Деница Сачева: Петър Москов и доверието на обществото

Деница, преди дни поиска оставката на здравния министър Петър Москов заради ваксините. Предупреди го, че се превръща в „потенциален проблем не само за българското здравеопазване, но и за българските майки”. Защо?

Настоящият здравен министър до този момент успява да се задържи на повърхността поради политическата конюнктура, личната арогантност, която често стряска хората и която той успява да представи публично като „битка със статуквото“ и основно заради факта, че хората не разбират много от здравеопазване и управление на системата, гледат на нея като потребители и затова докато не се опарят лично, не разбират какви глупости реално говори и върши някой. Анализите на хаотичните действия, които министър Москов предлага на обществото, направени от експерти, показват, че той вреди на системата и това ще бъде видяно само след няколко години, когато ще имаме възможност да видим здравната статистика за периода на неговото управление.

Иначе по темата с ваксините – скандалът в случая е заради тежки нарушения на законите, груб натиск върху подчинените да правят същото и въвеждане в заблуждение на целия Министерски съвет и на народни представители. Събуждането на страх у хората дойде от самия здравен министър.

Защото, кои са основните обществени предразсъдъци към ваксините? Че те съществуват, за да печелят фармацевтичните компании. Че съдържат вредни вещества. Че ваксинирането се прави, за да се контролира населението с тях. В случая обаче с българския ваксингейт доверието беше нарушено дори и в мислещите и убедени в нуждата от ваксини родители. Защото и трите основни предразсъдъка получиха своето утвърждаване от самия здравен министър и неговия екип с думи и действия. Фармацевтичната компания беше обвинена в извиване на ръце, което се оказа точно обратното, беше внесена забранена за употреба ваксина, като в последствие стана ясно, че тя няма да се употребява и защото държавата–партньор се оказа държава, която все още отключва най-архаичните страхове за междудържавни конспирации, без да стане публично ясно защо сме потърсили точно помощ оттам, а не от която и да е страна – член на ЕС, което би било най-логично. Хората нямаха нужда само да знаят, че ваксини има, но и че всичко свързано с тях е направено с нужната прецизност и етика – от производството, до вноса и разпространението.

Какъв е твоят коментар относно неколкократните изтъквания на министър Москов, че проблемните ваксини са предназначени „само за бежанци“?

Дори само това изказване е повод този човек да си подаде оставката, да му бъдат отнети лекарските права и да напусне политиката. Изказването е възмутително, то беше опит да се търси одобрение на престъпна дейност чрез събуждане на низки националистически страсти. Тежко е да си расист, популист и националист едновременно, но когато такъв човек е и министър, тогава гражданите са в опасност.

Като един от най-активните здравни експерти и отличен пиар, имаш силно изразена гражданска позиция. Би ли защитила максимална публичност за реформата в здравеопазването? Какво мислиш за ползите и вредите от работата по случая с ваксините на разследващата журналистка Ваня Ахчиева? Предаването на “Открито с…” бе „почти“ спряно от ръководството на телевизията и стана повод във Фрогнюз да обвинят БНТ в цензура. От друга страна, медийният експерт Жана Попова твърди, че в “работата на Ахчиева има няколко сериозни журналистически проблема, като първият е, че казани от някого думи са обявени за факт, а вторият е, че самосезирането на прокуратурата трябва да бъде приемано от зрителите като доказателство за правотата на твърденията й, а прокуратурата се самосезира… по медиен материал”.

Малцина си дават сметка, че информацията и комуникацията са ключови за доброто здраве, за доброто функциониране на цялата здравна система, за по-добрите резултати, които лекари и пациенти биха постигнали в лечението въобще. Разбира се, че в здравеопазването трябва да има много висока степен на публичност и прозрачност. Доверието е основен капитал във всичко, но в здравеопазването то е основата на всичко. Затова всички са свръхчувствителни, когато доверието е нарушено. Защото здравноосигурените не вярват, че парите им се харчат правилно, защото пациентите не са сигурни, че получават достъп и добро лечение, защото лекарите не вярват, че получават толкова колкото изработят, защото публичните отчети за резултатите от дейността не са достъпни, защото дори законите и правилата, по които функционира системата не са събрани на едно място публично достъпно за всички.

В конкретния случай с ваксините смятам, че определено от разследванията на Валя Ахчиева стана ясно, че проблем има и че той е с много по-голям мащаб, отколкото изглеждаше в началото и че има потенциал да се задълбочава, ако не бъдат предприети мерки. По принцип разследващата журналистика е най-оскъдната и най-трудно пробиващата си път у нас. Аз не виждам вреди от предаването, ако се спекулира, че заради него в родителите има страх, това е нелепо. Източникът на страха е самият министър и неговите действия, а не човекът, който разкрива проблемите. Скандалът със спирането на предаването или по-точно неговото отлагане също стана възможен заради нарушено доверие – от една страна, обществената телевизия излиза с разследване за действащ министър, което заслужава похвала, от друга страна – периода, в който предаването беше отложено съвпадна с периода на сътресения в Реформаторския блок и решението на Петър Москов да остане при Бойко Борисов. БНТ винаги е под подозрение, че се съобразява с интересите на правителството, дори и когато не го прави. Не мога да коментирам дали предаването щеше да се излъчи, ако не беше станал този скандал, но е факт, че вече се излъчи и поредната серия от разследването.

Що се отнася до това дали са нарушени стандартите в журналистиката за етично боравене с източници на информация, това е специфичен въпрос, който трябва да намери своето решение вътре в гилдията. Според мен по-скоро източниците бяха запазени от репресии точно заради публичността, но все пак не се наемам да коментирам окончателно, без да имам детайли. Изобщо, темата за журналистическата етика е изключително наболял въпрос, който се отнася до всички медии у нас с пълна сила, но специално подтемата в него – разследваща журналистика и професионална етика са отделен голям дебат.

Ако поставяме обществения интерес над всичко, то обществото имаше право да знае, че здравният министър нарушава закона. Обществото имаше право да знае, че държавата покровителства правенето на съмнителен бизнес с ваксини. Трябва ясно да се прави разграничението между ползите от ваксинацията на деца и възрастни, които са безспорни. Усилията в информирането на това трябва да са непрестанни – защото всяка година се раждат деца, чиито задължителни имунизации продължават 6 години, а по-късно през определени периоди – следват реимунизации за възрастните. Така, че всеки от нас рано или късно дори като възрастен е част от имунизационния календар и трябва да е информиран за това. Ползата от ваксинацията не може да бъде индулгенция за икономически престъпления и законови нарушения. Нека не оправдаваме или прикриваме едното за сметката на другото.

Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).