Нюрнбергският трибунал осъжда не само виновните лица, а цялата система на Третия райх

Споделете статията:

На 20 ноември 1945 г. в германския град Нюрнберг започва най-големият процес в историята – срещу 21 от най-висшите фигури от нацисткия режим (включително определения за приемник на Хитлер Херман Гьоринг), които за първи път трябва да отговарят пред международното правосъдие за престъпленията си.

От 1943 г. съюзническите сили обмислят каква да е съдбата на германските военнопрестъпници. Принципно споразумение за безпрецедентен публичен процес пред международен военен трибунал е прието още преди капитулацията.

Само шест месеца след края на военните действия прокурорите, които – както и съдиите – са от четирите съюзнически сили, събират над 300 000 свидетелски показания и около 6600 веществени доказателства, подкрепени от 42 тома архиви.

В обширен материал проф. Искра Баева* излага аргументите срещу съмненията в юридическата чистота на извънредното законодателство след Втората световна война. Те са изразени още при изработването на правилата за Нюрнбергските процеси. “Принципите, върху които е учреден Международният военен съд, са ретроспективни – те са създадени, за да бъдат съдени престъпления със задна дата, тъй като изброените в тях ужасяващи деяния не са били определяни като престъпления в Третия райх, включително и изпълняването на заповеди за масови убийства и изтезания. Тогава, веднага след края на войната, този правен прецедент е оправдан, тъй като изглежда напълно неприемливо да се оставят ненаказани явни престъпления само защото на никого преди това не му е хрумнало, че могат да бъдат извършени и затова не са формулирани в съдебното законодателство. Отминалото време, затварянето на дълбоките рани и смяната на поколенията постепенно промениха днешната гледна точка по този проблем”.

През октомври 1946 в Нюрнберг са били изпълнени смъртните присъди на основните обвиняеми в Нюрнбергския процес. На бесилото увисват 11 нацистки военнопрестъпници

Градът, в който се гледа делото, е в руини, но съдебната палата и свързан с нея затвор са се запазили. Нюрнберг, някогашен имперски град, е най-вече град, символ на нацизма, където Хитлер свиква големите си сборища и където през 1935 г. са обнародвани законите срещу евреите.

За пръв път като престъпления срещу човечеството са обявени: изтребването, поробването, изселването на хора, извършването на други жестокости срещу гражданско население по политически, расови или религиозни мотиви. Пред трибунала е поставен и въпросът дали да бъде обявен за престъпен целият националсоциалистически режим и неговите основни институции. Последните са дефинирани като „убийство, масово изтребление, поставяне в робство, депортиране и всеки друг нехуманен акт срещу цивилно население, преди или по време на война, или гонения по политически, расови или религиозни причини“. Понятието „геноцид“ обаче бива признато от международното право едва през 1948 г

Процесът бива открит точно в 10 ч. на 20 ноември 1945 г. в съдебна зала 600 в присъствието на стотици журналисти. „Истинският обвинител в залата е цивилизацията“, заявява американският прокурор Робърт Джаксън.

На подсъдимата скамейка са най-високопоставените живи нацисти след самоубийствата на Адолф Хитлер, Йозеф Гьобелс и Хайнрих Химлер.

Редом с Херман Гьоринг – бившия втори човек на режима – обвиняеми са заместникът на Хитлер Рудолф Хес, идеологът на партията Алфред Розенберг, Фриц Заукел, който отговарял за принудителния труд, министърът на външните работи Йоахим фон Рибентроп…

.

Шокът от заснетите кадри

Всички обвиняеми пледират „нихт шулдих“ („невинен“), но прожектирането на заснет от западните съюзници филм за лагерите бързо придава друго измерение на процеса.

„Заукел се разтреперва при вида на крематориума в концлагера „Бухенвалд“. Когато показват абажур от човешка кожа (един от идеолозите на нацизма Юлиус) Щрайхер казва „Не го вярвам“, (Вилхелм) Фрик клати невярващо глава, когато лекарка описва третирането и опитите, извършвани със затворнички в Белзен“, посочва психологът на затвора в периода на процеса Г. М. Гилбърт в книгата си „Нюрнбергски дневник“ от 1947 г.

Сред 33-мата свидетели на обвинението е участничката във френската съпротива Мари-Клод Ваян-Кутюрие, останала жива, след като била в лагера „Аушвиц-Биркенау“, а после – и в „Равенсбрюк“. В своите над двучасови показания тя разказва за жени, които раждали и тяхното бебе било удавяно пред очите им, за затворници, принуждавани да пият вода от локвите, преди да се измият в тях, за сигналите за сбор в 3 ч. сутринта…

„Преди да взема думата пред съда, минах пред обвиняемите, съвсем бавно. Исках да ги погледна отблизо. Питах се как ли изглеждат хора, способни на такива чудовищни престъпления“, споделя тя пред френския в. „Юманите“

Съдебното решение е огласено на 1 октомври 1946 г.: дванайсет смъртни присъди (включително задочна за секретаря на Хитлер Мартин Борман, тъй като тогава местонахождението му било неизвестно, а още не се знаело, че той вече е мъртъв), три доживот, две от 20 години затвор, една от 15 и една от 10 години затвор.

Трима от подсъдимите избягват затвора. Оправдаването им изненадва наблюдателите, но отговаря на критиците на процеса, чиито инициатори искали той да е „безпристрастен“.

Самоубийството на Гьоринг

Единствен по онова време по рода си, Нюрнбергският процес не минава без критики, че това е правосъдие, въздадено от победителите. Той има и тъмни страни като клането в Катин, което съветското обвинение безуспешно се опитва да припише на нацистите, и германско-съветският пакт, който бива спестен при дебатите…

В 1 ч. сутринта на 16 октомври 1946 г. са изпълнени присъдите на десет души – осъдените на смърт чрез обесване. Няколко часа по-рано Херман Гьоринг се самоубива в килията си, поглъщайки капсула с цианкалий, за да не бъде обесен – смърт, която смятал за недостойна за един войник.

Телата на всички екзекутирани, включително на Гьоринг, са изгорени, а пепелта им е разпръсната над приток на река Изар, за да се избегне възможността техните гробове да се превърнат в място за поклонение на последователи.

В Нюрнберг се състоят още 12 съдебни процеса срещу високопоставени нацисти (лекари, министри, военни и други).

БТА

*Нюрнбергският съд – върхът на айсберга в борбата срещу престъпленията срещу човечеството

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.