Бамба/Малинке: Искам да допринасям за развитието на България

IMG_6544Ламин Бамба с артистичен псевдоним Малинке е от Мали. Предпочита да го наричат с фамилното му име – Бамба – защото му звучи по-музикално. Пише поезия и рапира. Стана популярен с песента си Sofia Dream, а наскоро посвети песен на жертвите на атентатите в Париж. В България е от три години. Водим разговор на френски и английски на по чаша зелен чай. В началото му говоря на „Вие“, в края неусетно сме преминали на „ти“.

Малинке псевдоним ли е?

Да, псевдоним. Малинке – това е името на етническа група, която се намира в множество страни в Западна Африка[1]. Това е етническа група, която е много, много, много голяма и която има и велика история, защото е част от световна империя. От тази империя е бил и Кунта Кинте[2]. Знаеш ли кой е Кунта Кинте? Той е първият черен човек в Америка. Кунта Кинте е малинке.

Кога дойде в България?

Преди три години.

Харесва ли ти тук?

Да, изключително много!

Виждал ли си расизъм в София?

Лично – случи ми се един ден, но беше много хубав опит за мен (смях), беше велик ден. Защо? Защото този ден бях на „Витошка“ с яке, което е много специално за мен. То е с всички символи на България. Веднъж пях на концерт и един мъж ми го подари. Каза: „Страхотно, човече, това яке е за теб!“ И този ден бях с него на „Витошка“. Един мъж ме видя: „О, човече, да не си луд?“ Беше расист. Искаше да ме бие, но аз съм пацифист. Защото познавам войната. Това е следствието от боя – войната. Десет минути по-късно видях друг мъж на същата улица: „О, човече! Страхотно! Аз съм българин и харесвам якето ти.“ Този ден беше голям, голям опит за мен. Това е животът – някои хора не са добри, някои са добри, но заедно бива.

Песента Sofia Dream с твой текст ли е? Много е силна.

Да. Харесвам поезията. Музиката е душата ми. Тя е огледалото на душата ми. За мен всичко е поезия. Тази песен Sofia Dream е много важна за мен, защото след Тимбукту отидох в Алжир, после в Истанбул. Бягах, в Истанбул бях много изтощен, защото този маршрут е много опасен.

Как стигна до Истанбул?

Има маршрут – от Мали през Алжир, през пустинята, до Истанбул. За Истанбул трябват документи. Там съм спал на улицата, спал съм в мръсен склад… Преди да стигна до София, всички тези страни бяха много зле за мен. Натрупах много лош опит. И когато дойдох в България, ме затвориха в Бусманци.

Не е хубаво в Бусманци…

Не е хубаво, да. Но след седем месеца дойдох в София. И в първия момент, в който видях София, направих… (показва въздишка на облекчение). Страната не е голяма, но първите ми 3-4 месеца в София бяха съвсем нов живот за мен.

Планираш ли да останеш в България, или искаш да заминеш за Германия?

Това е много добър въпрос. Защото имам много натрупан опит тук. Песента Sofia Dreams е посвещение. Признание. Тя е паметта на душата ми, благодарност към София. Защото преди София съм минал през много страдание. Град София ме прие. Имам доста приятели тук и доста, които отидоха във Франция и Германия. За мен животът е много мистичен. И опитът е изключително важен в живота.

Знаеш ли, познавам много приятели, които са в Германия, но страдат. Познавам хора, които са във Франция и страдат, нямат какво да ядат. Имам много приятели, които са във Франция и Германия и нямат храна. Никъде не е лесно. Човек просто трябва да отвори ума си. Опитът е много важен в живота, опитът е всичко. Ако имаш житейски опит, имаш тайната за успеха.

Забелязах, че направи песен за атентатите в Париж преди на някой български музикант да му хрумне. Ти беше, който посвети песен на жертвите.

Да, да, тази песен за атентатите в Париж… Париж е много важен за мен, той е франкофонски град. Виждаш ли, не харесвам терористите. За мен свободата няма цена.

Религиозен ли си?

В Мали всички са мюсюлмани – същото е като с православието в София (смях). Но не съм щастлив с това, защото в Мали сега има терористи, хората се радикализираха. Казват, че християнството не е хубаво. Но това не е вярно. Аз практикувам ислям, практикувам и християнство. Чета страшно много книги за бахайството и за будизма. За мен всички религии имат един и същи корен и една и съща посока.

[quote_box_right]
Убийството няма религия
Тероризмът няма религия
Тероризмът няма цвят
Тероризмът няма Бог

(Откъс от песента на Малинке по повод на атентатите в Париж)
[/quote_box_right]

Един от авторите на „Маргиналия“ е бежанец от Замбия – Питър Чикой. Той смята, че всички религии в същината на ученията си приемат бежанците. Съгласен ли си?

Ами да… Бежанците би трябвало да бъдат приети навсякъде по света. Защото те са хора, които са преследвани, хора, които са избягали от смъртта. Днес например не мога да говоря с майка си. И това е нещо, което също ме терзае, което изтезава духа ми. Ако се приемат всички бежанци по света, това ще е доказателство за хуманизъм.

Валерия[3] ми каза, че имаш проблеми със статута си.

Да, наистина не е лесно. Защото процедурата за убежище в България е трудна. Не знам защо е така. Това не е правилно, не е истинско вършене на работа. Но аз продължавам да се боря. България ми даде втори шанс в живота. Това е наистина невероятно. Доволен съм, защото не мислех, че това ще ми се случи отново. Преди София – в Алжир и Истанбул – за мен всичко беше свършено. Не вярвах, че е възможно да имам нов живот. Но сега съм щастлив. Не е свършила още процедурата ми за убежище. Но съм много щастлив, защото не мисля само за това, а мисля за България.

Сайтът „Маргиналия“ е за човешките права, за маргиналните неща, които ние смятаме, че са важни. Искаш ли да кажеш нещо на читателите ни?

Това, което бих желал да кажа преди всичко, е да благодаря. Защото да приемеш чужденец, да приемеш бежанец, означава много саможертва. Има хора, които вече са ме приели тук. Благодаря за това.

И, второ, бих желал също така да допринасям за развитието на тази страна. Защото първото нещо, когато си в една страна и си приет в нея, е да даваш пример. И също – да бъдеш част от развитието на тази страна, да допринасяш за него. Бих искал да допринасям за развитието на България. Вярно е, че днес тук правата на бежанците тук не се зачитат така, както бих желал. Но знам, че в живота нещата стават малко по малко, както птицата прави гнездото си. Надявам се, че за мен бъдещето ще е още по-добро.

Но всичко, което изисквам, е тези, които се занимават с процедурата на убежище в България, просто да прочетат правото в тази област. Това им е работата – да съблюдават правото, човешките права. И всичко, което има стойност като доказателства и което адвокатите казват, да се взема под внимание.

Искам да кажа, че никой не желае да минава през пустини. Никой не иска да рискува живота си, за да премине границата нелегално. Рискувах живота си, защото имах нужда от сигурност. Когато напуснах страната си, не съм си представял такъв живот. Но днес смъртта продължава там. А аз избягах, за да построя нов живот в България.

Апелирам към властите тук, от които зависят бежанците, да проявяват здрав разум. Има хора, които просто искат да живеят в мир и свобода. Ние страдаме и там, и тук. Живот без сигурност – това е постоянен стрес.

Накрая моля Бамба да изпее нещо специално за читателите на Marginalia, а аз да го запиша на видео. Извинявам се за музиката на заден план – навън валеше силен дъжд, затова направихме записа в заведение.

В превод на български:

Той напусна страната си, за да избяга от звука на бомбите
Той напусна страната си, за да изгради друг свят
Той напусна страната си, за да избяга от звука на бомбите
Той напусна страната си, за да изгради друг свят
Африка, обичам те до лудост
Африка, обичам те до лудост
Той напусна страната си, за да избяга от звука на бомбите
Той напусна страната си, за да изгради друг свят
Той напусна страната си, за да избяга от звука на бомбите
Той напусна страната си, за да изгради друг свят
Братя, които се убиват помежду си,
Проблеми, които постоянстват
Никога защитен от заблудени куршуми
Тъмно минало, пропиляна младост
Африка, обичам те до лудост
Африка, обичам те до лудост
София, един ден ти ме прие
София, благодаря, че ме прие
Африка, обичам те до лудост

 

Въпросите зададе и разговора преведе от френски и английски Светла Енчева.

 

[1] Също – мандринка, мандренка, мандринко или мандринго, вж. Wikipedia. Бел. авт.

[2] Кунта Кинте е герой от роман на американския автор Алекс Хейли. Според автора прототип на образа е мъж от Гамбия, далечен прадядо на самия Хейли, който е роден през 1750 г., продаден в робство и отведен в Америка, и починал през 1822. Има данни обаче, че историята на Кунта Кинте е изплагиатствана от произведение на друг автор. Бел. авт.

[3] Става дума за адвокат Валерия Иларева, която защитава Бамба в делата му за получаване на статут. Бел. авт.

Avatar

Светла Енчева

Светла Енчева е блогър (автор на "Неуютен блог"), социолог, активист в областта на човешките права. Завършила е специалност "Философия" през 1998 г. Преподавала е социология в Югозападен университет "Неофит Рилски" от 1998 до 2009. От 2009 до 2015 работи като анализатор в Социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията. От 2015 до средата на 2017 г. посвещава усилията си основно на Marginalia. Работи на свободна практика. Свири несистемно на бас китара.