§22: Защо държавата е срещу мен

Защо държавата е срещу мен? Защо ме размотава и залъгва, че помага, като е ясно, че целта е да се отърве от мен?

Ей такива мъчни въпроси задава Ценко Минков, с когото се срещнахме покрай неговото дело срещу МВР в Комисията за защита от дискриминация. Надникнахме заедно в изобилната откъм текстове, членове и параграфи преписка и потърсихме по-прости отговори. Но вместо решение, изникнаха нови въпроси.

Накратко, младият мъж търси работа. Имал е до 2007 г. постоянно място във фирма, представител на „Горение“, впоследствие се преместил в друга фирма за по-висока заплата, но дошла кризата, наложила свиване на бизнеса и съкращения. От 2011-та е в постоянно търсене. Бил е на над 50 интервюта. Навсякъде с един и същи резултат. Щом видят, че е с ТЕЛК, работодателите гледат да не се ангажират.

Ценко има травма в лявата ръка, в областта на китката и дланта, получена в ученическите години при инцидент с пиратка. На предишната му работа в сервиза това не е било проблем за собственика – вършел си е работата. Напоследък обаче не му се удава да срещне такъв човек и трупа откази. Чашата на търпението прелива, когато е пренебрегнат не от частна фирма, а от голяма държавна институция. Решава да си потърси правата в Комисията за защита от дискриминация (КЗД).

Отказът на МВР

Мястото, за което кандидатства Ценко – инспектор в националната система 112, е обявено с конкурс по всички правила. Той преценява, че работата като оператор на спешния телефон му е по силите и кандидатства. Отива в Централната експертно-лекарска комисия (ЦЕЛК) в Медицинския институт на МВР да се осведоми за оценката на здравословното му състояние и получава студен душ – директно му казват, че има подзаконов акт, наредба, забраняващ лица с увреждания да заемат длъжности в МВР, така че решението на комисията ще бъде „негоден“.

„Аз не искам да ставам нито полицай, нито пожарникар, нито подводничар и т.н. Кандидатствам за работа с телефон и слушалки“, разсъждава Ценко и все пак решава да попълни документите.

Отговорът на институцията е, че не отговаря на изискванията за длъжността, защото не е представил медицинско заключение от Централната експертно-лекарска комисия. Същата комисия, която устно го е отрязала.

При тази ситуация той решава да си търси правата като дискриминиран по показател „увреждане“.

Отказът на КЗД

В Комисията за защита от дискриминация заформилият се параграф 22 само завърта още един път спиралата. След старателно обследване на случая от правозащитния орган, уви, не могат да направят друго, освен да преразкажат цялата одисея, като преповторят всички членове и параграфи, осигуряващи законност в процедурите на МВР. От решаващо значение е именно липсата на формуляр от ЦЕЛК. Зачетено е правото на МВР да предяви изисквания с цел „да се защитава живота, здравето и имуществото на гражданите на територията на Република България“ и те са определени като „съществени за упражняваната дейност“.

Съвсем отделен въпрос е езикът, на който институциите разговарят с човека, административната мешавица, която трябва да преодолее, за да ги разбере, но с две думи изводът е, че спрямо него не е упражнено неравно третиране.

Парадоксът е, че според МВР и КЗД той не е представил документ от ЦЕЛК, че има увреждане, следователно те не са го дискриминирали по признак „увреждане“!

Ценко чувства и е убеден на 100 процента, че работата, за която са обявени 20 свободни работни места, е напълно по силите му. В същото време вече е разколебан, че аргументите му имат шанс.

Нали уж държавата полага грижи за хората с увреждания, пита се младият мъж. Опитът му сочи друго: държавата добре се пази от тях.

Съпругата му от известно време не работи, защото е в майчинство. Той се е хванал на временно място като охрана, парите стигат само за млякото на детето. „Добре, че сме заедно с родителите й“, обяснява балансите Ценко.

„Не търся помощи и подаяния. Аз искам да работя“, подчертава той и търси обяснение къде е грешката и защо нещата не се получават.