Проф. Искра Баева: За забраните на Фейсбук, Холокост и самозатварянето в представата ни за нас самите

Споделете статията:

 

Предложенията на българските националисти съчетават повишаване на пенсии и заплати, славословения на “патриотите” Христо Луков, Ванче Михайлов, Иван Дочев, както и 24 май да бъде празник на българската писменост, просвета и култура,

В тази едностранчива картина няма място за признаване на грешките, а само за възхвала на успехите. Ние сме толерантни, защото сме спасили евреите от старите предели на България, но никой не иска да говори нито за съдбата на другите евреи, нито за отношението към турците и ромите (ако искате циганите) през цялата ни модерна и съвременна история

 

 

Професор Баева, преди дни Facebook забрани използването в социалната мрежа на антисемитски стереотипи. В общия случай тези стереотипи са за „колективната власт на евреите“, те биват описвани като управляващи света или неговите основни институции. Експертите обясняват тези стереотипи с невежеството както по света, така и в България, относно Холокост, особено на хората между 18 и 39 години. Какви са според вас, причините за това световно незнание?

Проф. Искра Баева: Не съм сигурна, че става въпрос за „незнаене”, тъй като в средното училище на всички демократични страни се говори за антисемитизма в Европа, като се започне със случая „Драйфус” във Франция през масовите антисемитски погроми в Източна Европа от началото на ХХ в. и се стигне до държавния антисемитизъм на Хитлер в Третия райх и задължително във всички учебници се говори за Холокоста. При това за повечето от тези събития са написани увлекателни художествени и дебели документални книги, направени са силно въздействащи игрални филми и немалко потресаващи документални. Мога да изброявам много стари и нови заглавия, но мисля, че е излишно. Очевидно не е от незнание.

Става дума за политическа употреба на един от най-старите християнски митове – за първородния грях на евреите (убийството на Христос, пренебрегвайки факта, че и той е евреин), както и за световния заговор на Сионските мъдреци (съзнателно изфабрикувана фалшификация от руската тайна полиция – Охранка). Те многократно са отричани и изобличавани, но почти винаги когато едно общество изпада в криза и започва да търси виновниците за нея, се обръща като най-лесния сред обичайните заподозрени – евреите.

Ръководството на Facebook правилно е забранило публикуването на антисемитски постове и стереотипи, защото именно социалните мрежи са най-масовите разпространители на подобни тези, но не мисля, че това ще помогне. Днес ние берем плодовете на десетилетното налагане на т.нар. политкоректно говорене – забрана да се дискутират определени теми, между които е и антисемитизмът, което накара много хора да вярват, че щом са забранени, значи има някаква истина в антисемитските тези.

Ще разкажа един поразил ме факт от началото на българския преход. Тогава не просто се появи, а имаше и необикновено голям успех книгата на Никола Николов „Световната конспирация”, издадена, забележете, от Университетското издателство през 1990 г. От в. „АБВ”, посветен на книгите, ми поръчаха рецензия, а когато прочетох книгата, не можех да повярвам, че в упътилата се към демокрация държава могат да се възродят толкова елементарни антисемитски митове. Написах не рецензия, а фейлетон, защото друго не беше възможно. Когато няколко дни по-късно случайно срещнах* директора и главния редактор на издателство и ги попитах как е възможно университетско идтателство да издаде такава книга, те ми отговориха следното: „Какво да се прави, в пазарните условия трябва да печелим, а не можем да го направим с научна литература. Затова решихме да издадем в огромен тираж тази книга, която веднага се изкупи. Съжаляваме единствено, че сложихме логото на нашето издателство”. Три години по-късно излезе още една книга на Никола Николов „Тайните протоколи” – вярно не в университетското издателство, но никой не се интересуваше, че отдавна е доказано, че тези протоколи са откровен фалшификат.

Това е положението – в пазарни условия важното е да се печели и от книгите! И, естествено, колкото по-скандални са те, толкова повече се печели. Затова съм убедена, че само със забрани нищо няма да се получи. Единствената възможност, която виждам, е просвещението на хората по всякакви скандални теми. Но отново въпросът е дали привържениците на конспирацията и заговора са склонни да вярват на сериозното научно познание и на неговите носители – учените. Особено след като немалко от тях вярват и разпространяват същите конспиративни тези.

Вие сте последователен учен, който изнася коректно фактологията за антисемитските гонения по време на правителствата на Богдан Филов и не допускате „патриотични“ интерпретации на авторитарния режим между 1940-1944 г. в България. На какво се дължат тези интерпретации?

Проф. Искра Баева: Според мен, тези интерпретации се дължат на криворазбрания патриотизъм. А е криво разбран, защото неговите последователи мислят, че ще възродят гордостта и достойнството на българите и България, ако преувеличат всичките ѝ успехи и отрекат и скрият всичките ѝ поражения и грехове. На подобен патриотизъм извън границите на страната никой не вярва, но за тях е важно ние да си вярваме. С други думи: „Булгар! Булгар!”. Добър пример за криворазбрания патриотизъм, който ще рискувам да нарека и провинциален, е последното предложение за преименуване на 24 май, като се подчертае българският характер на кирилицата. Не зная какво са си мислели вносителите, но това предложение означава да се откажем от глаголицата и от делото на братята Кирил и Методий, защото те не са пряко свързани с българската държава. Този национализъм означава изключване на всякаква друга гледна точка и самозатваряне в нашата си представа за нас самите. И това в обединяваща се Европа и в глобализиращ се свят.

Тези разсъждения могат с пълно основание да се отнесат и към България от периода на Втората световна война. Пренаписването на историята през последните три десетилетия имаше своето основание в изчистването на историческия разказ от идеологическите наслоения от годините на социализма, но то се изля и във възхвала на България отпреди 9 септември 1944 г. Появиха се славословия на цар Борис III, на проф. Богдан Филов, дори на Никола Гешев и на водача на Българските национални легиони ген. Христо Луков. Още не съм видяла само някой да представя Александър Белев от Комисарството по еврейските въпроси като български патриот, но както се казва, бъдещето е пред нас. Възхвалата на Третото българско царство не търпи тъмни петна, каквито са Законът за защита на нацията от края на 1940 г., споразумението за депортиране на 20 хиляди евреи в лагерите на смъртта. Затова започнаха едни увъртания – че Законът за защита на нацията и трудовите еврейски лагери всъщност са били спасително за евреите, че изпратените за лагерите на смъртта не са български евреи, защото не били български граждани (а не са, защото такива са постановленията на Закона за защита на нацията), което обаче не пречи на Комисарството да започне подготовката за депортирането на недостигащите до 20-те хиляди около 8 хиляди евреи от старите български територии, които са български граждани. Очевидно става дума за опити да се извъртят и отрекат фактите.

В началото казах, че това е криворазбран патриотизъм, защото вместо да се обясни как се е стигнало до изпращането на смърт над 11 хиляди души, защо българското правителство се е съгласило, защо в българското общество има неголеми, но влиятелни антисемитски групи и организации, кои от участниците в управлението имат профашистки и пронацистки убеждения, българските патриоти се захванаха да защитават незащитимото – че България няма никаква вина, че са виновни германците и т.н. Това не е истински патриотизъм, който означава да кажеш всичко – и хубавото и лошото, и да подчертаеш, че не толкова сред бъларските власти, колкото в българското общество е надделял хуманизмът, който не е позволил да се изпратят на смърт още 48 хиляди човешки същества.

 

Виждате ли връзка между устойчивия тренд в историографията ни да се „избелва“ историята ни от срамните петна на миналото и възходът на популизма и национализма? Обществото ни не обича да му говорят за неприятните процеси в миналото, политиците му разказват басни и легенди за неговата толерантност, насъскват го срещу малцинствата…

Проф. Искра Баева: В това едва ли може да има съмнение. Отново си заслужава да припомня историческите примери за това кога избуява национализмът. Почти винаги това става, когато страната и народът са изправени пред големи предизвикателства, кризи и проблеми. Традиционните политици не могат да намерят верни решения или на тях вече не им вярват, затова внезапно „от нищото” (всъщност не е от нищото, а от сферата на масовата култура) се появяват нови „народни водачи” (това е едно от определенията за популистите), които обвиняват за всички проблеми дотогавашните управляващи и обещават бързи и радикални решения, които ще подобрят живота на всички и ще върнат достойнството на страната и народа. Това е пътят до властта на популистите, които по правило са и националисти, защото ни е живеем в национални държави и винаги най-лесното обяснение за неблагополучията е, че са виновни нашите съседи или великите сили, на които съдействат вътрешните врагове – най-често представители на националните малцинства или на идеологическите противници. Така бързо и лесно идват на власт популистите-националисти през 20-те и 30-те години на ХХ в. в лицето на Бенито Мусолини и Адолф Хитлер. При това още тогава Мусолини изобретява магическата рецепта за привличане на масите – съчетаването на национализма със социални обещания. Тази рецепта следва и Хитлер, а без да твърдя, че сегашните популисти-националисти са непременно фашисти (тъй като и в историята не може да се влезе два пъти в една и съща река), но те правят точно това – както в съвременна Италия, така и навсякъде другаде в Европа, но и в България.

Погледнете предизборните обещания и законодателните предложения на българските националисти и ще видите и двете съставки – социални предложения като повишаване на пенсиите, заплатите, изгонването на грабителския чужд капитал (понякога той наистина е такъв), съчетани с предложения 24 май да бъде празник на българската писменост, просвета и култура, славословията за „български патриоти” като ген. Христо Луков, Ванче Михайлов, Иван Дочев и др. под.

Няма нищо лошо в това да се припомнят славните страници от българското минало, но това припомняне трябва да върви ръка в ръка и с трагичните и срамни страници, защото само така историята може да изпълни социалната си функция да дава някакви поуки за настоящето и бъдещето. И поне според мен, не бива който и да било период от българската история да се описва само в бели или черни краски, защото историята винаги е сложна, прави се от различни хора с различни идейни виждания и само съвкупността от техните действия дава пълнотата на миналото ни.

На сега съвсем не е така. Ако погледнете сегашните учебници по история и станалите много популярни исторически сайтове, ще видите възхвала за Стефан Стамболов, сякаш наред със стимулирането на икономическото развитие и борбата му за самостоятелност във външната политика той не е преследвал жестоко политическите си противници, не е издавал смъртни присъди на бившите си съратници, не е хвърлял войска срещу народа, не е погазвал свободата на словото и т.н. Докато например за управлението на Александър Стамобийски ще видим точно обратната картина – че той е едва ли не протофашист, че оранжевата гвардия е нещо като щурмовите отряди на Хитлер (но кой знае защо не успяват да защитят управлението) и едва ли не, че е заслужил зловещата си смърт. Давам само тези два примера от многобройните други, но те показват с колко едностранчива история се запознават съвременните българи. Едва ли можем да оправдаем този подход с изтъркания довод, че и комунистите са правили така в следвоенните години, което несъмнено е така, но това оправдание ли е да продължим тази отвратителна практика и при демокрацията?

В тази едностранчива картина няма място за признаване на грешките, а само за възхвала на успехите. Ние сме толерантни, защото сме спасили евреите от старите предели на България, но никой не иска да говори нито за съдбата на другите евреи, нито за отношението към турците и ромите (ако искате циганите) през цялата ни модерна и съвременна история. Това е лайтмотивът на съвременния национализъм: ние винаги сме прави, виновни са другите.

България сама пожела да стане член на Международната организация за възпоменание на Холокост, което означава,че приемаме нейните ценности. Как си обяснявате тогава липсата на адекватни усилия в училището да се насърчава изучаването на Холокоста, борбата с антисемитизма и езика на омразата? Наскоро в Пловдив видяхме да атаки срещу деца, извършени от млади фашисти издигащи банери с образа на Адолф Хитлер!

Проф. Искра Баева: Както повечето от действията на българските власти по присланянето към различни каузи и това присъединяване към Международната организация за възпоменание на Холокоста е мотивирано от желанието за престиж, а не от дълбоката необходимост да се признае това престъпление срещу човечеството и да се положат усилия то да не се забравя – наред с много други подобни престъпления. Така че така си го обяснявам. Ще дам и още един пример в тази посока – дълги години Софийска община позволяваше провеждането на т.нар. Луковмарш, въпреки нашите усилия да се противопоставим както с Антилуковмарш, така и с просвещение за мястото и ролята на ген. Луков. На нас никой не ни обръщаше внимание, лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов и активистътът и евродепутат Ангел Джамбазки ни заклеймяваха и поучаваха, че ген. Луков е български патриот жертва на комунистите. И това до миналата година, когато отвън (САЩ, Израел, ЕС) дойдоха сигнали, че в демократична страна не е допустимо да се възхвалява привърженик на националсоциализма. И тогава отвeднъж Столичната община забрани** Луковмарш, представители на правителството организираха поход на толерантостта и се загрижиха за борбата срещу неонацистката пропаганда. Но само на думи. Маршът наистина не се състоя, но пред дома на ген. Луков беше организиран факелен митинг. Това е добър пример за двойните стандарти. Когато отвън идват сигнали, нашите власти се съгласяват и официално се приспобяват, но на практика с половин уста продължават да толерират крайните националисти.

Това няма как да не стимулира и проявите на нетърпимост сред младите, това се превръща в нещо като контракултура, в проява на смелост, нещо като опасното селфи. Не съм сигурна доколко тези младежи, които преследват различните, наистина са последователи на Хитлер, но при всички случаи подобни действия ги тласкат в такава посока. Затова ще се върна към началото – двойните стандарти могат да се избегнат само с повече просвещение и с повишаване на образователното, но и културното равнище на младите хора. Една трудна, да не кажа непосилна задача.

*Трудната обстановка в издателства на академична литература по тези теми стана причина за застъпничеството на проф. Искра Баева книгата на Румен Аврамов”””Спасение” и падение: Микроикономика на държавния антисемитизъм в България 1940-1944 г., представяща документи за мародерствата на еврейските имоти в София, все пак да бъде издадена! – бел.ред

**Столична община забрани Луковмарш през 2018, но СГС и този път отхвърля решението като се позовава на Закона за събранията, манифестациите и митингите.

Въпросите зададе Юлиана Методиева

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.