Александър Андреев: Медиите в България се консумират

Споделете статията:

Събира ли се в наръчник добрата журналистика? Тази тема събра на 6 юни 2014 в зала 13 на Факултета по журналистика и масови комуникации известни медийни теоретици и практици като Александър Андреев от българската редакция на Дойче Веле, главният редактор на Marginlia.bg Юлияна Методиева, проф. Снежана Попова от ФЖМК, Вяра Ангелова, Венцислав Димов, Орлин Спасов, Никола Миладинов. На семинара беше представен и Професионалният журналистически наръчник на Дойче Веле. Това беше и повода за интервюто на Диана Димитрова с Александър Андреев, главен редактор на българската секция на Дойче Веле. Александър Андреев е и автор на белетристичните книги “Степени на свобода” и “Нови степени на свобода” и на документалната “Заговорът на шпионите”. Превел е от немски над 15 книги от Гюнтер Грас, Райнер Мария Рилке, Фридрих Дюренмат, Томас Бернхард и други. Носител на различни журналистически, литературни и преводачески награди.

През последните пет-шест години постоянно се отчита, че медийната среда в България се влошава. Ясно се артикулират определения като политическа и комерсиална зависимост на медиите и редуциране на плурализма. Като човек, който много добре познавате медийните проблеми в България, смятате ли, че тази тенденция се запазва? Това е валидно само за България ли или мащабите са много по-големи?

Да, тенденцията се запазва, тоест – положението се влошава. Ще спестя на Вашите читатели познатите им констатация и класации на международни наблюдатели, дипломати и правозащитни организации. Пазарът се свива, повечето медии оцеляват само благодарение на пряко или косвено държавно субсидиране, респективно – на политически или икономически мотивирани бизнес-схеми. Онлайн медиите придърпаха много публика, а сред потребителите на традиционните медии драматично спада интересът към сериозните теми – за сметка на булеварда и спорта. Подобни тенденции има и другаде, в съседни страни като Македония, Сърбия и Румъния, например. В световен мащаб бързо се променя структурата на медийно потребление, пак в полза на интернет и на „по-леките” жанрове.

Хората в България все още нямат рефлексите на едно чувствително гражданско общество. Понякога дори оставам с усещането, че обществото се е трансформирало изцяло, само в потребителско. И ако това е така, доколко този проблем се отразява в медийното огледало? А огледалото криво ли е?

Точно за това става дума: медиите вече главно се потребяват, консумират. Все по-малко хора очакват от тях информация, камо ли пък някакво обогатяване, напътствие, ориентири. Напротив, в уж свободното онлайн пространство претенцията на медиите да дават ориентир често пъти получава само ругатни и глупав присмех. Днес всеки полуграмотен онлайн човек е убеден, че неговото знание и неговото мнение тежат точно толкова, колкото и това на „Гардиън”, да речем. А това е, първо, много глупаво, и второ – много опасно. Другият аспект на потребителството е тъкмо очакването, че медиите просто забавляват и развличат. В този смисъл огледалото не криво, то си отразява реално облика на обществото. Но медиите по замисъл не са огледало, те Божем имат някаква мисия. Успешно забравена от повечето днес.

Една от версиите за спирането на онлайн радио „Землянка“ е липсата на слушатели, а те са липсвали, защото са канели да им гостуват не „звезди“, а разумни хора. Ако се спрем на тази версия, ще стигнем до извода, че порочният кръг собственици – „независима“ редакционна политика – аудитория, е устойчив. Това ли е и вашето обяснение?

Да, за съжаление. Тук работи законът на големите числа, макар че в България числата не са толкова големи. Масовият потребител, който пряко или косвено дава принос към финансирането на медиите, в общия случай е едновременно воайор и ексхибиционист. Той иска да гледа през ключалката на чужди спални (особено пък ако там се подвизават т.нар. „звезди”), но в същото време мечтае медиите да надникнат и през неговата клеясала ключалка. И резултатът е налице: това искате – това предлагаме.

Днес, от дистанцията на времето, как преосмисляте случая Бедров/Барух/Дойче Веле? Къде е балансът стандарти, правила – независимост, свобода. Възможно ли е етичните принципи и професионалните стандарти на Дойче Веле да бъдат ирелевантни за добрите и отговорни професионалисти в България?

Мъчително го преосмислям и си взимам много поуки за бъдещето. Тук говоря само от свое име, така че ще посоча своите две вини. Първо: пропуснах да видя някои дребни грешки, да ги коригирам своевременно и така да предотвратя случилото се. Защото смятам Иван и Еми за отлични журналисти, които не заслужават онова, което им се случи. И, второ: за лош късмет бях в отпуска, сега съм сигурен, че трябваше да я прекъсна. Така щяха да се избегнат няколко недоразумения и нямаше да има скандал. Балансът, за който говорите, е много сложно нещо. За мен правилата и стандартите са част от журналистическия професионализъм – точно толкова важна част, колкото независимостта и свободата на словото, гарантирана от закона. Днес много по-ясно осъзнавам това диалектическо взаимодействие. Ако правилно разбирам последната част от въпроса Ви, ще отговоря така: добрите и отговорни професионалисти тъкмо затова са такива, защото разбират смисъла на етичните принципи и стандарти. Друг въпрос е, че понякога някои детайли се „губят в превода”, когато стандартите са част от една култура, а професионалистите – от друга. Това са културни недоразумения, които са всекидневие в глобалния свят – в бизнеса, в комуникациите, в услугите, в медиите.

Каква е към днешна дата позицията ви към Цветан Василев, който се опита да “сплаши” Дойче Веле през лятото?

Българската редакция на Дойче Веле периодически публикува информационни, аналитични и коментарни текстове, в които става дума за г-н Василев – той все пак е един от най-изявените български бизнесмени. Стремим се позицията да е уравновесена, но не се притесняваме да пишем истината и да огласяваме критични мнения. „Сплашването”, за което говорите, всъщност донякъде дори ни помогна. Лично аз вече знам, че когато истината и професионализмът са на наша страна – няма от какво да се плашим, а трябва да отхвърлим категорично всеки опит за натиск.

Вашето обяснение за все по-избуяващата поляризация в обществото и все по-трайно настаняващия се език на омразата в медиите. С какво е затлачено съзнанието ни?

Пак ще го кажа: обществото няма ориентири. Българското общество не преживява икономическа или политическа криза, то се намира в морална криза. А когато си в морална криза и нямаш ориентири, ти много лесно се поддаваш на радикализиране. Езикът на омразата е част тъкмо от това радикализиране. Но той е съпътстващ продукт и на онова, за което говорих преди малко: разгащеното дърдорене в интернет. Понеже онлайн хората вече са свикнали, че могат вербално да безчинстват до отмала, този наратив постепенно навлиза и в аналоговия свят.

Каква е рецептата да спре масовото изкупуване на медии в България и собствеността им да е прозрачна?

Не знам. Всичко, което ми идва наум, вече е опитано.

Има ли медийно задкулисие в сделката с “Труд”?

И по този въпрос не знам повече от Вас.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Диана Димитрова

Диана Димитрова е журналист, докторант във ФЖМК. Тя е с над 23 години журналистическа практика. Работила е като репортер, редактор и водещ на обществено политически предавания в националните програми на БНР „Хоризонт“ и „Христо Ботев“ и в Дарик радио. В периода 1999 – 2003 г. работи като кореспондент на ВВС в Белград. Автор е на много анализи в БТА и вестник Капитал и на студията „Генезиса на политическите партии в Сърбия”.