Ахмед Ахмедов: Обществеността не трябва да се безпокои за отношенията ни с Диянета

Господин Ахмедов, на 8 февруари със свое решение Софийски градски съд (СГС) регистрира новоизбраното ръководство на Мюсюлманско изповедание в лицето на главния мюфтия д-р Мустафа Хаджи и председателя на Висшия мюсюлмански съвет Ведат Ахмед. С решение № 11 по фирмено дело № 1659/2003 г. СГС се произнесе относно законността на решенията на редовната Национална мюсюлманска конференция от 24.01.2016 г. Съгласно това решение изборът на главен мюфтия – д-р Мустафа Хаджи, изборът на председател на Висшия мюсюлмански съвет – Ведат Ахмед, както и изборът на членове на Висшия мюсюлмански съвет, направени на редовна Национална мюсюлманска конференция на 24.01.2016 г., са законни, защото са в съответствие със Закона за вероизповеданията и устава на Изповеданието. Решението е окончателно. Как си обяснявате публичните инсинуации относно легитимността на предходното ръководство?

Нападките по отношение на ръководството на Мюсюлманско изповедание са перманентен акт на една последователна конюктурна политика, чийто извор се крие в тоталитарния период от историята на нашата страна. Подобни аспирации винаги е имало и това ще продължи. Техният видим образ е г-н Недим Генджев, който добре знаете, че е бил мюфтия на тоталитарната държава, назначен през 1989 г. Чрез него се води една открита компроматна война срещу нормалното функциониране на Изповеданието от 26 години. В тази война елегантно се вписват и невидими субекти, имащи амбицията да сломят, низгвергнат и опорочат дейността и авторитета на Институцията, а от там, респективно, и на ислямската религия. Техният брой през годините се е променял, но никога не е ставало ясно кои конкретно са те. Изявеното желание на различни субекти в страната да подменят дневния ред на Мюсюлманско изповедание, така щото то да не може да изпълнява адекватно своите функции по отношение на качественото организиране на религиозния живот на мюсюлманите в страната и неговия контрол, е едно от предизвикателствата, с които институцията трябва да се справя. Разбира се, подобни атаки са ежедневие за нас, но въпреки това ние се опитваме да насочим нашите усилия в услуга на мюсюлманската общност в страната. Главно мюфтийство развива една многоаспектна дейност по отношение на религиозните дела на мюсюлманите в страната. В сравнение с ограничения ресурс, с който разполагаме, посредством една строга финансова дисциплина, ние се опитваме да предложим много повече. Фактът, че суверенът на Мюсюлманско изповедание избра единодушно своето висше религиозно ръководство на 24 януари т.г. красноречиво показва, че то гласува доверие, за развитие на религиозните дела на мюсюлманите, именно с това ръководство. Решението на Софийски градски съд от 8 февруари т.г. препотвърждава това доверие и го съхранява със своята независима воля. Това ще позволи на институцията през следващите 5 години да работи с нови сили и висока експертиза за благото на мюсюлманската общност и не само, а и за мира и спокойствието на цялата страна.

Очаква ви решението на Върховния касационен съд относно жалбата на Недим Генджев. Какви са прогнозите ви за съдебния изход и по този паралелен казус? Един висящ съдебен сюжет неизбежно застрашава работата ви!

Позицията ни по отношение на дейността на съдебните институции в България е принципна и устойчива във времето. Ние не си позволяваме да коментираме поведението на българския съд, но държа да отбележа, че високо ценим неговата независимост и свободна воля, чрез която той въдворява справедливост в страната. Естествено, това не ни прави апатични към съдебните процеси, свързани с Изповеданието, които ние следим и обслужваме с ясното съзнание, че на съда е необходимо оперативно време, за да се произнесе.

Г-н Ахмедов, вие дадохте пространни интервюта пред доброжелателни и не толкова доброжелателни медии относно финансирането на средното и висше образование на мюсюлманите у нас. Все пак отговорете на въпроса за нашите читатели: защо се налага духовното образование на децата и младежите с мюсюлманско вероизповедание да бъде финансирано от Диянета? До кога ще имате такава зависимост – това дава база за всевъзможни спекулации от националистическите кръгове в България, представени в българския Парламент?

Учебнообразователният възпитателен процес е друга важна сфера, в която Главно мюфтийство много активно работи. Но сами разбирате, че след като има дейност, тя трябва да има и своята финансова обезпеченост. В тази връзка, поради невъзможността си финансово да обезпечи този процес, Изповеданието е предприело форма на международно сътрудничество в сферата на образованието с религиозната институция на южната ни съседка Председателството по религиозните въпроси, или по известно като Диянет. Подписани са международни спогодби между нашата Дирекция по вероизповеданията при МС и Диянета, още през 1998 г., по времето на управлението на г-н Иван Костов. И съгласно тези двустранни актове се осъществява финансирането и предоставянето на преподавателски кадри за средните общообразователни духовни училища в страната. Тоест, в това финансиране няма нищо скрито и неясно, то се осъществява на базата на двустранен акт, прозрачно и открито. Нашите взаимоотношения с Диянета определяме като едно градивно братско партньорство, от което българската общественост няма за какво да се безпокои. Подобен род взаимоотношения имат и другите религиозни деноминации в страната, т.е. това е практика, която има своята законова аргументация в Закона за вероизповеданията. С оглед финансовата обезпеченост на училищата, които са под контрола на министерство на образованието, м.г. ние предприехме постъпки в новия Закон за предучилищното и училищно образование и поискахме законодателят да предвиди делегиран бюджет и за тези училища сред, които са и двете семинарии на БПЦ, но това ни бе отказано. Смятаме, че това е естествено право на деца, чийто родители са български граждани и данъкоплатци – а тези учебни заведения са български! – но явно това не е достатъчен довод за законово уреждане на този наболял проблем. По отношение на псевдопатриотичната риторика в българския парламент, мога само да кажа, че вероизповеданията са благодатна тема за отклоняване от съществените теми, с които трябва да се занимават политиците. Подобна политическа риторика ясно показва липсата на качествени политически идеи за бъдещето на страната, като това умело се прикрива и опакова в популизъм и демагогия.

Друг важен въпрос, чието разрешаване отдавна е прекрачил административните процедури и срокове, е акредитацията на Висшия ислямски институт. За единствения в България Висш ислямски институт първо е необходима сграда. По този въпрос Столична община упорито мълчи и дава да се разбере, че въпросът чака политическа воля за разрешение. Желанието на Изповеданието е да изгради университет по Закона за висшето образование в страната, който при ясни европейски условия да обучава студенти по ислямска теология. Това ще създаде реалната възможност децата ни да не избират за своето обучение чужди страни, а също така и адекватна среда за хабилитиране на желаещите да продължат своето академично израстване в сферата на ислямската теология. Това е един много сериозен въпрос, който ние поставяме неуморно от десетилетия, но явно политическата далновидност не успява да прозре тази нужда.

Бихте ли взели отношение към интерпретациите на Иван Костов в „Панорама“ на данните от едно социологическо изследване на Алфа Рисърч и НБУ от 2005-та година относно високата степен на жертвоготовност в името на вярата на мюсюлманите у нас като предпоставка за радикален ислям?

Моите уважения към г-н Костов, но смятам, че той демонстрира остър дефицит на познания в сферата на исляма и процесите, свързани с мюсюлманската общност в страната. И това е естествено поради факта, че неговата сфера на експертиза е икономиката и процесите в нея. Несериозно звучат аргументи с видимо съмнителна фактологична обезпеченост, които не кореспондират с реалната ситуация в страната. Не прави чест на бивш министър-председател да се занимава с необосновани внушения.

 Благодаря, господин Ахмедов. Пожелавам спокойствие и толерантна среда за работата на г-н Мустафа Хаджи и на Висшия мюсюлмански съвет за следващите 5 години!

Аз също Ви благодаря, и се надявам екипът ръководен от главния мюфтия д-р Мустафа Хаджи да съумее да надскочи своите планове за качествено управление на религиозния живот на мюсюлманите в страната и да разкрие нови хоризонти пред общността, респективно да допринесе и за развитието на механизмите обуславящи просперитета на нашата родина България.

 

Въпросите зададе

Юлиана Методиева

Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).