието на децата и цялото семейство. Включват Стефан в образователни, психологически, арт и спортни дейности. Много бързо той напълно им се доверява. Разговаря активно без нужда от подкрепа, задава въпроси, свободно споделя потребностите си. Казва открито, че иска да се премести в друго училище, където да може да прави повече неща и най-вече да спортува. Става все по-самостоятелен и уверен в собе си. За това допринасят честите преходи в планината, спортното катерене, ходенето по въже, организирани от Центъра – занимания, които той прави за първи път в живота си. В началото, осъзнавайки сериозността на двигателните затруднения на сина си, доста притеснена, на крачка да спре десетгодишното момче от посещения там, много бързо майката променя мнението си. Вече е уверена и в своя син и в себе си – той трябва да ходи в часовете по физическо възпитание и вярва, че това ще помогне той да се оправи. В училището отказват на четвъртокласника да спортува, „…защото децата са много и ако нещо стане със Стефан, няма как да се справят…“. “Щом в Конкордия може, и при вас ще може. Там сина й ходи по въже….“, непреклонна е майката.

Момчето вече за втора година посещава центъра и видимо е много по-добре. Обича да ходи на планина, защото там „има въздух“, както сам споделя. „Много е хубаво, но ме е страх от високото…“, казва той, но в очите му се вижда желание отново да е там, където може да диша свободно и да постига. „След като го заведохме за първи път на планина, Стефан се чувстваше невероятно. Изразяваше такива силни емоции, все едно е открил нова планета. Бях искрено учудена. Не съм си представяла, че преходите в планината могат да имат толкова силно въздействие върху едно дете. Явно често приемаме нещата, които ни се случват, за даденост, а същите те могат да преобърнат живота, особено на едно дете“, споделя искрено Теди, социален работник в Центъра. Той вече е постигнал голям напредък. Иска да настигне съучениците си, мотивиран е да усвоява знания. Вън от Центъра обаче никой не го поощрява, освен майка му.

Детският център за деца и семейства „Конкордия“ е една вече сбъдната мечта за цялата организация. Ръководителят на центъра споделя, че сградата разпола с прекрасен физкултурен салон още от самото откриване и своята мисъл, че модерен център като този трябва да предоставя възможност за катерене и двигателни активности на деца в неравностойно положение, които не могат да си го позволят. Той и целият му екип искат да осигурят такива активности за децата, които биха могли така да преодолеят своите затруднения. Защото 30% от децата, на които помагат са именно с психомоторни дефицити.

Резултатите, за които екипът на Центъра споделя, че се постигат заслужават внимание: подобряване на двигателната активност и самооценката, постижения и твърдения: „Аз мога“. „Вече си представям, че катеренето става част от ново направление в работата ни: Рехабилитация и работа за подобряване на състоянието за деца с психомоторни затруднения. Имаме отлична инфраструктура за деца с двигателни затруднения, така че и те спокойно могат да ни посещават.“, споделят колегите и искрено вярват в успеха на такова начинание.

„При нас идват деца с различни проблеми. В хода на работата си установяваме, че имат и други съпътстващи и непознати дефицити. При работата ни с родителите резултатите идват след различен период от време и по различен начин – някои са по-осезаеми, други са по-отдалечени във времето. Винаги обаче те са свързани и зависят от личната им мотивация и ангажираност в процеса. Радваме се, че част от положителните промени при децата впоследствие се пренасят в семейната среда и широкия кръг, в който общуват“, споделят колегите. „От нас се очаква да заместим институциите, например образователната система“, споделя с голямо притеснение и недоумение Теди, социален работник в Центъра. „Това няма как да стане и не трябва. Комуникацията ни с тях винаги е добра, но не можем да им влияем. Работим с децата тук, в Центъра и вярваме, че ще пренесат положителната промяна навсякъде“, уверена е специалистката.

„Като погледнахме отгоре, изглеждаше много страшно“, споделя преживяването си по време на катеренето на стена Стефан, но бързо сменя притеснението си с усмивка: „Ако имаме стена в салона ще си правим състезания. Искаме тя да е висока, колкото училището. Ще тичаме по нея, като Спайдърмен. Страшно е, но е много забавно, като сме там, горе. Обичаме да се катерим по планини, но по-хубаво е по стена, защото тя е по-висока. Катеренето помага на децата да не ги е страх и да се забавляват. Като се катериш, можеш повече“, сподели емоциите си момчето, наперено вдигна глава и затича по стълбите надолу към физкултурния салон, накъдето се бяхме запътили за да потренираме. Той беше нетърпелив да изпита положителната емоция, а двигателните му затруднения в този момент не го притесняваха. „А знаеш ли, че катеренето може да те направи и по-добър шахматист?“ – попитах го аз. Погледна ме с усмивка и се замисли. В този момент му беше трудно да направи връзката, да разбере веднага какво му казвам, но според мен му трябваше много малко за да го усети.

От своята практика и консултациите с терапевти установихме, че много деца имат проблем с обработката на сетивната информация. Това води до проблеми с образованието и двигателната култура:  уврежда мускулите и ставите, нарушава двигателните умения, стойката и баланса на тялото, капацитета за учене. Все чувствителни теми за децата от уязвими групи, а за нас – приоритет в грижата. А ползите от катеренето са точно в тази посока: моторни умения, помагащи на децата в училище; мускулен тонус и сила; развитие на вестибуларната система; планиране на действия и взимане на  решения; подобряване на самочувствието и мотивация.

Е, тази мечта на децата вече е почти факт! Спечелихме частично финансиране от Фондация Unicredit Bulbank по проект „С катерачески умения към нови постижения“. Идеята ни е изграждането на стената и заниманията по катерене за децата, за които се грижим, да бъдат част от цялостна Терапевтична програма за деца в неравностойно положение. Благодетелите ни не се изчерпват с Фондация Unicredit Bulbank, защото имаме нужда от още средства за да започнем осъществяването на проекта. На призива ни за подкрепа се отзоваха партньорите ни от Уолтопия – и къде без тях, най-добрите в изграждането на стени за катерене, които с радост подпомагат социални проекти, като нашия. Помагат ни и партньорите от Андреев Инвестмънт Груп, които ни подкрепят в различни наши инициативи от няколко години.

Нуждата от финансова подкрепа за осъществяване на Терапевтичната програма за нас продължава. В момента сме на етап проектиране и изграждане на стената. Следват и други дейности, които трябва да осъществим за да стартираме поддържаме програмата, с която ще помогнем на много деца с двигателни, умствени и психологични проблеми от уязвими групи. Благодарни сме на получената подкрепа до момента, ще се радваме и на още бъдещи съмишленици. Крайната ни цел е всички заедно да помогнем на децата да бъдат щастливи от положителното влияние на катеренето върху цялостното им състояние.

А ние ще надградим Вашата подкрепа, като убедим и други организации в ползите от прилагането на такава терапия и предоставим възможност за ползването й от широк кръг деца с двигателни и умствени нарушения от уязвими групи в България.

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Зорница Симеонова

Зорница Сименова e eксперт Комуникации и Storyteller във Фондация КОНКОРДИЯ България, където работи от края на 2020 г. Тя представя фондацията пред външните публики, заинтересовани от дейностите, програмите и проектите, по които работи. В рамките на своята дейност пише истории за потребителите на социалните услуги на организацията, които показват добри практики в работата на КОНКОРДИЯ.