С малки изключения медиите по време на пандемията бяха рупор на властта

„Медиите са свободни, но това не ги прави качествени“, каза Димитрина Петрова  по време на онлайн дискусия  за медии и човешки права. С тези думи тя предизвика участниците, между които бяха представителите на МВР и КЗД, кореспонденти от национални и регионални медии, преподаватели от ФЖМК, ромски активисти. Д.Петрова е ръководителка на проекта „Ковид-19, медии, малцинства“, подкрепен от Черноморски тръст(септември – юни 2020/2021). Теренното проучване в този период включва интервюта и фокус групи за нарушените права в сегрегираните ромски общности, хората в затворените институции, както и дали е било реализирано правото на всеки на информация по време на пандемията, каква е била ролята на медиите.

„Доказателство за това е, че по време на първата и втората вълна на пандемията журналистите като цяло стояха на дистанция към живота на уязвимите, който бе в плачевен контраст с хвалебствията на правителството“, каза още Димитрина Петрова. „Никой не обърна внимание за несправедливостта на ваксинационния процес. Десет хиляди възрастни хора починаха ,това е невиждан ръст на смъртност!“И добави как новините за тези човешки смърти медиите ги поднасяха по „напълно дехуманизиращ начин“ и като цяло излъчваха  „проправителствени репортажи и новини“.

.Като продължение на отсъствието на темата за трудния живот на ромите по време на пандемията  в публичното пространство говори и известната актриса и активистка Наталия Цекова. Нейното изследване „Как бяха отразени ромите в българските медии“е подкрепено от OSCE. То показва как 77% от новините отразяват по напълно необективен начин живота в кварталите и невъзможността за задоволяване на елементарни нужди по време на извънредните мерки, наложени от Министерството на здравеопазването.

 

Интересен поглед към рестрикциите наложени от правителството през първите три месеца на обявеното извънредно положение, представи Златина Дукова от Комисията за защита от дискриминация. „Всички ние бяхме в ступор – каза тя. – Когато напредваше времето и научавахме за трудностите сред малцинствата, ние очаквахме да бъдем заляти от жалби. Но…до КЗД достигна само една жалба!“ И добави,че са имали доста сигнали за домашните любимци, които „имаха повече право на разходка отколкото хората през първите три месеца на извънредни мерки по  повод пандемията от коронавируса“.

 

Министърът на вътрешните работи Христо Терзийски/2020/2021/ изтъкна екстремната ситуация предизвикана от разпространяване на коронавируса. „Временните(извънредни) мерки, които правителството наложи за периода март-май бяха резултат от решенията на ЕС“. Той също подчерта, че пандемията е изострила съществуващите проблеми и подчерта:“ В сравнение с останалите страни рестрикциите предписани от Световната здравна организация бяха най-либерални!“

Доц. Георги Лозанов поднесе на участниците в кръглата маса нестандартни гледни точки за инфохаоса и нечуствителността на медиите за ситуацията с нарушените човешки права. „Сега се търси вина и отговорност за високата смъртност от ковид-19, но от това нищо не следва. Носенето на отговорност се превърна в политически поминък“ – заяви той.

В пространното си експозе доц. Лозанов посочи как правителството е използвало заплахата от заразяване с вируса. „Може да се каже, че Ковид-19 реабилитира през първите месеци властта. От „лош“ кабинетът на ГЕРБ стана „добър“. Управляващите успях да притъпят критичната функция на медиите. Снимките от спалнята на премиера Борисов, кюлчетата, пистолета отстъпиха на заден план(…)Хората дори започнаха да реагират критично към критичните публикации, доколкото ги имаше.“ По темата малцинства, граждански права и медии Г.Лозанов подчерта:“ Коронакризата като бедствие не само не обедини хората, но и ги противопостави – стари срещу млади, ваксъри срещу антиваксъри, българи срещу роми“.

Модераторът Юлиана Методиева репликира на някои от обобщенията на медийния експерт. „Първите месеци на брифингите на  правителствения НОЩ, освен редовна информация за ръста на епидемията  бяха определени и границите за медиите и стигматизиращите  въпроси за ромите(…).На расисткото питане от ПИК ген. Мутафчийски реагира остро и „правозащитно.“ (…)Пример за критичната функция на медията ли е интервюто на Миролюба Бенатова  с проф. Венцислав Мутафчийски?“ попита още тя.

Тезата на медийния експерт за „доброволната солидарност на журналистите с властта“доразви и другият преподавател във ФЖМК – доц. Ралица Ковачева. Тя изтъкна общите процеси в България и по света – нарастване на речта на омраза, производство на „враг“, конспиративни теории за източника на зараза. „Обърнете внимание – посочи експертката – хората, които се завръщаха от сезонната си работа в чужбина, веднага бяха припознати като носители на Ковид-19 и станаха „врагове“. Като цяло разказите за измеренията на живота и страданията на затворените от блокадите хора сочеха битовизиране на проблема, банализиране на речта на омраза“, посочи Ковачева.

Иван Радев от Асоциацията на европейските журналисти-България описа наблюденията си върху речта на омразата, както и за различните начини на противодействие срещу масово споделяните конспиративни теории. Радев коментира проблема с медийния плурализъм и определи като своеобразна „специфика“и гонене на рейтинг честите участия по електронните медии на д-р Мангъров и д-р Чорбанов по време на сериозния ръст на заболелите от Ковид-19.

За работата на кореспондентите на БНР и Нова телевизия по време на пандемията говориха Здравка Маслянкова и Мартин Георгиев. Журналистите посочиха необходимостта от правене на репортажи за уязвимите групи. Обсъден бе въпросът на какво се дължат крайно оскъдните материали за дискриминацията на малцинствата от извънредните мерки, за трудностите на децата от тези групи в онлайн образованието в условията на Ковид-19.

 

 

 

 

 

Активистите Деян Колев и Калинка Василева разказаха за работата на здравните и образователните медиатори и насочиха вниманието към липсата на публично внимание и оценка за изключителните им действия в гетата и малките населени места. „Трябва да се помисли и за допълнително възнаграждение на тяхната работа, един от здравните медиатори загуби живота си помагайки на семействата, изолирани по време на блокадите“ разказа Василева. „Ставаше дума за осигуряване на храна и лекарства, а на децата – техника за учене в онлайн среда“ посочи на свой ред ефективността на образователните медиатори Деян Колев. Той разказа за усилията на неправителствената организация Амалипе да снабдят децата с електронна техника.

 

 

 

 

 

Да се обмисли комуникационна стратегия по време на пандемичните извънредни мерки, бяха обобщаващите изводи на участващите. В кризисна ситуация власттта и медиите трябва да намерят филтър за посланията си, за да не позволяват  речта на омразата и противопоставянето между младите и възрастните хора, между етноси, между ваксъри и антиваксъри.

публикацията изготвиха Юлиана Методиева, Марта Методиева

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.