Видими и невидими съветници на Слави Трифонов отговорни за кризата?

Господин Новков, беше ли предсказуема политическата криза? ИТН не успя с второто си правителство, останалите партии изчакват на кой ще даде третия мандат президентът Радев, но диалог между тях няма…

Митко Новков: Не бих казал „предсказуема“, но имаше основание за опасения дали ще успеят да се разберат тъй наречените партии на протеста. Още по време на самия протест беше ясно колко разнопосочни и разнолики са те. Трудно е да си представим как и за какво биха се събрали на едно място. Тъй или иначе, едно нещо ги обединява – ГЕРБ да не е на власт. Може би точно тази е причината те да не успеят да се разберат. ГЕРБ вече не е в управлението, те си изпълниха програмата минимум, но програмата максимум липсва. Вече трябваше да е започнал градежът, но за него те имат съвсем различни представи как да се получи, как да стане. Вече няма какво да ги обединява. Оттук насетне трябваше да са почнали да конструират нещо, но се оказа че идеята точно как да се строи е съвсем различна.

Смята се, че зад всички тези партии на промяната стоят определени консултанти на политическото им поведение: политолози, социолози. Имат ли вина те за неадекватното поведение на ИТН?

М.Н. Михаил Неделчев преди време написа текста „Вината на експертите“. Тезата му е, че експертите стоят зад гърба на партиите, шушнат им, но в същото време не поемат отговорност. Лицата от телевизионния екран, или „говорещите глави“ от фейсбук напоследък, стоят не-отговорни за произтичащото! Има проблем с това, че експертите не са се заявили.  Има и друго. Тези консултанти се появяват по телевизора и говорят, влияят на преценката на публиката, а през говоренето им се появяват политическите им пристрастия. Това е голям проблем на българската експертна общност. Тя говори идеологически, а не през обективни опции, оптика. В същото време обаче, искат да скрият своята идеологическа пристрастност и го раздават уж неутрални. А точно те са наистина съветници и със своите препоръки, анализи, сценарии правят така,че партийните лидери да радикализират говоренето и действията си.

Поемам риска да твърдя,че зад Слави Трифонов и ИТН не стоят консултанти, тъй като неговият характер е твърде автономен. Той е хипериндивидуалист, не би приел съветите дори на Андрей Райчев(Стела Райчева беше кандидат за депутат от листата на ИТН – б.а.). Как виждатe бъдещето на ИТН?

М.Н. Не споделям твърдението ви, че не стоят зад Слави Трифонов експерти. От една страна, зад него стоят цял екип сценаристи, които се показват. Тошко Йорданов е зам.председател на партията и на парламентарната група на ИТН, говори с неприличен език, наскоро лъсна и с бръсната си глава. Но…Иван Кулеков стои отзад, така да се каже. А той е много съществена и важна част от Шоуто на Слави! В този аспект, може да се каже, че има хора в чиито съвети Слави Трифонов се вслушва. Друг е въпросът, че в поведението му на партиен лидер, което рефлектира върху поведението на партията му, личи повече площадност, а не законосъобразност. С последните си действия това се видя! Тук обаче мога да кажа,че много е важна битката, противоречието между различните партии, включително и между партиите на протеста. Едните настояват за системност във функциониране на държавата – ДБ, ИБНИ. Първата спечелила тези избори партия ИТН с всичките си действие настоява за антисистемност! Същинската битка е между тях. Коя ще спечели симпатиите на голямата част на обществото – системното или антисистемното поведение, това е основният въпрос! Доколкото познавам колективната психика на българина съм склонен да заложа, че той по-скоро ще се присъедини към тези партии, които искат системност, плавно и сравнително регулиране и функциониране на държавата. А не непрекъснато мятане от една крайност в друга. Това нито за отделния човек е добро, не е добро и за обществото като цяло.

Изпитвам дълбок респект към Иван Кулеков. Допускам, че сте осведомени, за да твърдите това! Но поражда се тогава важният въпрос за ролята на поетите и писатели в кризисни моменти!Спомням си,че преди повече от 10 години един друг поет – Румен Леонидов, призова по националното радио към политическо насилие..

М.Н.Не само Леонидов. Още един поет има огромна роля във все още недостатъчно изяснения инцидент с подпалването на Партийния дом(въпреки усилията на Малина Петрова да изясни обстоятелствата и фигурите на подстрекателството в нейния филм „Приключено по давност“). В огромното напрежение пред Партийния дом, заплахите от самозапалване, желанието за мъст и реваншизъм, Радой Ралин нагнети атмосферата. Заедно с Йосиф Петров се явиха по БНТ и призоваха за премахване на петолъчката на Партийния дом, което възпали още повече хората… Творците използват символния капитал, който носят. Особено поетите. Той носи особена двойнствена енергия, може да бъде и конструктивен и деконструктивен. За съжаление, в повечето случаи се явява деконструктивен. В този ред на примери, не мога да пропусна и гладната стачка и паленето на книгите на покойния Желю Желев. Основна роля имаше поетът Едвин Сугарев.

Ще прибавя и Блага Димитрова…Думите и „да им изсъхнат ръцете“ бяха за онези, които ще подпишат новата конституция! Името на Димитър Коруджиев също е от значение по този повод. Той прославяше пожара, намираше го за особен символ на „революцията“! 

М.Н. Както Коруджиев, така и писателят Александър Томов, че дори и авторът на „Хайка за вълци“ Ивайло Петров, имаха незавидна роля по-късно в сложните процеси на управление на ОДС. Те бяха членове на НСРТ. Ролята им беше сериозна в една от най-големите кризи в БНР! Тогава властта искаше да постави начело на радиото поета Иван Бориславов(2001 г., са уволнени над 20 водещи журналисти заради протеста им за неадекватното назначение – б.а). Това предизвика криза, стачки…

Аритметиката показва, че партиите на протеста не могат да съставят правителство без БСП. Първан Симеонов нарече „перфектна буря“ онова, което ни очаква – актуализация на бюджета, ковид кризата, мигрантите. Има ли някаква основа за евентуален консенсус между ИТН, ИБНИ, ДБ? 

М.Н. Честно казано, не съм склонен да вярвам,че нещо ще се получи! Вече обърнах внимание върху антисистемния профил на ИТН, които казват „или си с нас, или си против нас“!Говорят за „предатели“, което е характерно за онези крайни настроения и действия от миналото. Слави Трифонов се явява по екрана по същия начин като Големия брат от знаменитата антиутопия „1984“ на Джордж Оруел. Само дето ги няма тълпите отдолу да крещят „смърт на този, смърт на онзи“. От друга страна, Демократична България са в много сложна позиция, защото е твърде възможно третия мандат да бъде даден на социалистическата партия. Да се гласува заедно за правителство на БСП от ДБ, това е твърде много. Но няма да е за пръв път. Ще припомня за кметските избори за София, когато ДБ подкрепи Мая Манолова. Това беше негласна подкрепа! Ако сега се случи същото, това ще лъсне като въшка на челото! Тази въшка е позорна, защото много хора, които гласуват за тях не искат да имат нищо общо със социалистите и съвсем правилно! Тази партия не се очистила още от наслоенията на миналото, не се е извинила на българския народ за безобразията на управлението на страната през онези 45 години!Колкото до ИБНИ, те са най-малката партия и едва ли ще получат мандат. Струва ми се, че ни очакват нови предсрочни избори, може би 2 в 1. Това устройва президента Румен Радев и ще бъде първият възможен акт за неговото преизбиране на първия тур. Така Радев ще се превърне в много важна властова фигура в българската политика. Може би ще е стъпка и към президентска република, за която непрекъснато говорят новоизпечените политолози като Слави Василев. Което означава и конституционна криза!

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).