Може ли чувството за солидарност в либералната демокрация да бъде засилено чрез задължителен общополезен труд

Споделете статията:

Претърпявайти се един друг, и един на друг си прощавайте

С цитат от Библията започва  книгата “За дълга”* на германския философ Рихард Давид Прехт. Тя излезе в условията на пандемичната криза, която изправи обществото пред тежки проблеми – не само медицински и финансови. Недоверието, което част от хората изпитват към държавата, нараства. Инакомислещи, бунтуващи се и недоволни критикуват държавните мерки за защита от пандемията като фашизъм и диктатура. Според тях тези мерки ограничават свободата им и в миналото не са били налагани. Призивът към чувството за отговорност към общността, към солидарност предизвиква сред определени слоеве на населението ожесточени реакции на неприемане.

Въпросите, които философът Рихард Давид Прехт си задава на този политически фон, са следните:

“Как днес се възприемат правата и задълженията, които от край време са една от основните теми на философията? Как хората се чустват като граждани на държавата? Какво смятат, че им се полага и в какво виждат гражданските си задължения? Как се справят в силовото поле между дълг и права, опасност и мерки, благоразумие и заблуда, живот и смърт?  И как от кризата съдим за  съответното състояние на обществото?”

Дали пандемията през 2020/2021 г. наистина оправдава мерките, които германската държава въвежда под формата на ограничаване на основните права?

И защо – пита авторът – държавата реагира на Ковид 19, но не и в други случаи, при които има висок риск за живота на хората? Защо се предприема всичко възможно, за да се предовратят случаите на тежки усложнения и смърт вследствие на заразата с Ковид 19 , но не и когато става дума за последиците от нездравословно хранене и прекомерна консумация на захар, сол или алкохол? Защото алкохолът и нездравословното хранене застрашават главно, макар и не само, самите засегнати и не представляват сходен здравословен риск за другите, както е при заразата с вируси.

В този ред на мисли авторът въвежда понятието дълг, съзнавайки че може би на мнозина то звучи овехтяло. В 44 година преди Христа Марк Тулий Цицерон пише, че всяко действие на човека е свързано с дълг и чувството за дълг. “Живее свободно само, който намира радост в изпълнението на своя дълг; който е обмислил пътя си в живота; който се подчинява на нравствения закон не от страх, а го уважава и го спазва, понеже смята, че така трябва; който няма друга власт над себе си освен собствените си стремежи и преценки.”

 Авторът припомня дефиницията на Фридрих Ницше: “Нашият дълг – това е правото, което другите имат над нас”. И пита: Какво дължим ние на държавата и какви  права имат другите върху нас? За да мотивира гражданите да се замислят над поемането на задължения, да осъзнаят необходимостта от солидарност и от принос към общото благо, още преди години Рихард Давид Прехт излезе със следното предложение:

“През 2011 година в Германия бе отменена задължителната военна служба, без да се помисли за смислена алтернатива. Обезспокоен от това, предложих вместо задължителната военна служба да се въведат две социални години за всички граждани: социална година за всички млади хора след завършване на училище; и задължителна социална година за всички хора след пенсиониране. Тъй като много възрастни хора не могат да поемат голяма тежест, задължителната им социална дейност да е 15 часа седмично.”

 Смисълът на задължителните социални години, на общественополезния труд, е хората да усетят какво могат лично да допринесат за общото благо. Има много различни отговори на въпроса как животът има или може да има смисъл:

“В повечето случаи този въпрос се свързва с представата за vita activa, активен живот със социална насоченост. Самотата, бездействието и летаргията, а дори и непрекъснатото развлечение и постоянното търсене на удоволствия не се възприемат като осмислен живот. Само социалните ангажименти, трудът и отговорността се ценят като като осмисляне на живота. Отделни научни дисциплини, например „Икономика на щастието“, се позовават на  това познание. Известно е, че емоционалната динамика на хората се подчинява често на други закони – на склонноста към безделие или желанието за бързи наслади от физическо или психическо естество. Задължението рядко поражда чувство на удоволствие или наслада. Освен ако е свързано с придобиване на власт и влияние.  Гордост, че са се справили със задълженията си, изпитват често само тези, които го правят под принудата, наложена им от възпитание, религия или професионален живот.“

Според автора това се отнася до поколението на онези хора, които във Федерална република Германия днес се пенсионират средно на 63-годишна възраст. Средната продължителност на живота им е около 80 до 85 години с нарастваща тенденция. И така за много германци следпрофесионалният живот ще трае в бъдеще повече от 20 и дори 30 години. А това е несравнимо повече отколкото при поколението на родителите и дедите им. Благодарение на медицинските грижи, на здравословното хранене и главно на промените в сектора на индустрията и услугите, и физическото състояние на германския пенсионер през 2021 година ще е несравнимо по-добро, отколко преди 100 години.

Никога в историята не е имало толкова здрави, витални и издръжливи пенсионери колкото днес в западния свят.”

Тези пенсионери се грижат  главно за децата и внуците си, само малцина вършат социална и общополезна дейност, мнозинството се интересува от частния си живот. От друга страна обаче – припомня Рихард Давид Прехт – нараства  делът на възрастните хора, които се чувстват самотни и страдат от това, че са вече ненужни. За мнозина от тях преходът от трудов към мечтания пенсионерски живот е много труден. Социалната година им предлага възможност да научат нещо ново и да допринeсат за развитието на обществото.

Главните възражения против предложената от Рихард Давид Прехт социална година са от юридическо естество.  Критиците цитират параграф 12 на Германската конституция, според който всеки гражданин има правото свободно да избира професията, работното  място и образованието си и никой няма право да го принуждава към определена работа, освен в рамките на традиционните задължения към обществото. Рещаващо е според философа, че няма общовалидно тълкуване на тези задължения и поради това е близко до ума, че те трябва да бъдат преосмислени със или без промяна на Конституцията. Рихард Давид Прехт не храни илюзията, че социалните години ще решат всички проблеми на либерално-демократичните държави.

 

 

*Рихард Давид Прехт /род. 1964/ –  германски, публицист и автор, станал известен най-вече с научно-популярни книги и телевизионни предавания на философски теми. Преподава философия в университета в Люнебург и философия и естетика в Музикалната академия в Берлин. След сензационния успех с
“Кой съм аз – и ако да, колцина?” – “Wer bin ich – und wenn ja, wie viele?”, Goldmann Verlag 2007 – книгите му са бестселъри и са преведени на повече от 40 езика В тях той разглежда философски и общественополитически теми – новото гражданско общество и социалната отговорност, дигитализацията и биотехнологията, изкуствения интелект и климатичните промени, европейската интеграция и миграцията. В най-новата си книга “За дълга” на фона на пандемията авторът призовава към солидарност и отговорност, към съвместяване на правата и задълженията и конкретно към въвеждане на социална година за общополезна дейност.

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Румяна Таслакова

Десет години Таслакова е главен редактор на Българската програма на „Дойче веле“. Благодарение на българската редакция и на нейния личен ангажимент по време на промяната и след това, „Дойче Веле“ се превърна в основна платформа, откъдето некомунистическите лидери на България можеха да говорят свободно и да бъдат чути в българския и европейския ефир. От 2009 година е журналистка на свободна професия. Автор е на книгите “25 въпроса – анкета – Неизвестното за известните“ , "Заглушени мисли“ – /1999/, „Две десетилетия преход – България през погледа на германски дипломати“, „Цял живот събарям стени“ /2015/, „Забравена съпротива – Горяните в България, беседа на Румяна Таслакова за антикомунистическата съпротива 1944-1956“