Студената война на парка

След като преди няколко седмици ви разказах за моите приключения в царството на гълъбите, явно темата се оказва неизчерпаема и днес искам да ви запозная с две възрастни дами и това, което без преувеличение може да бъде наречено „Студената война на парка“ по отношение на местните птици.

Но всяко нещо по реда си. В последната седмица в отчаян опит да се възползвам от може би последните седмици хубаво време сутрин реших да се разхождам в парка близо до нас. Или по скоро да правя възможно най-много обиколки. И именно по време на тези обиколки се запознах с двете дами, за които искам да ви разкажа.

Те са възрастни. Винаги първо идва едната. Нека я наречем г-жа „Приятелка на гълъбите“. Тя винаги идва с няколко торби, като от тях вади филии, разчупва ги на малки парчета и разпръсква по площадчето в центъра на парка, провиквайки се – Идвайте, приятели, време е за закуска.

Сякаш по команда, ято гълъби я наобикалят и се възполват от тази закуска. След което г-жа Приятелка на гълъбите се усмихва и си тръгва, а аз продължавам своите обиколки.

Но само на следващия рунд вече нещата са различни. Там на нейното място е другата дама – г-жа „Къш-гълъби“, която въоръжена с малка метличка прогонва птиците, крещейки: „Къш от тук, нахални птици“, замита в един ъгъл трохите и доволно си тръгва. А аз продължавам своите обиколки.

И ето вече е третата такава и пак там е Приятелката на гълъбите и пак е извадила нов комат хляб и го начупва на парчета, казвайки си – Аз ще й кажа на нея, тя ще ви гони от закуската.

И след малко, вече натрупал скорост, минавайки за четвърти път, там е г-жа „Къш-гълъби“ със своята метличка и гони гълъбите и почиства.

Пета обиколка – едната дама храни гълъбите, шеста обиколка – друга гони гълъбите.

Седми път минавам оттам и се спрях. Двете дами стояха една срещу друга, сякаш замръзнали, изправени в дуел и чудещи се, кой ще нанесе фаталния удар във Войната за парка. Аз спирам напълно. Забравил съм за разходки, спортуване, брой обиколки. Само стоя и гледам с надежда, че няма да се налага да разтървавам възрастни жени.

Двете дами стояха и се гледаха и едната викна:

–        Оф, пак ми гониш гълъбите.

А другата й кресна:

–        Ама и ти си една. Виж какъв боклук направи.

Напрежението се засили. Аз се приготвих да се намеся. И тогава г-жа Къш-гълъби каза:

–        Хайде да те водя в нас да пием кафе, че е мой ред да черпя.

Г-жа Приятелка на гълъбите събра торбите си с хляб, Г-жа Къш-гълъби взе метличката си и двете заедно се отправиха да пият кафе и да си говорят. А малко след това гълъбите се върнаха, да продължат закуската си вече необезпокоявани.

На другия ден пак бях в парка и нарочно обикалях, за да видя какво ще се случи. И пак имаше хляб. И пак имаше замитане. И пак накрая двете отидоха да пият кафе – този път на гости на другата и пак гълъбите останаха да закусват.

Гледам го и си мисля седмица преди Рош Ашана и началото на новата година, дали и всички ние ще успеем да постигнем това, което двете дами умеят така добре – да спорим, да се караме, дори да си пречим, но накрая да можем да пием кафе заедно. И да оставим гълъбите да закусват…

Шабат Шалом

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика