Административен произвол и расизъм в община „Възраждане“

Краси Илиев е на 42 години, живее на ул. „Алдомировска” 117, в Зона Б-19, в София. В тухлената къщичка е с жена си – Ани, майка и баща. Стаята им е с голямо легло, на стената е нарисуван голям ангел. Чисто и подредено е. Синът Ибро, снахата и двегодишният Илиан са в другата малка стая. Тоалетната е на двора. В двустайната къща, заедно с пристройките, от 21 години живее семейството на Краси. Днес то е 8-членно.

„Изпращал съм 2 или 3 молби. Още когато дойдоха и ми казаха до 7 дни да напусна. Ходих в общината и молих за отсрочка. Да не ме изгонят. И преди това съм ходил, искам да си плащам наема. Голямата ми сестра за 16 години е ходила няколко пъти, все я гонят. Искаме да плащаме, не ни дават. Трябвало да се картотекираме. Казват – трябва да напуснете имота, да си хванеш квартира и тогава да искаш да плащаш. Какво говори! Как ще изляза оттук! Тя (Мая Стоянова, служителката от община „Възраждане“, отдел „Управление на жилищния фонд“ – бел.а.) ни казва – отивайте в приют. Главната от приюта ми каза: не се подписвайте, влезете ли тука, след три месеца ще останете на улицата. Вътре, с извинение, в легена някой се беше насрал. Хлебарки, дървеници, ужасна работа. Мая беше с двама полицаи, казва, да си благодарен, че и толкова време те изчакахме… Принуждава ме да подпиша, че ще излеза на квартира за един месец. 100-200 евро вървят наемите, откъде да ги взема? Безсилни сме, ще дойдат с полиция всеки момент. Ще ни сложат белезници, на децата ще им се изкара акъла… В нашата страната сме си, а се държат с нас като бежанци. Голяма трагедия!“

За презентацията е нужен JavaScript.

На 20 октомври полицията пристига на ул. „Алдомировска” 117, но без легитимни основания

Преди да издаде разписаната надлежно „Покана за доброволно освобождаване на общински имоти“[1], кметицата Савова изпраща старши експерта от „Управление на жилищния фонд“ Мая Стоянова. Стоянова сплашва ромската фамилия с думите „Ползвате го без правно основание“. Имотът е общински, казва служителката и препоръчва на Красимир Илиев да предаде „доброволно ключовете“. В противен случаи ще пристъпи към „принудително изземване“.

Изплашен от обстоятелството, че предишните му ходения в общината не са дали резултат, Красимир пише молба до омбудсмана на Република България[2] . В нея излага окаяното си положение и търси защита. Посочва, че както той, така и съпругата му и техният син Ибро имат, макар и временна, работа. Че са в състояние да плащат някакъв наем за къщичката на ул. „Алдомировска” 117, но не им разрешават. Отговор от омбудсмана не се получава.

Съседите на Красимир – актьорът Рашко Младенов и ръководителката на организацията „Прегърни ме“ Милена Нейова, отдавна помагат на семейство Илиеви. Имало е случай, когато Рашко е водил детето в „Пирогов“ за спешна интервенция. Помагат и с пари, колкото могат. На 12 октомври алармират медии за предстоящото изземване на имота на Краси. Недоумяват как ще изхвърлят цяло семейство на улицата. Как е възможно да изпратят двегодишно детенце в Дом за временно настаняване в кв. „Захарна фабрика”. Съседите им са порядъчни хора. Рашко си има приказка с Краси, съветва го как да пише жалбите си, къде да отнесе искане за картотекиране. След заплахата на общинската служителка Мая Стоянова обаче, Рашко се чувства безпомощен. Дори не знае какви са правата на цялото семейство. Допуска, че имотът е апетитен и някой навярно иска да направи гараж на мястото. Този някой е платил на общинарите и нали са циганско семейство, бързат да му видят сметката.

След сигнала на Рашко Младенов, за по-малко от три дни съдбата на ромската фамилия от малката уличка „Алдомировска” 117 се превърна в кошмар за местната администрация. В понеделник рано сутринта като журналист от „Маргиналия“ поисках от секретарката на община „Възраждане“ неотложен разговор с кметицата Савова. Секретарката помоли учтиво да изложа какъв е случаят, защото госпожа Савова е много заета. Предадох накратко и изразих предпазливо надеждата, че заедно с кмета бихме могли да намерим съхраняващо семейството на Краси решение. „Ще ви позвъним“, бе ми казано. Търпеливо зачаках. След 10 минути секретарката ми звънна, за да ме уведоми, че заетостта на госпожа Савова не й позволява да разговаря с мен. Позовах се на журналистическите си и граждански пълномощия и настоях до два часа да бъда приета. Казах изрично: „Познавам проблема на ромите, зная поетите задължения на държавата, „бихме могли заедно да потърсим решение“. Цитирах и няколко основни моменти от Програмата за жилищните проблеми на ромите. Документ, с национално значение, подписан от Министерския съвет на Република България. Професионалният ми бекграунд в неправителствена организация за защита правата на човека ме изпълваше с увереност за фактическите, а не само хуманни основания на действията ми.

Заедно с Милена Нейова бяхме точно в 12.00 часа в общината. На пропуска ни казаха да звъним по телефона, защото кметицата е излязла по работа. Бяхме достатъчно настоятелни, за да ни пуснат след около десетина минути по стълбите. В кабинета на кметицата ни очакваха настръхнали три дами – освен шефката на местната администрация Савова, присъстваше още зам.-председателят на община „Възраждане“ Димитрова, както и споменатата вече Мая Стоянова. Милена поиска да включи касетофона си, но й бе забранено от кметицата. Савова се позовава на конституционното си право, че никой не може да бъде записван и фотографиран без негово съгласие. Продължих записките си на ръка. В скоби вметнах, че тези права са силно ограничени за публични личности, заемащи обществено конфликтни постове.

Едни хора – едни правила!

Случвало ли ви се е да имате досег с чиновници от държавна или общинска администрация? Сигурно. Тонът на административния чиновник е твърд, до бруталност. Гражданинът по правило се възприема като натрапник, безправен субект, него можеш да го мачкаш и да му размахваш под носа всякакви нормативни актове и властови заплахи. С този същия тон, познат от комунистическо време, кметицата Савова се позова на Закона – Жилищна наредба, която трябва да се изпълнява. Ето думите й: „И защо искате да говорите с нас? Да не сме „Бърза помощ“! Трябва да приведем в ред общината! Не можем да допуснем да живеят години наред, без да плащат такса, смет, електроенергия! Общината помага на толкова много хора, газим в калта в ромските квартали. Никакви неправителствени организации не се мяркат тука. На пет-шест адреса (ул. ”Добри Желязков”, ул. ”Перник”) сме установили кражба, проституции, наркотици. Трябва да вкараме ред. Ще ни обвинят утре, че проявяваме търпимост към тази гледка! Ще ни кажат утре, че е безстопанствено отношението на общината! Наредбата казва как да бъдат картотекирани самонастанилите се лица! Уведомени са по закон. Да излязат на свободен наем от 100-200 лв. В интернет може да се намерят и по-ниски наеми. Има си законоустановен ред! Казвам го на юридически език! Наредбата е алгоритъм, има правила! Този Краси да излезе на нов адрес!“

Прави ли са Савина Савова и нейният екип в този си подход? Имат ли шанс за нормален живот самонастанилите се семейства от малцинството? Трябва ли внучето на Краси Илиев и биологичната му майка да бъдат разделени – детето изпратено в държавна институция за отглеждане, а майката да се превърне в постоянен обитател на временни центрове? Защо държавата ги превръща принудително в бездомници, след като те се съхраняват като семейство, помежду им са видими отношения на уважение и грижа, успяват да припечелват – не много, но не са на социални помощи. Какви са гражданските права на Краси и други ромски семейства в големия град София?

Странно е защо кметовете, чиито заплати плащаме като данъкоплатци, смятат документа, наречен „Национална програма за подобряване жилищните условия на ромите в Република България за периода 2005-2015 г.“[3], за празни приказки? Кметицата на община „Възраждане“ не криеше нарастващата раздразнителност от факта, че един баща се бори семейството му да не бъде изхвърлено като куче на улицата. Цялото ръководство на местната администрация от бул. „Стамболийски” 29 – Савова, Димитрова Стоянова, идентифицира Красимир Илиев и останалите 7 роми като носители на криминалност, като паразити, които трябва да бъдат изтребени. Кметът Савова вероятно с презрение е чела онези редове в Националната програма, която задължава държавата, общината, неправителствения сектор, банковата система, международни организации да инвестират хуманитарен, икономически, културен капацитет за решаване на ромския жилищен проблем. В цитирания вече документ изрично се посочва, че “трябва да се предвиди възможност за узаконяване на съществуващи строежи“, а съществуващият жилищен фонд да бъде приспособен към нуждите на ромите“[4]. Подчертава се безусловно огромната роля и отговорност на органите на местно самоуправление.

Правата на Краси Илиев и неговото семейство

В общинските съвети има позиция „Обществен посредник“. На сайта на община „Възраждане“ обаче липсва назначено лице. Вероятно поради финансови самоограничения… Ако да би имала такъв, Савова не би изпаднала в крайно критичната за демократичен администратор ситуация. Вероятно симпатизираща на някоя от популярните националистически партии, за нея е трудно да повярва, че има човек, който да се застъпва за циганин! На светлинни години от концепцията й на общински служител е тезата, че и циганинът е човек с права. След идването на полицията вчера, 20 октомври, с цел връчване на напълно нелегитимни документи (легитимен документ би била Заповед на основание чл. 65 по ЖН, – б.а) Красимир Илиев си нае адвокат Даниела Михайлова, известна със спечелени дела в ЕСПЧ в Страсбург. В Европа гледат на евикциите като грубо нарушение на правата на човека. Стартираната процедура в община „Възраждане“ ще сложи край на административния произвол и бруталност. Производството на право за ромската фамилия може и да свърши с успех още в българските съдилища. Възможно е, разбира се, и друго. Да се покаже поредно пренебрежително, дискриминационно и расистко отношение. Какво тук значи един ром?

[1] ЖН-0404.8.08.212 До самонастанили се граждани да ул. Алдомировска 117; Имотът ви е актуван с АОС №884/11.03.2003 и вие го ползвате без правно основание. В срок до 7 /седем/ д …ДОБРОВОЛНО да освободите неправомерно обитавания общински имот…В противен случай ще пристъпим към принудително изземване по чл. 65 от ЗОС със съдействие на органите на МВР.“

 [2] Молба до омбудсмана, вх. № 3271/29.08

[3] Национална програма за подобряване жилищните условия на ромите за периода 2005-2015 г., Рамкова програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество – 1999; Програма за развитие на ООН  за България; Документът съдържа оценка на нуждите от подобряване състоянието на ромските квартали – инженерна инфраструктура, водоснабдяване, канализация; Направени са оценки на нуждите от нови жилища, преместване на домакинствата поради необходимост от ново строителство, съобразно с предвижданията за улична регулация и параметри за застрояване; Направен е Анализ на състоянието на жилищните условия на ромите в България като държава-член на ЕС; Подчертава се нарастващото различие между условията на живот в ромската група и другите; Числата на детската смъртност сред ромите е два пъти по-висока от средната за страната.

[4] ibid

Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).