Тома Биков: Досиетата осветляват истината за ключови играчи

Тома, когато беше главен редактор на „Гласове“, създаваше истински новини от прочита ти на агентурното досие на Ахмед Доган, несменяем лидер на ДПС  от двайсет и пет години. В контекста на последните събития ще припомня на читателите ни едно твое определение: „когато Ахмед Доган се разделя с някого, той трябва да го унищожи до дупка“. Какво мислиш, ще се случи с Лютфи Местан?

Мисля, че Местан е унищожен като политик. Начинът, по който беше свален от председателския пост в ДПС и бягството му в турското посолство, което стана публично достояние, ще го обрекат на тотална политическа изолация. Мисля, че политическият му хоризонт е до края на този парламент. Местан ще служи за средство, с което ДПС ще се опита да изчисти част от публичния си образ. Той вече е опакован като опасност за националната сигурност и като проводник на чуждо влияние. Благодарение на това, ДПС успява да се дефинира в публичното пространство като партия, която защитава българския национален интерес. По този начин един от двата политически центъра, които атакуваха Доган през годините, е значително омекотен. Това е патриотично-националистическият лагер, който наричаше ДПС протурска партия. Сега този огън ще се насочи към далеч по-слабия Местан. Остава вторият център. Той гравитира около десницата на прехода и Реформаторския блок. От него идва обвинението, че ДПС е проводник на политическа корупция и развращава политическата система. Не изключвам в следващите месеци Доган да направи жестове и по отношение на този център с цел неговото омекотяване. Можем да станем свидетели на раздяла и с други знакови фигури. След това, което се случи с Цветан Василев, Христо Бисеров и Лютви Местан, съм на мнение, че единственият недосегаем човек в ДПС е Доган. Всеки друг, без да се усети, може да осъмне с “отрязана глава”. Стилът на Доган в политиката не е измислен от него, а е формулиран преди няколко века от Николо Макиавели. Това са правилата на политиката в Южна Европа, Северна Африка и Близкия Изток. Мисля, че Доган познава и прилага тези правила до съвършенство. Един от основните принципи на макиавелизма е, че когато се разделяш с някого, трябва да го направиш така, че той да не е в състояние да ти отмъсти. Мисля, че в това отношение случаят с Местан е класически. Друг много важен принцип на този тип политика е, че ако избираш между това народът да те обича или да се страхува от теб, винаги трябва да избираш второто. Защото любовта, казва Макиавели, е в ръцете на народа, а страхът е в ръцете на владетеля и зависи само от неговата смелост и решителност. Доган е систематичен в този подход и на това се дължи политическото му дълголетие.

В интернет може да се ползва вече порталът за „отворени данни“. Линковете към дигитализираните от Комисията по досиета архиви на репресивните тайни служби на комунистическия режим дават допълнителна възможност за узнаване кои ключови личности от прехода са били сътрудници на ДС. Какви са твоите очаквания?

Порталът съществува от доста време и основните му функции са свързани с инициативата за отворени данни. Регистърът на проверените за принадлежност към ДС е само малка част от тази инициатива. Данните са достъпни за първи път в машинно-четим формат в своята цялост. Това позволява да видим цялата система от връзки. Тези данни позволяват агрегирани справки – например в коя от категориите има най-голям процент разкрити служители на бившите служби. Това позволява да се прави по-лесно статистически анализ. Предвиждаме данните да бъдат свързани с други масиви, като обществените поръчки и търговския регистър и да имаме възможност да проследим развитието на цялата мрежа. С помощта на компютърни алгоритми един човек, с един компютър може да го направи за няколко дни. Макар и индивидуалните истории да са интересни, то въпросът дали има и какъв е системният ефект от минали зависимости и по какъв начин те се отразяват на нашето настояще и бъдеще също е доста съществен.

Информация относно оповестените агенти бяха анализирани от самоотвержения ни колега Христо Христов в неговия сайт Desebg. За мен лично остана открит въпроса защо агентурното минало на един Спас Ташев, работещ в Министерството на финансите при Симеон Дянков и отговарящ за подготовката на честванията на 70 годишнината от спасяването на българските евреи, бе позициониран като „добро ченге на ДС“? Същият въпрос остава и за Ваньо Танов, шеф на митниците, с богата агентурна дейност. Дебатът за държавна сигурност и нейните доносници, заемащи и днес престижни позиции в политиката, науката и медиите не бе ли опорочен тъкмо поради протекциите върху едните от страна на властимащите, които подхвърляха на публиката за всеобщо осъждане другите? На мен не ми е известен феноменът „наше ченге“ в посткомунистическите страни…

Честно казано, не съм чел досиетата на Спас Ташев и на Ваньо Танов и не бих могъл да ги коментирам. Въпросът с комунистическото минало и начинът, по който се е осъществявал тоталният контрол е важен и не бива да бъде използван за пропаганда. Истината е, че всеки случай е индивидуален и ако заклеймяваме някого, трябва да го правим въз основа на документите в неговото дело, а не да слагаме всички обявени за сътрудници под общ знаменател. Аз не деля бившите сътрудници на „добри“ и „лоши“, а на ефективни и неефективни. Истината е, че има и от едните, и от другите. Всяка история е различна – има хора, които са били принудени да подпишат декларация за сътрудничество – най-масово това се случва при концлагеристите. Как да казвам ченге на някой, който е прекарал 5 години в Белене и накрая, за да спаси живота си, е сложил един подпис под една декларация? Повечето от тези хора, след като подписват декларациите си, не сътрудничат ефективно на службите и поради това отново имат проблеми. Има много хора, които са подписвали от страх или на базата на компромати, които оперативните работници са държали за тях. По този начин се осъществяват много вербовки на хомосексуални. Има амбициозни хора, които са наясно, че без да сътрудничат на ДС няма как да направят кариера. Има и такива, които правят доноси, защото са лоши хора. Наличието на лоши хора обаче не зависи от режима – такива има и при демократичните управления. Колкото повече досиета прочете човек, толкова по-внимателен става в изказа си. Лично аз не бих се наел да осъждам публично когото и да било. Вярвам, че трябва да осъдим безусловно греха, а грешника да оставим на съвестта му. Не бива да забравяме и че ДС е преди всичко обслужващ персонал на елита на БКП. Това са изпълнители на заповеди. Големият проблем на българския преход е, че никой от онези, които са давали тези заповеди, не получи адекватно наказание. Най-яркият пример за липса на наказание е т.нар. възродителен процес, който е замислен и осъществен по заповед на десетина души начело с Тодор Живков. Нито един от тези хора не беше съден за това престъпление, въпреки че подписите им стоят под конкретни заповеди и документи. Сега, 25 години след края на комунизма, тези въпроси вече не са политически, а исторически. Дано в тази посока историците се справят по-добре от политиците.

 

Въпросите зададе

Юлиана Методиева

 

Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).