Защо никой не иска да ходи в БНТ? Кошлуков изчегъртва думите заради страх от историята

Споделете статията:

 

 

Полина Паунова от „Свободна Европа“ не се интересуваше от чаршафите на премиера и го попита защо никога не включва ДПС в изброяването на виновните. Борисов отговори, че „ДПС подмолно действат отзад“. Паунова търпеливо изчака Борисов да целуне по главата Цвета Караянчева, понеже носи на всякакви записи, и наруши безвъпросието в залата с питане за прокуратурата.  „Свободна Европа“ е чужда медия, която по определение защитава интереси на друга държава, която е управлявана от президент като Доналд Тръмп. Щеше да е хубаво, ако поне една българска медия можеше да си позволи в нея да работи журналистка като Полина Паунова. Затова е целият хъс за отворени микрофони в Министерски съвет – за да виждаме, че независимостта на журналистите от собствеността на медията, е в полза на аудиторията. А в това време в БНТ Емил Кошлуков изтриваше фейсбук пост на водещия Горан Благоев, та да не разкаже някой  какво се случва в обществената медия.

 

 

Защо гостите отказват да стъпят в БНТ?

През изминалата седмица водещият на „Вяра и общество“ Горан Благоев написа във фейсбук страницата на предаването си предупреждение, че няма да има повторения на предаването през август. С други думи, предупреди, че може да бъде свален като водещ.

Директорът обясни, че водещият „трябва да осигури плурализъм“. Българската православна църква отказва да изпраща свои представители в предаването от 2016 г. Църкавата е в правото си да не обсъжда по телевизията делата си в това предаване. Но журналистите могат да обсъждат проблемите на църквата и държавата, да не кажа – длъжни са. Понеже в аудиторията освен зрители има и граждани (те понякога съвпадат) и тези отношения са обществена тема. Идеята на обществената телевизия е да има различни гласове. Затова похвално е, че Емил Кошлуков е отишъл да обсъди един тъй съществен проблем с представител на църквата. Но вярата на хората, които са избрали тази църква трябва да бъде уважавана. В момента нито една от спорещите страни не показва ни най-малко уважение към вярващите зрители.

БПЦ излезе с писмено съобщение на сайта си:

„За пръв път се запознах с г-н Емил Кошлуков на 11 юни тази година, когато той пожела да се срещне със Св. Синод на БПЦ, за да обсъди според неговите думи „скандалното предаване“ на „Вяра и общество“ от 06.06.2020 под надслов „Щедростта на държавата към БПЦ след пандемията“.

Хубаво е Емил Кошлуков да излиза от телевизията, да вижда света извън екрана. Току забелязал, че и държавата ни е светска, а телевизията – обществена. Хубаво е също така да намери път към БПЦ, защото религиозният плам е обхванал почти всяко предаване в телевизията.

Но генералният директор греши докато съчинява причините, с които подхваща преструктурирането на някой от журналистите в телевизията. След случилото се Емил Кошлуков обясни, че премахва от фейсбук страницата на предаването думите на Горан Благоев, защото тя е на телевизията и вече е администрирана от дирекция „Мултимедия“. Това показва много сериозен организационен проблем – има дирекция за нещо, което му викат мултимедия, а журналистите от предаването са вършили работата на тази дирекция? Къде е тогава директорът на телевизията, който трябва да организира работата в отделите?

Още един проблем ще трябва да разрешава Кошлуков: как ще „осигури“ ония гости, които преди месец заявиха, че няма да идат повече никога в студиото на „Култура.бг“, защото не беше обяснено къде са Александра Гюзелева и Димитър Стоянович?

Наблюдаваме същинска стачка на гостите – църквата, творци и учени, учители…

Дано Димитър Стоянович намери начин да покани всички онези личности, които го подкрепиха. Защото иначе разговорът му за свободата и човешките права ще увисва в скута на невежеството, въпреки смутената от бога негова душа. През изминалата седмица внезапно Иван Стамболов и Тони Николов проведоха разговор, в който представата им, че сме одарени с права се сля с журналистическата безпомощност на Стоянович да зададе въпрос. Понеже журналистът у водещия дремеше, се чудех нямат ли тия мъже в студиото смут от жена край тях, че да се сетят, че правата не се даряват. Проблемът на тези предавания не е, че няма хора с различни гледни точки към историята. Проблемът е, че вече БНТ е заличена като място за многоезичието в обществото. А когато това се случи, телевизията става частно място, въпреки табелата.

Ако патосът на Иван Стамболов е да обсъди символа на политическите му опоненти, да направи на пух и прах идеология, която не приема, то какъв е патосът на БНТ да прави разговори, в които няма други гласове? А името на този патос не е красиво и по-добре да не вървим с него на уста.

Доц. Жана Попова е автор и на книгата “Жанрове и форми на забавлението в телевизията”

Без история в историята на новините на БНТ

През юни 2020 г. БНТ започна да излъчва триминутни клипове с названието Новинарски истории. 60 години „По света и у нас. Обещани са: „Интересни истории от „кухнята“ на „По света и у нас“, разказани от хората, правили възможна новинарската емисия“. Рубриката няма автор, не е ясно на кого какво му е интересно и кой трупа исторически мазнини в кухнята на телевизията.

Възможно ли е да има журналистически текстове, в които са хигиенизирани до болка всички назования и определения на събитията, идеологията, процесите? В „История.бг“ тъкмо е минало предаването, в което обсъждат как се нарича периодът преди 1989 г.

Някаква аисторична история е разказвана. Виждаме млад мъж да стои в шлифер на младини на един площад. Ако не си млад зрител, ще познаеш Кошлуков.

Какво научаваме от тези историйки: Научаваме, че „по наше време“, „по онова време“, „тогава“ нещо се е случило. Така говорят георите за миналото, за което нямаме единно назоваване. От страх да не сбъркат как да нарекат държавното управление на БКП, използват убиващи времето изрази.

Няма назоваване на периода, за който говорят журналисти, които отразяваха пленумите на БКП Явор Цаков и Александър Късметски.

Александър Късметски е кореспондент на Българската телевизия в Москва преди 1989 г. Той казва: „По наше време ако пропуснеш събиие, което е много важно, а информация не ти дават, ставаше страшно“. Защо – нали времето е било „по наше време“?

Представям си как млад човек, все още незнаещ какво се е случвало в историята ни, гледа тези късове аистория и не разбира защо да е страшно, ако живееш в твоето си време. Защо не дават информация (особено пък ако държавната телевизия е част от ресурса на държавната власт)? Кой е този, който не дава информация точно на единствената тогава телевизия, която нито е опозиционна, нито е алтернативна?

Страхът да не бъде взривено някакво илюзорно смълчаване по назоваванията, с които работят различните спомени за времето, води до разказване на битовизми.

И следва някакво блудкаво признание: „Аз се бях сприятелил по един начин със секретарките на Тодор Живков и от тях научавах за неговата програма.“ Все същото – някакви хора се справят с техни си техники със системата. Секретарките пък сигурно разказват как са имали връзки в телевизията… Все пак се появи в разказа на Александър Късметски името Тодор Живков.

По същия начин в друг епизод Асен Агов (бивш депутат от СДС, след като е директор на телевизията) внимава как стъпва в думите. Познайте как се наричат събитията след 10 ноември 1989 г.? Асен Агов ги нарича: „страшно дълбоката промяна“, „промяна, която мнозина не желаеха и това е най-драматичното от тези събития“. „Това“, „тези“, „мнозина“ – какво заместват тези думи? Какво трябва да не чуваме?

Само преди ден са ни съобщили в предходен епизод, че сме живели в „наше време“. Следва промяна, но никой не казва към какво, от какъв режим на управление към какъв? Вместо това разбираме, че имало една реплика, която Агов е чул на площада, но по БНТ не са я излъчили. Причината, която Агов посочва е: „режимът в телевизията още не беше се сменил“. Това ли е всичко, което преживяхме? Смачкано до размера на една реплика.

Нито Асен Агов, нито Нина Спасова казват какво значи изразът „промените“. Журналистката Нина Спасова казва: „бяха първите години след промените, всичко кардинално започваше. За съжаление, много от нещата се завъртяха в един омагьосан кръг…“

И в интернет ще намерите такива изрази – млада журналистка от Канал 3 миналата година съобщаваше, че „Александър Късметски е журналистът, който в 10 ч. на сакралната дата 1989 г. съобщава новината, че генералният секретар на ЦК на БКП е сменен на поста, който заема от 33 години.“ (Канал 3, 2019 г.)

Омагьосан кръг“, „сакрална дата“, „фатална реплика“ – наименованията на събитията са отишли в регистъра на нумероложки, а не на журналисти.

В рубриката на БНТ бягат от името на събитието, като използват датите. „Преди 10 ноември“, след 1992 г., „първите години след промените“, „за тези 38 години имам някъде около 9 или 10 000 емисии“ и т.н., и т.н. Цифровото измерение, което трябва да ни спаси от казването на думи, по които нямаме консенсус.

Сякаш „промяната“ е име на исторически период от 30 години.

Разбираме само че БНТ е била единствената телевизия, а след това „пазарът се отвори“ и се появяват други телевизии. Асен Агов даже казва, че са много и това вече му се струва „разкош“.

Нека се опитаме да разберем какво ни казват героите в тези рубрики за 60 години история на „По света и у нас“ поредицата на БНТ. Ето как изглежда така разказвана историята: до 1989 г. живели са във време, което е „наше време“, то претърпява „дълбока промяна“, чува се „една реплика“ и влизаме в „омагьосан кръг“; времето след „наше време“ е време, когато „пазарът се отвори“.

В следващ епизод водещият Димитър Цонев разказва, че „когато нападнаха парламента“ през януари 1997 г. телевизията е била тотален монополист. Кой е нападнал и защо? Има само оценката на Цонев, че „10 януари направи възможна датата 4 февруари“, а „Тази дата промени историята на България през следващите години.

Между тези епизоди се появява два пъти образът на Иван Славков. В един от епизодите журналистката Даниела Кънева разказва за сателитното предаване на интервютата й от Индия и от Япония (някъде споменава, че е постъпила на работа през 1986 г.). От това видео, което уж е за специалните интервюта с Ганди, разбираме, че Иван Славков „В световен мащаб е човекът създаден да прави и ръководи телевизия“.

Иван Славков хем е най-добрият ръководител на телевизия, хем телевизията не е свободна заради говорещия чрез секретарките си Тодор Живков?

Журналистите продължават да наричат период от 30 години „преход“, „демокрация“, „промените“. Когато свърши този период, как ще наричаме следващия – пост-преход, пост-демокрация или пост-промените?

За назоваванията на времето преди 1989 г. поне има спорове между историците и политиците, както показа „История.бг“ на 16 юни. А за исторически период от 30 години  журналистите се опират на думата „демокрация“. Но тя само ни дава свободата да спорим, да обсъждаме и да имаме различни езици, с които да назоваваме събитията. Би могло това да стане в студиата на БНТ, ако тя беше независима медия. Тази поредица на обществевата медия показва, че там пак има внимателен подбор да не взривим и без това незапочналия разговор за толкова дълъг период – 30 години.

И много по-интересно от заковаването на определенията е да чуваме как разговарят хора с различна памет за тях. Само оставете им думите.

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Жана Попова

Д-р Жана Попова e преподавател по радио и телевизионна журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация. От 2020 година води рубриката "Имало едно време телевизия" в Маргиналия. Автор е на книгата „ Жанрове и форми. на забавлението в телевизията“, издание на „Полиграфюг”, 2016