Пазаруване, новини и… сълзи

Петък е забързан ден. А уж би следвало да ми е почивен. Днес особено е забързан, защото имах да свърша толкова много неща, че дори (сигурно за втори път в живота ми) си направих списък на задачите и списък за пазар).

И ако всичко е наред, всичко работи по план и градският транспорт е абсолютно редовен, ще съм си у дома навреме. И дори може би ще имам шанс да подремна.

Но нямаше да ви разказвам тази история, ако всичко беше навреме. Разбира се плановете един след друг почнаха да закъсняват и в момента, в който стигнах до точка 5. Пазаруване на храна, вече бях доста окъснял. Нямаше да се спи, но дали щях да успея да свърша всичко и да купя всичко? Трябваше да съм изключително бърз.

На всичкото отгоре понеже нямам излишно време, бях решил да изслушам един от любимите си подкасти не на спокойствие вкъщи, а докато изпълнявам тези задачи. Така че ето ме мен – в супермаркета със слушалки в ухото и със списък в ръка, събирайки необходимите продукти.

Но това не е добра идея – особено ако слушате нещо интересно и развълнуващо, както бях аз – разказваше се за последния ден на президента на Израел Руби Ривлин, за емоционалното писмо, което написал на своя наследник и т.н; все дълбоко емоционални неща, от които аз естествено се просълзих. Аха, аха да заплача с пълен глас.

Което някак в магазин не е най-добрата идея. Стоях, леко просълзен пред щанда с рибата и видях, че жената от щанда ме гледа изчаквателно.

Махнах едната слушалка и леко изхлипвайки казах:

–        Ето това парче сьомга, ако обичате.

–        Всичко ще е наред, моето момче – отвърна тя – не се притеснявай. Ще ти дам сьомга.

Благодарих и тръгнах. Събрах останалите продукти и се отправих към касата. И тъкмо ги наредих на лентата, когато осъзнах, че съм забравил нещо – не, не бях забравил нищо от списъка (този път – явно това със списъците е умна идея). В ухото ми другата слушалка, която бях оставил да ми разказва за израелския президент прещрака. Търсеше своето другарче.

Защото когато приплаквах пред витрината със сьомгата и тяхната продавачка свалих едната слушалка, но вместо в джоба явно съм я пуснал на земята. И сега в ушите ми получих напомняне, че две слушалки работят по-добре от една.

Върнах всичко в кошницата и тръгнах по следите на изгубената слушалка. Върнах се при рибния щанд и там я нямаше.

И тогава ми хрумна идея. Ако приближавайки двете слушалки се чуваше добре, а отдалечавайки ги – започваше да прекъсва – шансът да намеря слушалката бе да пусна силна музика и да почна да обикалям из магазина и да играя на нещо като топло/студено. Един вид – слушалката трябваше да ме заведе при своето другарче.

И така тръгнах от рафт на рафт с кошница в ръка, дълбоко съсредоточен в това да хвана сигнала на изгубената слушалка. Той ту се появяваше, ту спираше. И така пет-десет минути. Видях, че охраната почва да ме гледа странно – какво пък толкова оглежда рафтовете това момче и нищо не купува. И се отказах.

Явно бях загубил моята слушалка безвъзвратно. И тя повече нямаше да се появи. Надявах се някой да я намери. И ако случайно живее близо до мен да може да слушаме заедно музика. Или да говорим заедно по телефона. Или поне да слуша моите разговори и моите истории.

Махнах и другата слушалка и я прибрах в калъфчето й – на сигурно място. Поне тя. И се запътих с пазара си към вкъщи. Бях ужасно закъснял така и така.

Прибрах се и оправих покупките. И тогава, отваряйки плика, в който бях сложил сьомгата – беше тя. Моята загубена слушалка. Вярно – трябва да й дам малко време да се отмирише на риба, но въпреки това я изчистих и прибрах в калъфчето.

Явно не ме бива да правя много неща едновременно. Като да пазарувам, слушам истории и да поддържам нещата си в ред. Но в крайна сметка може би моите неща ме познават. И правят всички усилия да ми помагат в това ми усилие. Дори и да трябва да се скриват в торбата с рибата, за да не бъдат забравени в супермаркета.

Пожелавам ни един Шабат, в който много по-малко бързаме и се притесняваме за нещата около нас.

Шабат Шалом

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика