Жана Попова: За какво плаща държавата в обществената БНТ?

Споделете статията:

 

 

 

През изминалата седмица директорът на БНТ Емил Кошлуков обяви пред СЕМ, че ще накаже водещия на „Вяра и общество“ Горан Благоев. Заговори за богохулство, за задаване на журналистически въпрос, за критика към държавата, за нещо около националния интерес. Членовете на регулаторния орган прецениха, че предаването не нарушава Закона за радиото и телевизията. Накрая вероятно Горан Благоев ще бъде наказан заради това, че има жена и й е платил хонорари, когато тя е работила за предаването.

Емил Кошлуков наложи мяра, че трябва да говори от името на обществото какво иска да гледа обществото. Стават такива грешки. Светослав Костов в БНР преди година се обърка от гласовете в слушалките!

 

Но да извадим Кошлуков и Благоев от казуса и да поговорим в „Маргиналия“ какво искаме да гледаме по обществената телевизия? Какво подменя генералният директор на БНТ Емил Кошлуков като ценности, когато става дума за обществена телевизия?

Най-проблематично е какво смята за журналистика.

Много бързо се проверява кога в една редакционна политика има проблем. Например, проверете в кои медии беше съобщена новината: Премиерът Борисов дари 20 000 лв. на Чекотинския манастир“ Защо звучи тази новина и в „По света и у нас“ на БНТ?

Журналистът Горан Благоев, водещ на предаването „Вяра и общество“ не само може, но трябва да задава въпроси за отношенията между правителството и БПЦ. Казаното в предаването „Вяра и общество“ не е критика към църквата, а критика към правителството. Нима в БНТ не критикуват правителството?

Съобщението „Премиерът Борисов дари 20 000 лв. на Чекотинския манастир“ отразява актуално събитие. И дотам. За да се превърне едно събитие в новина, е нужно да отговаря на поне още няколко критерия.

Това е личният живот на човек, който си е събрал парите, подарени му от негови хора.

Това съобщение няма място в новините, защото:

– личният живот на публичните личности ни интересува, както пише и в Етичния кодекс, само ако има особено важен обществен интерес. Какъв е тук общественият интерес?

Ако новината беше „Чекотинският манастир получи дарение“, може и да го приемем за новина, макар че би трябвало дарението да е нормален акт. Но не е журналистика да се съобщава какво прави с подаръка си премиерът.

Спорно е дали трябва, но в програмата на БНТ има достатъчно място къде да се говори за дарения. Представете си що за представа за политическия живот или за журналистиката ще имаме, ако във всяка емисия новини гледаме колко пари са събрали за рождения ден на лидера си в една партия или в една фирма. Всъщност няма какво да си го представяте, просто си спомнете „Нова тв“ преди месец.

 Който плаща – има предаване по БНТ.  Защо директорът иска двойно плащане за предавания?

 Сякаш представата на генерален директор на обществена медия е, че който плаща, той ще има предаване по БНТ. Излиза, че ако държавата се съгласи да финансира искане на БПЦ и БНТ, най-голямата църква щяла да има предаване.

Навярно затова няма предавания за някои групи в обществото, които трябва да виждаме по БНТ, а тя не забелязва. Дано не се окаже, че това е принципът пък да ги има други предавания. Жестомимичният превод нахлу в новините през правителстената пресконференция в началото на щабната дейност, въпреки че отдавна трябваше да има и други форми за аудиторията, която има затруднен достъп до съдържанието на телевизиите.

Кошлуков дефинира теми, по които е добре да има мълчание. Опита се да обясни, че в културните предавания не може да има критика. Това не е вярно. Тематичното определение на предаването не е забрана за журналистика. То указва на зрителя какви теми се разглеждат в него, а не служи за оправдание защо в този часови пояс журналистика е изгонена. Задавайте си въпросите в БНТ!

Винаги показвайте на доц. Мангъров, че не може да говори срещу циганите. Просто така – на всеки учен може да му бъде напомнено, че носи много голяма отговорност като публична фигура за расистко изказване спрямо една група от обществото.

Питайте и дали изявленията му не показват един много сериозен проблем – как лекува един лекар човек, за когото има стереотипи? Случващото се в БНТ кара дори Поли Златарева, която знае как да пита, да пропусне този въпрос. Питайте и критикувайте всеки, когато се самозабрави.

Емил Кошлуков обясни пред СЕМ, че ще иска от „Влади Горанов“ (това е министър на финансите) да отпусне пари за „религиозна просвета“. Нуждата от този вид просветителство генералният директор обяснява с пораженията от атеизма преди 30 години. Това, което чухме на обсъждането в СЕМ, действително показа колко силно може да бъде поразен някой. Върна ни към времена, когато вярата е виждана като държавно дело, а не е личен въпрос.

В началото на годината БНТ е получила бюджет от държавата, за да има разнообразие от предавания, включително и за религия. Защо тогава Кошлуков иска пари през БПЦ за финансиране на предаване?

Държавата веднъж е дала пари на БНТ, за да направи образователни предавания. Проблемът е, че СЕМ не задава въпроса за какво са похарчени парите, които са определени за програма с образователни предавания. Внезапно се намериха средства за заплащането на уроци по БНТ. Защо трябваше да затворят училищата, за да намери Кошлуков тези средства? На ръководството на обществената телевизия не се е налагало да иска и от МОН пари за финансиране на видеоуроците, нали? Защо тогава използва БПЦ, за да получи финансиране?

Журналистика има там, където започва гласът на другите хора. А този разговор обикновено започва с въпрос

До спешното изработване на видеоуроци, БНТ показва като „образователни предавания“ следните:

„Иновативно, „Новото познание със Стойчо Керев“,„Знание.БГ“, „Натисни F1″,„10 000 крачки“

Може би има и други, но тези показва страницата на БНТ. Би било интересно да разберем дали СЕМ приемат отчет, в който предаването на Стойчо Керев се води „образователно“? Каква ли е печалбата на БНТ от това външно предаване, което е обявено като „предаване за мистика, наука и конспиративни теории“? Защото от печалбата от външните предавания могат да се финансират вътрешни журналистически произведения.

Кризата в БНТ е възможност да поговорим отново за смисъла на категорията „образователно предаване“

Директорът на БНТ съобщи, че ще има образователни предавания за религията. Каза също, че за Рилския манастир било добре да се снима манастирът, а не да се пита за наредби на правителството. Това, което Кошлуков, нарича „образователно предаване“ прилича на туристическа самоделка с камера. Но „просветителската“ мисия, която той е сложил на върха на копието си, е плашеща. Според него с говоренето си срещу наредбата на правителството да даде още пари на БПЦ „Вяра и общество“ застрашава „националния интерес“. Българският национален интерес минава и през разговорите за традиционната религия в страната, както и през разговорите за другите религиозни деноминации. Минава и през разговора за това, с кои предавания българската аудитория се запознава с европейските произведения на културата. Това е тема, по която могат да се включат и другите тв оператори. Законът за радиото и телевизията изрично поставя изискване за тази мисия на обществената телевизия.

Дано тя не се изчерпва с излъчването на сериала „Династията на Борджиите“, който тръгва защото изтичат правата за излъчване… Направо си се образува така въобразяваният плурализъм в програмата на БНТ – дидактика за традиционното тук православие и сластни сюжети за католическия свят.

А ако човек заживее с такъв ограничен телевизионен хоризонт, може и да му се стори редно да се кара на водещ, че задава въпроси. Може да му се стори редно да прояви неуважение към опониращата му София Владимирова,член на  Съвета за електронния медии, която каза, че след 2016 г. представители на БПЦ са участвали във „Вяра и общество“. Кой точно аргумент тогава съдържаше вярна информация?

Да се прилагат произволно решения на съда към казуса е проблем

Кошлуков обвини водещия на „Вяра и общество“, че нарушава „мнозинствено право“. С едно решение на ЕСПЧ директорът оправда предимство на  БПЦ като църква на мнозинството у нас, която трябва да бъде представена в програмата на обществената телевизия. Подобно внушение е стряскащо.

Проф. Нели Огнянова написа:

 „Всъщност конкретното решение Lautsi and Others v. Italy не се отнася до медии, а до  училищно образование и засяга въпроса за  кръста в класната стая. В решението изрично се казва, че то не е относимо до дидактическата реч  –

  1. разпятието на стената е по същество пасивен символи този въпрос е важен, особено като се вземе предвид принципът на неутралност. Не може да се счита, че има влияние върху учениците, сравнимо с това на дидактическата реч […]

Така че да се базира теза за религиозна просвета по обществената телевизия  върху  посоченото решение на ЕСПЧ за допускане на кръст в класна стая не е убедително.  Едно религиозно предаване никак не е пасивен символ.“

Генералният директор на БНТ  обвини водещия на „Вяра и общество“, че нарушава „мнозинствено право“. С едно решение на ЕСПЧ той оправда предимство на  БПЦ като църква на мнозинството у нас, която трябва да бъде представена в програмата на обществената телевизия. Подобно внушение е стряскащо.  Биографията на дисидента като аргумент да говори „вместо другиго“. „Идвам от затвора“ не е аргумент! Чудех се как трябва да реагират членовете на СЕМ – какво се очаква от тях да направят, когато чуват за пореден път този травматичен разказ? Не е ли задължаваща ролята на Емил Кошлуков да постави разказа за живота си на втори план, а да говори за телевизионната програма? Разбира се, приемам, че ако човек иска да говори за това, по-добре да бъде изслушан. Затова не спрях предаването.

Кошлуков обясни, че е бил в затвора и знае какво мислят хората, на които по време на “Възродителния процес” са им сменени имената. Това също е травма. Дали имаме право да връщаме зрителите към травмите им, докато се разправяме за смяната на един водещ? По-интересен е фактът, че по БНТ не чуваме гласовете на хората, за които той говори! „Преразказването“ какво мисли другият, „говоренето вместо другиго“ става проблем, когато погледнем програмата на обществената ни телевизия. В нея има отделени по 10-15 минути предаване за някои от групите в обществото. Няма ги и в програмите на повечето заявени като политематични телевизии.

Журналистика има там, където започва гласът на другите хора. А този разговор обикновено започва с въпрос.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar
Жана Попова

Д-р Жана Попова e преподавател по радио и телевизионна журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация. Води колонка в „Култура“ за медийна критика. Автор е на книгата „ Жанрове и форми. на забавлението в телевизията“, издание на „Полиграфюг”, 2016