Бурки, плашила и бели кахъри

В битката си срещу невидимата заплаха на бурките няколко града в България са на път да приемат опасни ограничения на свободата на вероизповедание

“Тук бурки няма. Няма и да видите”, казва 32-годишният Рангел и ни махва с ръка да го последваме из шарения лабиринт на пловдивския квартал “Столипиново”. Едрата му фигура, облечена в черен анцуг, се движи бавно покрай занемарените панелни блокове, накацалите едни връз други постройки, сергиите с дрехи, магазините с пищни сватбени тоалети, фризьорските салони и скарите, на които се пекат кюфтета. Рангел се спира често между тях и заговаря хората, а те клатят глави в отговор: “Бурки ли? Тука няма такова нещо.” Рефрен, който се повтаря от Харманли през Стара Загора до Пловдив – по протежението на пълзящата като зараза из градовете в страната забрана на облеклото, което скрива напълно лицата на жените в някои арабски страни.

“Ето, Рангел посочва към още една млада минувачка с кърпа на главата,тя е със забрадка, но лицето й е открито”, преди да свие в посока на един от десетките мюсюлмански молитвени домове в “Столипиново”. Той се намира в бетонна постройка, която напомня голям гараж, прясно боядисана преди свещения месец Рамазан. Вътре група жени с шарени кърпи и шалвари разстилат килими в подготовка за обедната молитва. Поглеждат се срамежливо на въпроса за бурките. Единствено Верка се осмелява да промълви: “Не сме против тях, ама не знам” и дава думата на мъжа си Селман, който за сетен път потвърждава, че мюсюлманските жени в “Столипиново” не се обличат по този начин. Покриват единствено косите си с кърпа, а по-малко вярващите или тези, които не се молят по пет пъти на ден, дори не носят забрадки. Бурките, обяснява Селман, са при “уахабиите”, които са “различни” и “четат Корана все направо”. Верка, Селман и Рангел са представители на турски говорещите мюсюлмани в “Столипиново”, които наричат себе си “нурджулар”. Това е ислямско религиозно течение, което стъпва на съчиненията на живелия през 19-и и 20-и век в Турция сунитски теолог Саид Нурси, за когото Коранът е “жив документ”, който подлежи непрекъснато на реинтерпретации. Молитвените домове на нурджиите, както и всички останали месджиди (молитвени домове – бел. ред.) в махалата, са под контрола на Главното мюфтийство и в тях проповядват единствено назначени от него имами.

Пред един от тях срещаме Найден Белялов, който с пътуванията си по гурбет из Европа носи със себе си и европейските разбирания за съжителство между различните култури. “Слизам в Германия от самолета – гледам индиец, християнин, мюсюлманин. Като видиш човека, и определяш каква религия изповядва. Гледам хората как се разбират там, а тука просто…”, не довършва мисълта си Белялов.

Да обикаляш страната в търсене на бурки е странно упражнение. Да търсиш логика в последните законодателни умотворения на това, което имаме като Патриотичен фронт, още повече. Под байрака на общинските съветници от ВМРО и НФСБ първо Пазарджик и Стара Загора забраниха носенето на облекло, което скрива лицето на публични места, и въведоха ограничения в дейността на вероизповеданията. По техните стъпки вървят София, Пловдив, Бургас, Шумен, Хасково, Харманли, Карлово… А подобна забрана скоро може да обхване цялата страна, след като тази седмица законопроектът на Патриотичния фронт мина безпроблемно на първо четене в регионалната комисия на Народното събрание.

Така след световната прослава на “ловците на бежанци” България привлече вдигнатите вежди на световните медии като третата страна в Европа, която забранява бурките, след Франция и Белгия. И ако там подобно ограничение засяга няколко хиляди мюсюлманки, тук то важи за около двадесет жени, които живеят на едно място – Пазарджик. Защо тогава толкова други общини ги обхвана бурка треската? Краткият отговор е заради нахалния популизъм на т.нар. патриоти, за които бурките са просто новото плашило в политическия им арсенал от страх и омраза след бежанците, турската държава и американските военни бази. Забраната на това облекло, което според тях символизира “радикалния ислям”, има няколко заявени цели – да защити националната сигурност, да отговори на страховете в българското общество и да бъде превенция срещу радикализацията на религиозна основа. Да бориш толкова сериозни проблеми с подобна мярка обаче е като да поръсиш със захар улиците срещу “лоша поличба” заради катастрофите по пътищата. Ефектно е. Символично може би. Но не върши работа, защото се бори с последствията вместо с причините. А изобретяването на псевдопроблеми рано или късно ще се върне да ни ухапе, защото в пазвата му отлежават онези важните, които действително населяват дните на различни групи от обществото.

От бурките до чудотворните икони 

Стара Загора се превърна във втория град след Пазарджик, където общинският съвет с почти пълно мнозинство въведе забраната на аксесоари, които скриват лицето и пречат на неговото разпознаване. Наред с това местната власт въведе и ограничения върху дейността на различни вероизповедания в града – забрани публичните религиозни прояви, които “накърняват общественото спокойствие, морал и традиции”, забрани извършването на религиозна пропаганда по домовете без предварително писмено съгласие от жителите на града, забрани и религиозната агитация по улиците чрез раздаването на безплатни рекламни материали, както и рекламирането на “чудодейни”, лечебни и целителни ефекти от дейността на изповеданията.

Според вносителката на предложението, общинската съветничка от НФСБ Гергана Микова, бурките дори не са били поводът за актуализацията на наредбата за обществения ред в Стара Загора. “Нашата идея беше просто да я синхронизирахме със съвременните изисквания и най-вече със страховете на обществото”, коментира тя. По думите й зад забраните стоят конкретни сигнали от граждани – възрастни хора, които са били притеснявани по домовете от по-агресивни религиозни емисари; майки, които са се оплакали, че непознати хора раздават религиозна литература на децата им по детските площадки без съгласието им; други граждани, които са били смущавани от крясъци на местен пастор по улиците на града. “На фона на високата битова престъпност това страшно плаши хората”, смята Микова, като подчертава, че целта им не е била да ограничават изповеданията или да съотнасят една религия спрямо друга, а да гарантират спазването на обществения ред.

Така формулирани, текстовете на наредбата засягат дейността на различни протестантски и евангелистки църкви, религиозни течения като мормонизма и “Свидетелите на Йехова”, дори и православната църква, доколкото миряните се покланят пред чудотворни икони в църкви и манастири. Техните права да издават и разпространяват религиозни публикации и да организират публична дейност извън молитвените си домове са гарантирани от Закона за вероизповеданията. Затова и Съюзът на евангелските църкви в града е изпратил протестно писмо на общинския съвет, което остава без отговор.

“Аз съм против това решение. След като има свобода и плурализъм в политическите партии, трябва да има плурализъм и в религията. А листовките като се раздават – не болят”, категоричен е Александър Крачолов, председател на старозагорската фондация “Лозенец”, която се занимава с образователна интеграция на ромите в града. “Лозенец” е квартал, в който съжителстват няколко различни етнически групи – турци, роми и българи – и няколко различни изповедания – ислям, православно християнство и евангелизъм, и според Крачолов проблеми между тях никога не са възниквали. Самият той е православен християнин и от гледна точка на сигурността подкрепя единствено забраната за бурките, но държи да отбележи: “В Стара Загора бурки няма, няма да има и не трябва да има.”

Против текста, който забранява аксесоарите, пречещи на разпознаването на лицето, гласуват единствено двама общински съветници от ДПС в Стара Загора. Един от аргументите им е, че текстът е неясен и забранява колкото бурките, толкова и носенето на слънчеви очила и шапки през лятото и плетени шапки и шалове през зимата. “Добре, забранихме бурките, но какъв проблем решихме на общината, на обществото”, пита риторично Тунджай Йозтурк, лекар по професия и общински съветник от ДПС, и отговаря: “Решихме бутафорен, несъществуващ проблем. В България има институции, които отговарят за националната сигурност и се борят с радикализма, без значение коя религия го изповядва, и до момента те си вършат отлично работата”, категоричен е Йозтурк.

Районният мюфтия на Стара Загора Турхан Хасан нарича забраната на бурките бял кахър и посочва, че мюсюлманската общност в града има далеч по-съществени проблеми. Като например, че няма представителен дом за молитви, а общината отказва да им отстъпи сграда или помещение. В момента службите се извършват в дървена постройка в квартал “Три чучура” в края на града, до която се стига по черен път. Според Хасан особено в месеците на Рамазан и Курбан байрам тя не може да поеме наплива от мюсюлмани, желаещи да посещават молитвите. Главното мюфтийство не успя да се пребори за собствеността върху старата джамия в центъра на града, която беше превърната от общината в музей на религиите през 2011 година. “След като ни затварят джамията, поне да ни дадат място – изба или таванска стая, където да си правим молитвата”, казва Турхан Хасан, у когото се е загнездило чувството, че в България има вражда срещу исляма.

Трябва да се отбележи, че това не са първите опити на националистически партии да ограничават дейността на религиозни течения, различни от православното християнство. Най-крайната проява беше преди пет години в Бургас, когато група привърженици на ВМРО, съпроводени от местни “ултраси”, нападнаха молитвения дом на бургаския клон на “Свидетелите на Йехова”, биха богомолци и изпотрошиха инвентара му. Днес с широката подкрепа на други партии националистите са овластени да налагат своя дневен ред в различни градове. Идната седмица общинският съвет в Пловдив ще гласува идентични на приетите в Стара Загора текстове, които забраняват облеклото, скриващо лицето, но и всички други видове “религиозно облекло и символи, които са в разрез с морала и традициите на религиозните общности в България”.

Зам.-председателят на “Народна партия “Свобода и достойнство”, който отговаря за Пловдивския регион, Кемал Тинев нарича формулировките в предложението на Патриотичния фронт комични и смята, че срещу тях ще се изправят не само мюсюлманските, но и християнските общности в града. “Така написано, това може да се тълкува много широко и ако някой си мисли, че това се прави с цел българските граждани да се чувстват по-добре, нека не се заблуждава. Това са хора, които търсят да извлекат политически дивиденти”, категоричен е той.

Около хиляда граждани от Пловдив, част от които са представители на евангелистки църкви, вече са внесли в общинския съвет декларация-подписка, в която излагат своите аргументи защо предложенията на Патриотичния фронт са незаконосъобразни и противоречат на Европейската конвенция за правата на човека, на българската конституция и на Закона за вероизповеданията.

 

За презентацията е нужен JavaScript.

Публикуваме  със съкращения. Пълният текст на “Капитал” може да прочете  на следната връзка – Бурки, плашила и бели кахъри

Фотограф: Анелия Николова

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика