С информационните ботуши на компетентността

Нито съдебната, нито образователната реформа ще успеят скоро. Но не заради героизма и падението на отделните министри, а заради нашата свръхинформираност. Знаем толкова много и даже повече, което ни дава самочувствието да разбираме какво и как е необходимо да се направи. И много се дразним, когато експертите твърдят, че е невъзможно.

Медиите са тези, които ни изграждат фалшивата представа за нашата компетентност. Под маската на желанието да ни информират, те ни правят съпричастни към проблематика, в която сме боси, но в огледалото се виждаме с ботуши. С тези ботуши газим компетентно по експертността на институциите.

Тъжната история за 18-годишния Тодор от Враца показва нагледно как свръхинформираността на гражданите може да блокира действията на държавата. Знаем всичко – че е имало (нямало) спречкване, че някой е носил (не е носил) бокс, че момчето е имало (няма) здравословни проблеми, че участниците в случката имат (нямат) криминални досиета, че свидетели са помогнали (не са помогнали) на момчето, че то умира на улицата (в болницата). Чухме очевидци, които са видели всичко. Чухме и други очевидци, които са видели точно обратното. Видяхме клипове, които са „решаващи“, за да си изясним случилото се. Видяхме и клипове, които решаващо нищо не изясняват. След светкавичен размисъл обществото вече знае кои са добрите и кои лошите. Свършило си е само работата по разследването и осъждането. Прокуратурата изпраща „летяща прокурорска команда“, която променя аргументите за задържането на обвиняемите. След това съдът ги пуска в домашен арест. Това събужда възмущението на обществото, което (разбира се) знае, че решението е недопустимо. Излезе и медицинската експертиза, която казва какво се е случило. Дали се забави, защото съдебните лекари не бяха готови да заложат авторитета си и да кажат нещо, което е в противоречие със социалните нагласи? Или текат редакторски договаряния как да се каже истината така, че да не се разсърди обществото? Всичко (нищо) ще стане ясно публично в бъдеще. Така ни обещават и медиите, и държавата. А благодарната аудитория си го знае още сега предварително, защото и сама може да си направи изводите от получената най-подробна и най-ексклузивна информация.

В същото време, в края на миналата година полицията в Брюксел помоли (sic!) гражданите да не разпространяват свидетелства и информация в социалните мрежи и медии по антитерористичната кампания на властите. Фейсбук потребителите отговориха като един със снимки на котета, котки и котараци. После пък турците спряха излъчванията на телевизионните предавания на живо от мястото на терористичен акт в Истанбул.

Цензура? Или наивен отказ от информация в полза на държавата?

Да си го мислят белгийците и турците. Ние знаехме повече от тях, защото медиите ни бяха пратили кореспонденти и на двете места, за да видим, че нищо не се вижда. Категоричното ни мнение е, че нищо съществено не се е случило. Нали го видяхме!

Много е важно да сме информирани непрекъснато и пълноценно. Но по-важното е да сме информирани бързо. За да можем да реагираме навреме. А като реагираме, държавата вече се съобразява с нашето мнение, а не с нейните процедури по търсене на истината и сигурността, които отнемат винаги толкова много време и ресурс. Ако се окаже после, че не сме били съвсем прави, институциите ще са виновни. Те са за това. Не носим отговорност, че имаме мнение. Медиите искат от нас само това – да имаме мнение. Отговорността за мнението е чуждо занимание.

За образователните реформи важи същото. Каквото и да пише в учебниците и научните трудове (които по правило не се четат), ние сме информирани и знаем, че учените твърдят, че по нашите земи е имало „османско присъствие“. Присъдата е ясна – историците трябва да бъдат линчувани публично. Преинформирани сме и няма свободно място, на което да поберем отговора им, че такъв „термин“ не съществува в изследванията им. Общественото мнение вече е формирано и друг трябва да се обяснява.

Завоят, който трябва да вземат медиите, е остър. Или ще трябва да намалят скоростта и качеството, с които ни информират, или обществото ще им изяде главата. Защото утре присъдата ще бъде срещу тях. Впрочем, присъдата над медиите вече е произнесена. Само медиите се правят, че не го забелязват.

Avatar

Вяра Ангелова

Вяра Ангелова е доцент във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет. Автор на текстове в областите медийна критика, радиожурналистика, журналистическа етика, медии и малцинства.