Празните рамки на неизпълнените намерения

Споделете статията:

И аз като всеки себеуважаващ се човек в последните няколко месеца, който е прекарал дълго време у дома започнах само-психо-анализа. Не че разбирам от психология или анализиране, но беше време да разбера какъв е смисълът на Максим, нещата и всичко останало.

И след дълго мислене, разсъждаване, сметки и дебати със себе си, осъзнах – аз имам огромен проблем. И той е – че никога не довършвам нищо докрай.

В момента, в който осъзнах това, сякаш всичко наоколо просветна (въпреки дъжда), защото бях на прав път.

И нека да ви дам малко детайли. Аз наистина, както част от вас знаят, съм приятно  разхвърлян, но и никога не обичам да довършвам неща. Имам прекрасен ентусиазъм при започването на нещо, който бързо утихва и се прехвърля към следващо и следващо нещо.

Така на нощното ми шкафче има точно 15 книги, които съм започнал да чета (някои започнах преди 2 години) и според мен никога няма да довърша. В списъка ми с филми и сериали има около 500 заглавия, които трябва да изгледам, а онлайн курсовете, които съм започнал и съм стигнал до три урока преди края са безчет. Да не споменавам и моя любим Софийски университет…

И не е само в обучението. Има периоди, в които решавам, че ще направя дома си по-красив и приветлив. Така веднъж си купих 7 рамки, в които да поставя любими снимки и дори с помощта на татко ги окачихме из дома. И оставаше само да избера седем снимки и да ми на през фотото. Това беше преди година и малко и до днес тези рамки стоят празно закачени на стената.

Или пък всеки път (поне 4 пъти годишно), когато решавам, че ще съм организиран и инвестирам в нов тефтер, в който ще записвам всичко, ще си правят лист със задачи и няма да забравям. С течение на времето тези тефтери ставаха все по-сложни, с повече отделения, възможности и предварително подготвени категории задачи. Но общото между тях е, че всичките са изписани на първите три страници и след известно време гриживно прибрани в специалните шкафове за тефтери – вкъщи и в офиса, където към днешна дата се съхраняват съответно 34 и 9 малко започнати и употребявани тефтери, тетрадки и календари.

И въпреки началното ми задоволство, че все пак съм открил тайната на всичките проблеми във вселената, настроението ми се смени и ми стана тъжно. Имах проблем, който не знам как да реша. Дали трябва да потърся специализирана помощ? Дали гугъл ще ми предложи професионален довършвач, който да ме научи на тънкостите на това изкуство. Дали рамките ми завинаги ще си останат празни, а книгите непрочетени?

Седях и размишлявах над тези житейски неволи и си драсках в един от всички тефтери, небрежно оставени на бюрото ми. Един от златна колекция от шкафа – той седи до мен, ако някой се обади и трябва да си запиша нещо или просто понякога, имам нуждата да си подраскам. И изведнъж моливът ми удари на камък.

Всъщност удари на картон – беше пробил листа и се оказва, че това е бил последният лист в този тефтер. Някак без да усетя, в записки и драсканици, бях довършил първият си тефтер в живота. Подскочих от стола от радост и веднага извадих телефона – трябваше да увековеча този момент.

След като изпратих снимката на моето постижение, се наложи да кацна на земята. Не всеки беше така ентусиазиран от новината, че съм изписал тефтер и повечето хора, на които гордо споделих моя постигнат връх отвърнаха с „Аха. Браво“, някак чудейки се как да ме попитат какво е специалното на това.

А за мен беше специално. Защото успях без специален план, без да го обмислям и решавам предварително – просто така се случи. Може би тази последна страница е първата от серия подобни финали…

Трябваше да отбележа този момент. Явно нямаше да е с хвалба в социалните мрежи. Знаех идеалното решение.

Все пак имам седем празни рамки, които висят в дома ми… Е вече са шест. По идея там трябваше да са прекрасни снимки и спомени, но това някой ден ще стане. Та какъв по-добър спомен от първия ми изписан тефтер… Така че ако някой ден се случи да ми дойдете на гости (добре сте дошли винаги), ще може да видите този мой успех, отбелязан на стената. И затова ви разказвам и тази история – за да може като влезете да не кажете – защо имаш тефтер в рамка, а да възкликнете – уау, това ли е прочутият първи изписан тефтер, за който толкова много сме чували… Уау.

Та спрях с психо-анализата в средата. Ще я довърша някой друг път – сега имам много неща за довършване – филми, сериали, книги, видео уроци и още много тефтери. А покрай тях и няколко рамки за запълване.

Ама за това ще мисля другата седмица. Сега имам цял Шабат за почивка, че от много довършителни дейности се изморих. Желая ви и на вас приятен и спокоен Шабат.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията: