Страхът предизвиква и съчувствие. Без съчувствие съществуват само психопатите

Споделете статията:

Как се отразяват върху хората тревожността и изолацията, нетърпението и несигурността и очакваната икономическа катастрофа? Психологията на страха има много сегменти. Страх от болест, страх за родителите, страх от безработица. Страх, че надеждата може да се превърне в отчаяние. Библейският страх, че вероятно едно заслужено наказание очаква човечеството.

През февруари в Шенжен, по време на кулминационната точка на епидемията в Китай, бе проведено първо допитване сред повече от 7 000 души. Установено бе, че броят на психическите смущения е нараснал повече от три пъти и на депресиите с 20 процента.

Редактори от германското списание Der Spiegel разговаряха със социолози, психолози и психиатри, историци и културолози. Всички са били единодушни по две неща: Случващото се сега е единствено по рода си. И ще промени света по такъв начин, че е невероятно да си представим връщане към времето преди пандемията Ковид-19.  Ние сме участници и свидетели на един глобален експеримент на живо, за който не се знае как ще се отрази върху нас.

Повечето събеседници на Der Spiegel са били единни, че не бива да се излиза с обяснения и прибързани оценки. Някои са на мнение, че поуките от предишни кризи не помагат в преценката на сегашната криза. Твърде голяма е несигурността какво ще последва. Водят се две битки: битката срещу вируса и битката срещу страха. Психолози и социолози в Германия стартираха нови изследователски проекти. Това, което социалните психолози са симулирали досега в експерименти, скъсването с реалността и принудителната промяна на поведението са се превърнали в реалност за милиони хора. Германската нация като лаборатория – това разкрива небивали възможности.

ПРИМЕР

Георг Пипер, 66-годишен терапевт, специализирал се по кризисна интервенция Според Пипер има три вида катастрофи: природна, техническа и причинена от хората.  Най-лесно се превъзмогва първата: при засегнатите се установява дългосрочно най-ниският дял на заболяване. Най-тежка е кризата след терор или амок: човекът като извършител.  Степента на уязвимост, страдания и психически смущения е най-висока. Вследствие на вируса последствията са най-тежки.  Усещането не може да се вгради в известните схеми. При амока има един извършител. Епидемиите обаче предизвикват прастрахове: те се невидими и непрозрими.

Който се опитва да се бори срещу тази криза и причинените от нея страхове се излага на опасност да  се срине напълно. Според Пипер хората се сриват от много високо, тъй като психически не са били подготвени и ненадейно са изправени пред тежка загуба или собственото си опасно заболяване. В последствие хората могат да изпаднат в пълно отчаяние и в най-лошия случай в дълбока депресия.

ПРИМЕР

Петер Валшбургер, 73-годишен професор по биопсихология Човек се страхува, че може да се зарази от вируса, да заболее тежко, да не получи помощ в препълнени клиники. Този страх го обзема, обаче  той не е е панически, така че да хукне да се запасява с тоалетна хартия. Човешкият страх има два източника. От една страна той се подхранва от това, което нашите предци са заложили в гените ни. Например: при поява на опасност, ние като социални същества търсим близост със семейството и приятелите. Или търсим успокоение в мисловния модел враг-приятел, което може да е причина за ксенофобия. „Но ние сме повече от само продукти на нашата родова история“ – казва Валшбургер.

Вторият източник на страха е това, което сме научили и от което сме си взели поука. Тези познания могат да породят страхове, но и да ги преработват и преосмислят. Много зависи от това какво възпитание и образование са ни дали нашите родители. Така един страх, който е толкова силен, че го усещаме като удар със сабя в стомаха, може да бъде облекчен благодарение на нашите знания и опит. Поред Валшбургер ние сме зле подготвени и зле подсигурени с контра средства срещу вируса. Зле,  защото трябва да разберем причината за страха, за да се преборим с него. Но вирусът е далеч по-малък от тигъра. Следователно ние  трябва да си представим вируса. Направим ли това, ни обхваща див ужас.  А всъщност се нуждаем от страха на нашите предци.

Страхът има смисъл. Без него като общество бихме попаднали в погрешна посока. „Страхът предизвиква и съчувствие“ заявява Валшбургер. „Без съчувствие съществуват само психопатите“.

ПРИМЕР Клаус Либ, 54-годишен специалист по резилиенция/способността за бързо възстановяване след болести, промяна, нещастие/ Либ проучва въпроса как хората успяват да се преборят с кризи, без да претърпят душевни наранявания. Екип в Лайбниц института по резилиенция вече от години изследва сред 1200 души взаимовръзката между стреса и психическото натоварване. Същевременно им се поставя въпросът как се справят в ежедневието с короновируса, какви страхове и затруднения изпитват, дали имат събеседници, на които се доверяват и дали въпреки ограничителните мерки се чувстват способни да взимат решения и да са активни.

Същевременно Либ участва в екип от германски учени, които в рамките на представително проучване искат да установят здравното поведение на населението и по отношение на кризата, причинена от пандемията. Според досегашните резултати страхът от икономическа рецесия е по-силен от страха да загубиш роднина или приятел. Повечето възрастни хора над 60 години се чувстват способни да се преборят с кризата и се страхуват по-малко от заразяване – може би понеже сравняват днешната ситуация с опита и познанията от Втората  световна война и я считат за по-малко страшна. Сред тази възрастова група се отваря ножица между съзнанието за риска и действителния риск. 30- до 40-годишните пък се чувстват особено уязвими. “Наистина те мислят, че при евентуално заболяване са по-малко застрашени от възрастните, обаче очевидно се чувстват по-натоварени и по-недоволни” – казва Либ. “Страхът от съвкупна обществена заплаха е за тях нов, те реагират извънредно обезпокоени – младите мъже по-силно от младите жени”.

Изолацията засилва усещането за душевна наранимост.  Социалните контакти биха могли да  облекчат това усещане, обаче те са ограничени. Не всички успяват да се преборят с този парадокс. Либ препоръчва: по-малко медии, вместо това спорт, структура, комуникация, сън. Всяка криза предлага и възможността да размислиш над собствения си живот и да очертаеш нови перспективи.  Според него се открива нов шанс за обществото: “Моята надежда е, че накрая ще остане чувство на солидарност, което ще обезсмисли виковете на популистите”.

Пример

Томас Боненкамп, психотерапевт с кабинет в Хамбург Какво е епидемията? Според Боненкамп тест за силата на характера. На всеки, но и на обществото и политическото ръководство.  По-отявлено параноичните характери търсят изход в конспиративни теории. По-отявлено дисоциалните, нарцистични типове използват възможността да гешефтарстват или да плячкосват. По-скоро авторитарните типове спазват всичко и често изпитват чувство на гняв срещу онези, които не държат на правилата.  Бунтарите се дистанцират от другите. Тестът на характера се състои в това да се пребориш с натоварването и да се адаптираш.  Под натоварване Боненкамп  разбира чувството за екзистенциална заплаха. Ако някъде падат бомби, хора гладуват или стават жертва на наводнения, човек може да се дистанцира вътрешно. Но тук – казва Боненкамп – врагът е сред нас. Нашият мозък е машина за истории, които се опитват от многото информации, впечатления и емоции да произведат кохеретни, обясняващи истории. Колкото повече са информациите и емоциите, тази машина започва да боксува. А това боксуване навежда към въпроса как, ако не може да се представиш какво става и не намериш някакво обяснение, да се доверяваш на авторитетите.  Страх, психическо натоварване, проблеми при адаптирането предизвикват недоверие. Колко по-явни са последствията от недоверието, толкова по-силно е критичното отношение към обществената система. Докога човек може да издържи на това напрежение? Според Боненкамп има точка, при която страничните въздействия придобиват огромна сила. Съгласно статистиката в Германия годишно има кръгло 10 000 самоубийства. Броят им вероятно ще се повиши, както и броят на други странични въздействия: домашното насилие, депресиите, наркомания и алкохолизмът. Социалната изолация не може да продължи дълго, защото не могат да бъдат отменени елементарните потребности на хорота. Човекът е социално същество, не е единак, той се нуждае от съучастие и подкрепа, а не от изолация. Смелостта е едно средство за борба срещу страха. Страх, който се подхранва от това, че хората в западните общества са загубили доверието в бъдещето. Поради финансови кризи, които подкопават икономическите системи, поради популисти, които се борят срещу демокрацията, поради климатични примени, които застрашаватт нашия живот. Апокалиптичното мислене вижда бъдещето като един край. За този, който знае, че има край, изведнаж всичко придобива смисъл. За този, който вярва, че на рушителната дейност на хората трябва се сложи край, вирусът е добре дошъл убиец. Сакаш падението, рухването е плод на хуманизма. Трябва да внимаваме – според културолога Ян Сьофнер – в името на хуманизма да не бъде отменено хуманното.

По материали от Шпигел

Заглавието е на редакцията

 

 

източник

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.