Деница Сачева: Не е вярно, че социалните работници не са ни съдействали да върнем децата в училище!

Госпожо заместник-министър на образованието и науката, в началото на учебната година обявихте цифрата от 206 000 деца, които не ходят на градина и училище. Наскоро заявихте, че са извършени 150 000 „обхода“ и към днешна дата 12 146  са децата, върнати обратно в образователната система. Това не е ли недостатъчно? Ако да, какви са плановете ви за следващите месеци? 

Над 80% от посетените адреси показват, че децата са в чужбина. 12 146 деца са една пета от децата на едно поколение. Така че от моя гледна точка това са много деца. А и връщането на едно дете в училище не трябва да се разглежда като механично действие. Това е процес, който изисква продължителни и систематични усилия. Окончателните данни за първоначалната работа на екипите ще бъдат ясни в края на октомври. Работата на екипите ще продължи и занапред докато се идентифицират всички деца, но и ще се включат и нови дейности по превенция на отпадането на нови деца от системата. Далеч сме от мисълта, че само за месец и половина работа сме решили проблем трупан с години. В момента разполагаме с много по-точна информация и усилията на държавата и общините са много по-координирани. Предстои да се разработи и приеме двугодишен план за превенция на отпадането от образователната система и да се разработи национална програма за следващата година, в която да се включва и финансирането на пилотни дейности по конкретни проблеми.

Министър Вълчев беше обещал  МОН максимално да използва партньорите, които има на терен – НПО и общините. Какви са фактите към днес? Говорихте и за общините, кметовете и общинските администрации, за да бъде реализирана политиката за връщане на децата в училище,  а май  социалните работници не са ви съдействали …

 Министър Вълчев изпълнява това свое обещание, той е в непрекъснат диалог с всички свои колеги от другите министерства, с Националното сдружение на общините, с неправителствения сектор. Не е вярно, че социалните работници не са съдействали. Напротив, колегите от Агенция за социално подпомагане се включиха активно във всички области. Координацията между МОН и МТСП е много добра. Имахме отделни сигнали за населени места, в които директори на РУО са разчитали повече на учители и директори и на собствени сили, но бяха проведени разговори за всеки конкретен сигнал и беше изрично указано, че една от целите на механизма наред с връщането на децата в клас е и екипната работа между институциите. В системата е разпространена и информация за всички лицензирани от ДАЗД и социални услуги, в чиято дейност е записано, че работят и по проблемите с отпадането на деца от образователната система. Препоръчано е в случаите, в които има недостиг на социални работници от структурите на АСП, техни представители да бъдат привличани. В повечето области участието на МВР е при необходимост, само с някои екипи в зависимост от спецификата на населеното място или квартал. Сътрудничеството на Националното сдружение на общините също беше и остава много добро – имаше кметове, които се включиха дори лично в екипите, осигуриха средства за транспорт и комуникации от местните бюджети. Препоръчахме навсякъде където има възможност и необходимост да бъдат включени и представители на НПО, както и общностни медиатори, за да се използва техния опит – в това отношение има какво още да се желае по отношение на съвместната работа, но ще разпространим в системата добри практики и ще продължим да насърчаваме активното сътрудничество.

Хората казваха, че  само ще си загубите времето и държавни пари. Смятаха, че „тази работа“ насила не става. Казваха дори, че прогонвате редовните ученици с това приобщаване…От друга страна, дали е важно те само да бъдат в клас? Не е ли не по-малко важен въпросът как малките ученици да бъдат реално включени в образователния процес?

Най-голямата загуба на обществен капитал това са децата, които растат неграмотни и един ден ще разчитат или на социални помощи, или ще се появят в криминалните хроники. Истинската загуба на време и държавни пари е безразличието и бездействието към големи групи от хора, които очевидно имат проблем. Училището е своеобразен минимодел на света извън семейството. В този свят има всякакви хора – с различен произход, с различни възможности. Днес все повече говорим за това, че хората на бъдещето, за да бъдат успешни, имат нужда от нови умения като емоционална и социална интелигентност, добра комуникация, работа в мултикултурна среда. Това се говори на всички големи бизнес форуми. От друга страна толерантността, емпатията, разбирането на другия са в основата на културата на мира. Ако искаме света да е цял и в мир, това няма как да се случи без приобщаващо образование. Приобщаващато образование не спъва развитието на децата, които се развиват по-бързо – напротив. То развива в тях качествата и уменията, които ще ги направят по-добри хора за в бъдеще. Невъзможно е да бъдеш добър професионалист, ако не си добър човек. А по последната част на въпроса- разбира се, че само да са записани децата в училище е абсолютно недостатъчно. Те трябва да са активни участници в процеса на образование, като затова се изискват мотивирани учители, с новаторски подход и дух, привличането на повече млади хора към учителската професия, много добро сътрудничество с родителите, премахването на някои  социално-икономически бариери, насърчаването на повече иновативни училища. Всичко това са теми, по които Министерството на образованието и науката работи активно и които ще бъдат в основния политически дневен ред през следващите години.

За никого не е тайна, че най-много отпаднали деца от образователната ни система са деца от етническите малцинства. Знаем, също че през последните години много семейства търсят препитание в чужбина и без значение за тях по кое време на годината, заминават за Испания или Гърция, като взимат децата със себе си. След няколкомесечен престой решават, че ще се завърнат отново в България и отново ще запишат детето си в училище. Това , че детето е забравило да говори на български език, че е пропуснало един основен етап от образователния минимум за съответния клас, това не вълнува родителите. Какви са методите на образователните институции да решават този проблем?

И в момента има възможност за допълнителни дейности и  часове за изучване на български език. Така се компенсират част от натрупаните проблеми с владеенето на езика. Но тези дейности трябва да се разширят.  Ще бъде осигурено и допълнително финансиране за обучение по български език. Много важно е освен работата на училището и учителите с тези деца, да има подкрепа и разбиране и от семейството. Ще разчитаме и на образователните медиатори, наскоро успяхме да регистрираме тази професия в Националния класификатор на професиите. Работим по проект, с който да финансираме пилотно назначаването на образователни медиатори в училищата. Обсъждаме и програма за работа с родителите, защото си даваме ясна сметка, че решаването на тези проблеми минава и през семейството.

Наскоро разговарях с такива мeдиатори в близките до София гета. Те  демонстрираха воля  да се ангажират  пряко с проблема за децата, които не посещават училище. Видях, че в новата си позиция на образователните медиатори, местните хора  имат своя подход за разговори и убеждения, имат влияние, провеждат информационни срещи и кампании и съответно имат авторитета пред родителите. Доволни ли сте от работата им?

Да, следим работата им и поддържаме редовна комуникация, предстои да съберем всички добри практики и да ги разпространим в интернет портал, за да бъдат достъпни за всички, които искат да се поучат от чуждия опит. В края на м. ноември имаме и партньорско консултиране с Европейската агенция за приобщаващо образование, по време на което ще представим добрите резултати от работата на медиаторите.

Снимка от сайта Uchimse: Днес в България броят на децата, израстващи в пълна социална изолация и лишени от правото на равен старт и шанс за развитие, расте с всеки изминат ден и проблемът далеч не е концентриран само сред ромския или турски етнос. Навсякъде се срещат деца, които живеят в крайна мизерия и носят клеймото на обреченост.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).