ООН подготвя много критичен доклад за тормоза над медиите и за омразата в България

Доклад със сериозни критики за състоянието на медиите и ширещата се омраза в България подготвя службата към Върховния комисар на ООН за правата на човека.

В работната версия и съпровождащите документи има тежки констатации и за езика на омразата, за насилието над жени, за слабата защита правата на малцинства – етнически и сексуални, за отношението към имигрантите…

Редица държави – от Германия и САЩ до Уругвай и Сърбия – задават множество конкретни въпроси за поведението на правителството през последните години, включително за закрила на журналистите от тормоз и заплахи, кога преследването за клевета ще бъде извадено от Наказателния кодекс, за прочутия замразен проект на стратегия за детето 2019-2030 г. и за това какво е направено и на практика, и в законодателството след отхвърлянето на Истанбулската конвенция.

 

Документът е на финалната права и ще е първият от 2015 г. насам с оценка за това как се спазват правата на човека и фундаменталните свободи в България. В петък и във вторник проектът, по който докладчици са тройката държави Словакия, Япония и Сенегал, бе обсъден в централата на ООН в Женева и след като нямаше устни коментари и добавки, процедурата продължи към сесията през февруари-март 2021 г.

В окончателния си вид докладът ще бъде разпратен на 20 ноември и в едноседмичен срок делегациите трябва да върнат свои писмени забележки или допълнения към обобщаващата част от него. България, чиято делегация по доклада се ръководи от зам.-министъра на външните работи Георг Георгиев (бивш депутат, председател на младежката организация на ГЕРБ и национален координатор за борбата с антисемитизма), може да реагира на съдържанието до сесията, започваща след около три месеца.

 

Документът е обозначен като създаден през 4-15 май 2020 г., но тази 36-а сесия бе отложена за есента заради пандемията. Сегашното обсъждане бе неприсъствено заради втората вълна на коронавируса, а любопитен момент във вторник бе, че единственият въпрос, по който България искаше да вземе отношение, бе свободата на медиите.

 

САЩ: Какви стъпки предприема правителството на България за подкрепа на независимостта и разнообразието на медиите? Какво прави, за да могат журналистите да упражняват свободата си на слово, независимо от изнудвания и заплахи с насилие? Предприема ли правителството стъпки да гарантира спазване на закона за публична информация за собствеността на медии или как да осигури обществен достъп до такава информация?

Великобритания: Какви действия обмисля правителството за подобряване медийната свобода в България, включително прозрачност в собствеността на медии, за безопасността на журналистите и за медии, свободни от политическа намеса?

Германия: Какви мерки предприема правителството за предотвратяване и – ако е необходимо – криминализиране на езика на омразата и обиди срещу ромите, членове на ЛГБТИ общността и критикуващите го неправителствени организации като цяло и в частност тези в сферата на политиката и медиите?

На фона на раздухвани от „патриотите“ яростни критики за една книжка за сексуално образование Берлин пита какво прави правителството (им) „за намаляване сред младите хора на стереотипите и увеличаване познанието за сексуално предавани заболявания; има ли някакви проекти в българските училища по този въпрос“.

На този етап отговори от България се очакват по констатации и препоръки на редица организации, което е описано в съпровождащ документ.

Комитетът по правата на човека към ООН „е загрижен от множеството съобщения за ненаказани атаки, заплахи и тормоз над журналисти, както и за политически натиск над медии, за да се осигурят благосклонни репортажи и да се потискат критиките, включително тези за корупция“.

Какво препоръча ООН досега на България

 

– да обучи полицаи, съдии и прокурори за това какво е свобода на словото и на събиранията, както и що е законна употреба на сила;

 

– как да защитават журналистите от тормоз, нападения и прекалена употреба на сила; подробно да се разследват подобни актове и да се изправят виновните пред правосъдието;

 

– увеличаване плурализма в медиите;

 

– гарантиране, че публичното финансиране на медии става прозрачно и без дискриминация;

 

– да обмисли отмяната на всички наказателни производства за клевета.

ЮНЕСКО също препоръчва декриминализирането на клеветата и преместването на преследването ѝ в гражданския кодекс.

В работния вариант на доклада се отбелязва, че според българските власти Законът за радио и телевизия дава нужните гаранции за свобода на словото на журналистите и тяхната защита, всяко мнение може свободно да се изложи в медиите, а журналистите и творческият състав в медиите не бива да получават инструкции и напътствия как да си вършат работата извън ръководството на техните медии. Цитира се съдебната практика на Европейския съд за правата на човека, според която наказателните решения за клевета не са прекалени, „наказанието е само глоба“ и повечето дела приключват с оправдание и без правни последици за обвиняемите.

Правителството твърди, че „по всички атаки срещу журналисти са проведени бързи и безпристрастни разследвания и някои от тях са вече в съда. Редовно се изпращала и информация в Платформата на Съвета на Европа за подпомагане защитата и сигурността на журналистите.

със съкращения

източник

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.