17-годишните и техните „наклонности”

Колко си голям на 17 години? Навсякъде по света, освен в Иран или Саудитска Арабия, на 17 си още непълнолетен. Това означава, че има неща, които не можеш да правиш сам, но и не носиш и пълна отговорност за действията си. В много страни, включително и тези в Европейския съюз, ако непълнолетен извърши тъжко престъпление, не влиза в затвор за „големи”. Смята се, че на непълнолетните е по-важно да им се помогне и да бъдат превъзпитани, вместо да бъдат наказвани. Отделен въпрос къде и доколко системите за превъзпитание са ефективни. В България не са особено.

В последната седмица се случиха две събития, в които става въпрос за 17-годишни. Едното беше в германската федерална област Бавария, другото – в столицата на България. Германският случай все още е водеща новина, българският някак мина покрай куп друга информация.

17 равно ли е на 17?

В Германия 17-годишен бежанец от Афганистан нападна хора във влак с нож и брадва и рани четирима от тях, преди да бъде убит от полицай. Според някои очевидци крещял „Аллах е велик”. „Ислямска държава” побърза да си припише нападението и разпространи видео, на което младежът демонстрира вдъхновеност от нея, а много медии побързаха да представят като истина тази версия, която терористичната организация им предлага. Още преди да бъде разпространено видеото, редица български медии, между тях и такива с претенции за сериозност, нарекоха извършителя „джихадиста с брадвата”.

В София две момчета на 17-годишна възраст, намиращи се в различни части на града, бяха наръгани с нож в рамките на един и същи ден. По случая са задържани 19 момчета, по данни на полицията – непълнолетни. Според официалната информация те са на между 15 и 18 години (тъй като на 18 вече си пълнолетен, вероятно се има предвид ненавършени, или 17 включително). Срещу трима от тях има повдигнати обвинения за опит за убийство „по хулигански подбуди”. Полицията определи задържаните като футболни хулигани „със скинарски наклонности” и „липса на ценностна система”, които нападат фенове на други отбори, както и роми. Медии ги нарекоха „невръстни хулигани”. Научихме и че има 15 регистрирани подобни нападения, извършени от „невръстни хулигани”, само за един месец.

В единия случай имаме 17-годишно момче, което се е опитало да убие няколко души наведнъж, след което няма да има възможност да опитва повече. За него и мотивите му не знаем нищо. Няма данни да е поддържал връзки с терористи, но вече е с етикета „терорист”. Може да става дума за лична трагедия, може младежът да е бил жертва на изтезания в родината си, може да е имал предишни изблици на агресия. Всичко може. За разлика от българските медии, BBC прави паралел с друг случай в Германия от май т.г., когато човек, крещящ „Аллах е велик”, убива един човек и ранява трима на гара край Мюнхен. Нападателят е пратен за лечение в психиатрична клиника, а властите не намират доказателство той да има връзка с ислямистки организации. У нас обаче бързаме да назовем 17-годишния нападател „джихадиста с брадвата” и да сме убедени, че разпространеното видео е доказателство. И Марк Чапман твърди, че е убил Джон Ленън, повлиян от книгата „Спасителят в ръжта”. Ясно е обаче, че авторът й Джеръм Дейвид Селинджър няма нищо общо с убийството.

От друга страна, за момчетата на 17 и по-малко години полицията знае повече. Знае, че младежи от такива групи на практика непрекъснато се опитват да убиват. 15 са само регистрираните нападения за един месец, а нерегистрираните не знаем колко са. Голяма част от ромите, между другото, не смеят да подават жалби в полицията. Често пъти – с основание. Знае се, че нападенията и опитите за убийство са на базата на определени признаци – принадлежност към отбор или ромски етнос. Тоест – става дума за престъпления от омраза – на основата било на убеждения, било на етническа и расова принадлежност. Но на тях се гледа като на едни „невръстни” деца със „скинарски наклонности”.

Що е „наклонност” и що е „тероризъм”?

Какво означава думата „наклонност”? Форма на предразположение, влечение към нещо, което в огромна степен не зависи от човека. Човек може да има наклонности, които остават нереализирани. Както и да се опитва да се реализира в области, за които няма наклонност. Ако нямаш музикални наклонности, след много упражнения може би ще станеш нелош изпълнител, но не и гениален музикант. Но ако имаш музикални наклонности и станеш юрист, те може да останат неразвити. Развиеш ли обаче наклонностите си, те престават да са наклонности и вече са реалност. Да сте чули някой да казва „много харесвам музиката на Дейвид Бауи (или който музикант ви е любим), той има музикални наклонности”?

Ето защо изразът „скинарски наклонности” в голяма степен омаловажава действията на нападателите. Те нямат „скинарски наклонности” – те са си реализирани скинари. Опитите за убийства от омраза се свеждат до психически предразположения, черти на характера – един вид, „абе тия деца са си такива”. По същия начин омразата се замазва с „хулигански подбуди”.

В същото време, нападението в германския влак, както, впрочем, и това в Ница, в масовото съзнание се интерпретира като терористичен акт. Понеже и в двата случая имаме мюсюлманин, който, според свидетели, е викал „Аллах е велик”.

Какво е тероризъм? Няма единна дефиниция на тази дума. Все пак, според голяма част от определенията става дума за прояви на насилие или опити за сплашване, извършвани от хора, които не са на власт (поне – не на мястото, където се извършва терористичният акт), но имат политически искания. Тези искания са поради определена идеология – тя може да е религиозна, може и да не е – и включват промяна на установения ред. Промяната може да в териториално отношение или да засяга формата на държавност. Едни искат етносът им да се обособи в отделна държава, други – примерно, да няма парламентарна демокрация, а някакъв вид диктатура.

Ако младежът в германския влак е имал някакви политически искания, с които да е оправдал нападението на пътници с брадва, ние не ги знаем. Още по-малко знаем за исканията на нападателя от Ница, който всъщност е живеел много светски. Това не попречи на политици, медии и граждани да ги обявят за терористи – само защото единият е афганистанец, другият – арабин, а и двамата са мюсюлмани.

Ала за „политическите искания” на скинарите се знае доста повече. Както „скинарски наклонности” е евфемизъм за „скинар”, така и „скинар” е евфемизъм за неонацист. Крайнодесните скинари (има и крайнолеви, но това е друга тема) по правило са неонацисти. Българските – също. Те искат да се сложи край на тая лигава либерална демокрация, барабар с човешките й права, и да управлява някой като Хитлер. Искат хомогенно общество – в етническо, расово, религиозно, идеологическо, сексуално, здравословно, отборно и каквото си помислите отношение. Искат всеки, който не пасва на хомогенността, да го няма. И не само искат, а и действат по въпроса. (Припомням: 15 регистрирани нападения само за един месец и много престъпления от омраза преди това, включително и убийството на Михаил Стоянов в Борисовата градина през 2008 г.)

Тогава защо смятаме, че младежите на 17 и по-малко години не са терористи, а само имат „скинарски наклонности”? Защото са си наши, затова.

Наклонности към измъкване

Вторачването в „джихадизма” и „ислямския тероризъм” всъщност се оказва много удобно. Така едни нападения биват превръщани в ключови събития, само защото извършителите са мюсюлмани. Огромната част от нападенията обаче най-много да намерят място в криминалната хроника или в жълтите издания, защото става дума за банално насилие, извършвано от свои към свои. По-сериозен проблем е, че омразата в престъпленията на „другите” винаги се предпоставя, докато омразата, извършена от „нашите”, подлежи на доказване, дори да е очевиден мотив. Ако изобщо бъде забелязана, а не мине в графата „хулиганство”.

На 17 години си еднакво непълнолетен, все едно дали си мюсюлманин от Афганистан или православен християнин от София. За разлика от афганистанския си връстник, нападателите от София поне на теория имат възможност да получат помощ. Не е помощ обаче да омаловажаваме извършеното от тях, защото така им даваме основание да го правят отново и отново. Перманентните опити за убийство все ще стигнат до успех, ако не бъдат спрени навреме. (Апропо, докъде стигна разследването на смъртта на 16-годишното момче, наръгано в Борисовата градина преди повече от година?)

На тийнейджърите – нападатели може да се помогне, ако се разбере кое ги прави такива и то се пресече. Вероятно има биографични, семейни и прочее предпоставки да вземат ножовете и да ги употребят срещу различните от тях, но има и социални. Светът не може да стане с магическа пръчка добър, но поне опитът за пресичане на част факторите за насилие би имал частичен ефект. Това обаче не е лесна работа в България, защото омразата е легитимната гледна точка, която много младежи придобиват от образованието си. Тя струи и от медиите, и от политици в парламента и правителството. В главите на младежите остава, че нас, българите, са ни клали, и ние трябва да отмъстим за това, и че България е била на три морета и пак трябва да бъде. Образованието ни е нечувствително към различността. Освен това, престъпленията от омраза у нас много рядко се разпознават (присъдата срещу Ангел Калеев е щастливо изключение), което подсилва представата, че омразата е нещо легитимно – тя ни прави патриоти. В същото време, няма особено движение по реформата на детското правосъдие. А тази реформа предвижда децата, които са в конфликт със закона, да получават адекватна подкрепа, вместо да бъдат стигматизирани като малолетни престъпници.

И докато политика, медии, образование, съдебна система продължават да са неадекватни на случващото се, в България, втренчени в „ислямистите” и забраняващи „бурките”, проспиваме възхода на действителен радикализъм, който много отдавна е престанал да бъде „наклонност”, а вече е реален. До смърт.

Avatar

Светла Енчева

Светла Енчева е блогър (автор на "Неуютен блог"), социолог, активист в областта на човешките права. Завършила е специалност "Философия" през 1998 г. Преподавала е социология в Югозападен университет "Неофит Рилски" от 1998 до 2009. От 2009 до 2015 работи като анализатор в Социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията. От 2015 до средата на 2017 г. посвещава усилията си основно на Marginalia. Работи на свободна практика. Свири несистемно на бас китара.