Акция на ДАНС стресира деца в мюсюлманско семейство

Найме Горелска е завършила ЮЗУ “Неофит Рилски” – Благоевград, специалност Начална училищна педагогика. Работила е четири години по специалността, но, въпреки желанието ѝ да бъде учител, по независещи от нея причини не може да упражнява професията си. В момента ръководи семейния  бизнес, който е свързан предимно с търговия.

Адвокат Елвира Панкова е защитник на семейство Юсуф и Найме Горелска, обвинени в разпространение на радикален ислям. Според адвокатката семейство Горелски е присъствало на семинари и лекции, но не ги е организирало и не е събирало такси. Найме и Юсуф, който има две висши образования, се ползват с добра репутация в обществото. Защитата иска двамата да бъдат признати за невинни.  

От делото срещу тринадесетте имами се навършват вече четири години. Кажете, госпожо Горелска, с какво се занимавате, откакто сте подсъдима?

На 6.10.2010 г. в дома ни в село Горно Краище ни бе направен обиск и ни бяха иззети книги, дискове, дискети, компютърни конфигурации, лични тефтери и пари. По това време съпругът ми беше учител по физическо възпитание и спорт в училището в селото. В същото време имахме и семеен бизнес, с който предимно аз се занимавах, заради ангажираността в училище на съпруга ми, Юсуф Горелски. В момента продължаваме да се занимаваме с бизнес с търговия, имаме четири магазина и паралелно с това с фирмата на съпруга ми сме корпоративни клиенти на Теленор България ЕАД. Двамата управляваме цялата дейност, помагаме си взаимно. Към този момент той е в съдебен спор с директора на училището. Чакаме решение на Окръжния съд, което да бъде в наша полза, защото сме убедени в неправомерното уволнение на Юсуф. За съжаление, това не е първото, а поредното уволнение.

Идвала съм в село Горно Краище през 2011 година. Гледах Юсуф на игрището в училището как тренираше „отбора“ на девойки с помашки произход. Срещах се и с учители от това училище. Как гледат хората, съседите, на обвиненията срещу вас двамата? Чувства ли се съмнение в невинността ви, че сте се „забъркали“ в противодържавни неща? За един от имамите, Ахмед Ходжов от Момчилград, зная, че след телевизионните репортажи от процеса в Пазарджик децата сочели с пръст внучката му?

Да си призная, след делото получихме доста голяма популярност и даже ще си позволя да се похваля, че имаме уважението на много хора, които до този момент не са били толкова близки с нас. Даже имаше такива, които искаха да се запознаем. Оказваха ни духовна подкрепа и ни уверяваха, че всичко ще приключи в наша полза. Хората от селото също ни оказваха подкрепа и мисля, че отношението към нас се промени към по-добро, освен от директора на училището. Той още от много отдавна не показва дружелюбно отношение към нас. Мисля, че си има други угризения… Аз съм работила четири години в същото това училище като начален учител, неправомерно съм била отстранена и затова няма смисъл да коментирам неговото поведение и отношение. Смея да кажа, че след делото се радваме на много повече приятели, и то истински.

Пловдивският апелативен съд преди седмица отложи поредно делото за юни. Защитата поиска теологична експертиза на иззетите 5 книги и няколко машинописни страници. Тези книги послужиха на държавното обвинение да твърди, че всички вие сте участвали в разпространяване на салафистки ислям – „идеология на джихадистите“, според прокуратурата. Мислите ли, че се води справедлив съдебен процес?

В разпространяване на салафистки ислям – „идеология на джихадистите“ – конкретно нас със съпруга ми няма как да ни обвинят, защото ние не сме проповедници. Колкото до тези пет книги и няколко машинописни страници – аз не съм ги виждала никога, нямам си понятие какво се съдържа в тях. За тях знам толкова, колкото експертите са представили в своя коментар относно съдържанието на тези материали в съдебната зала. От тези книги съм чела само една единствена – „Прелестите на Исляма”, преведена от Хусеин Ходжа, който беше свидетел по делото. Тази книга свободно можеше всеки да я намери и да си я закупи. А още повече, че в България няма закон, който да забранява определена литература. Едно от обвиненията към 13-те е за притежание на литература – ако знае някой, нека да ми каже по кой член, точка и алинея това се забранява и къде е описано коя литература се забранява и коя разрешава. Обвинението за проповядване на радикални идеи също е такова. Никъде няма конкретни думи, за които да се знае, че не бива да се изричат. Никъде няма показани проповеди, в които да е говорено срещу държавата като суверенитет и цялост! Ако има критика по отношение на управлението, да не би само мюсюлманите да са недоволни? Те се разглеждат като по-голяма заплаха от другите, именно защото имат лидери, които се ползват с доверието на хората. И това, че хората са по-сплотени, плаши корумпираната ни политическа класа.

Експертът на държавното обвинение проф. Йордан Пеев е голям авторитет за арабистиката не само в България, но и във Франция. В съдебна зала преди седмица той посочи категорично изводите си от иззетата при обиските литература. Цитирам заключенията от експертизата му:„тази литература призовава за разграничение на мюсюлмани от християни, което застрашава националната сигурност… Книгите внушават, че не-мюсюлманите не заслужават приятелството на мюсюлманите“. Моля за вашия коментар!

В съдебна зала проф. Йордан Пеев – „експертът на прокуратурата”, както казахте и вие, на въпрос на адвокат Ина Лулчева към него дали притежава салафитска литература, отговори че  да, притежава. А нас ни съдят точно за това, че сме притежавали литература, която насочвала към салафизъм!

Относно приятелството на мюсюлмани с немюсюлмани, аз предлагам да не ни съдят по притежаваната от нас литература, а всеки е добре дошъл, независимо от религията, да види как живеем ние, подсъдимите, с какво се занимаваме, как протича един наш ден, една седмица, един месец, да види с какви хора общуваме, кои са нашите приятели. И чак тогава да каже дали ние, българските мюсюлмани, отрудени, скромни, работливи, чиито корени са тук, в България, и по никакъв начин не искаме да се откъснем от тези корени, обичайки силно тази земя и народ, да каже – с какво сме застрашавали националната сигурност?

Процесът е уникален, наистина. Като правозащитна медия в “Маргиналия” сме писали неведнъж по тази тема (вж. и статия на Юлиана Методиева в “Либерален преглед”бел. ред.). Смятаме, че досега не се е случвало в посткомунистическата ни юриспруденция да се обвинят хора за това, че четат „неправилни“ книги. Сякаш прокуратурата не знае, че в България няма индекс на инкриминирана литература! Като заговорихме за медии, моля да споделите мнението си за журналистите, госпожо Горелска. Обективни ли са при отразяване на съдебните заседания? Дават ли ви думата, питат ли ви какво мислите за начина, по който бяха извършени арестите на ДАНС?

Относно акцията на ДАНС от 06.10.2010 г. никой досега не ни е питал. Журналистите преиначават информацията, не я предават достоверно и поради тази причина отказвам интервю. Имам и конкретен случай с репортерката Мария Цънцарова, която преди време работеше за Нова телевизия. Дойде при нас, първоначално ѝ отказахме да прави предаване, но беше много настоятелна и ние, както винаги добронамерени, отворихме ѝ вратата и даже я поканихме в нашия дом. Тя си направи интервюто, разговаряхме, разказахме ѝ за нас, за семейството, за нашата религия. Говорихме как живеем с исляма и каква полза ни носи този начин на живот. Обаче, когато пусна предаването, тя изнесе някаква информация, за която изобщо не е ставало въпрос! За съжаление, в днешно време се вярва на медиите и може би някакви хора, които не ни познават, да са ѝ повярвали. И със сигурност има такива, за съжаление. На вас, госпожо Методиева, за разлика от други журналисти, винаги съм ви имала доверие и вярвам, че “Маргиналия” ще предаде точно нашия разговор.

Бихте ли споделили какво смятате да направите, в случай че не получите удовлетворение на тази съдебна инстанция?

Продължаваме нагоре, живот и здраве да стигнем до Европейски съд, защото дори и да бъдем оправдани, в което вярваме, че ще стане на тази инстанция, ние сме дълбоко засегнати и обидени, с това несправедливо обвинение ни се нанесе една дълбока, неизлечима, доживотна рана. Разклатено ни е и здравето. С акцията на ДАНС стресираха семейството ни. Как да обясня на сина ми, който тогава беше на 8 години, а дъщеря ми на 15, какво става в нашия дом и защо всичко това се случва рано сутринта? Този случай нанесе сериозни щети на семейството ми, на децата ми, сътресение получи и бизнесът ни, изземвайки ни всички средства, оборотни пари и спестявания. Засегнати са ни правата, затова няма да спираме, ще продължаваме да си ги търсим и вярваме, че във времето, в което живеем, трябва да има справедливост. Всеки има право да живее спокойно, със своята вяра, религия и етнос, без да бъде обезпокояван. Ние сме отворени, добронамерени и толерантни към всички и очакваме да получим в замяна същото, за да живеем един нормален живот като на цивилизовани хора, заедно въпреки различията си. Благодаря ви!

 

Въпросите зададе

Юлиана Методиева

Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).