Алексей Пампоров: Нужно е повече от моркова и пръчката! (Кратко ръководство по интеграция за заслепените от расизма)

от -
1 949

 

 

В късните часове на 5 юни 2018 г., г-жа Светлана Дончева – съпруга на вицепремиера Томислав Дончев – взриви фейсбук пространството с пост, който казва „Морковите за циганите са на свършване, време е за тоягата“. Разбира се, това е типичен пример за реч на омразата на етническа основа, доколкото – съгласно определението на Съвета на Европа – под реч на омразата се разбира: „Проповядване, насърчаване или подбуждане в каквато и да е форма към охулване, омраза или злепоставяне на човек или група хора, както и всяка форма на тормоз, обида, насаждане на негативни представи, стигматизация или заплаха по отношение на такива хора или групи хора, и оправдаването на всички посочени по-горе видове изразяване на основата на раса, цвят на кожата, произход, национална или етническа принадлежност, възраст, увреждане, пол, полова идентичност, сексуална ориентация и други личностни характеристики или положение[1]. Конотацията в нейния пост е очевидна, макар и многопластова: „циганите са привилегировани“ (т.е. До сега са получавали само стимули), „циганите са консуматори“ (т.е. Изчерпали са  ресурсите), „за циганите – много бой!“ (Защо иначе човек с прекрасен английски използва думата „тояга“, когато оригиналният английски израз следва да се преведе като „нагайка“ или „[жокейска] пръчка“, ако не обичате русизми?). Казано по друг начин, с поста си Светлана Дончева стигматизира и насажда негативни представи, както и насърчава насилие към група хора, на основата на тяхната етническа принадлежност. Всъщност, това ѝ действие може да се класифицира престъпление съгласно чл. 162, ал.1 от НК: Който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание”.

Ниската чувствителност на прокуратурата към проблема, както и политическите обвързаности в съдебната система като цяло обаче, водят до това, че предходни, често и много по-тежки примери на език на омразата и расизъм в България остават ненаказани – напр. Администрацията на Плевнелиев и файла „13.NationalStrategyIntegrateMangali.pdf“ (юли 2012), „скотовете“ на Москов и „човекоподобните“ на Симеонов (декември 2014), както и „нечовеците“ на Джамбазки (април 2016). Затова, вместо да се ядосвам – стъпвайки на общите правила за употреба на Фейсбук – докладвах поста като неприемлив поради реч на омразата и си легнах. Явно като мен са постъпили и много други хора и постът бързо е бил свален от системата. За съжаление се оказа, че гордостта и предразсъдъците на г-жа Дончева, са в повече и тя се постара да затвърди и задълбочи негативното впечатление, чрез два следващи поста. С първия от тях – освен, че обижда гражданите, докладвали поста ѝ, като ги нарича „слаби и страхливи хора“ – заявява: Няма да ме накарате да мисля различно, да се изразявам свободно и да споделям, това, което мисля…  вярата в интеграцията е илюзия, с която съм живяла дълги години“. Този пост ме накара публично да изразя критиката си срещу първоначалния статус на г-жа Светлана Дончева по три причини:

  1. Тя е съпруга на г-н Томислав Дончев, който в качеството си на вицепремиер е отговорен за подкомитет „Ромска интеграция“към Комитета за наблюдение на Европейските фондове. Убеден съм в това, че той не може да носи вина и отговорност за публичната проява на жена си, но нали усещате как звучи изразът за „морковите и тоягата“ в контекста на този подкомитет? Меко е да се каже, че това е скандал. В Германия за подобни „изцепки“ се подават оставки[2]. Не, не го очаквам. Само казвам.
  2. Тя е Координатор „Проекти“ в Националния център за оценка на компетенциите и като такава е заместник-представител на Българската Стопанска камара в Комитета за наблюдение на ОПРЧР 2014-2020[3]. Самата БСК, съгласно Националния план за действие по заетостта 2018, реализира проект „Обучение за заетост“ на стойност малко под 1 млн. и 300 хил. лева, с целеви групи: Безработни младежи до 29 г.; Продължително безработни лица; Безработни лица без професионална квалификация; Безработни лица над 50-годишна възраст; Неактивни лица, желаещи да работят, в т.ч. обезкуражени лица[4]. Дали изразът за „морковите и тоягата“ придоби още по-неприятен вкус? Казано иначе, разбирате ли кой всъщност яде тортата от моркови?
  3. На 1 декември 2017 г., Агенцията за основни права на Европейския съюз излезе с ясно становище, че свободата на словото и правото на изразяване не могат да бъдат абсолютни и общественото благо изисква тяхното ограничаване. Затова правителствата в страните членки следват да предприемат по-ефективни мерки в случаите на език на омразата и дискриминация, насочени към уязвими групи, в т.ч. на расова и етническа основа[5]. Казано иначе, расизмът не е мнение, а престъпление – поне в очите на онези граждани, които вярват в европейското развитие на България!

Разбира се, аз не съм единственият, който открито изрази възмущението си от тези два поста, а публичното пространство се взриви до размера на „морковгейт“. По тази причина, г-жа Дончева публикува трети, който формално има за цел да обясни, че аудиторията неправилно е разбрала „метафората“ ѝ и, че се извинява[6]. Но дискурсът на третия пост, всъщност разкри – че първият не е плод на случайна грешка или състояние на афект, а г-жа Дончева е хабитуализирала расисткия начин на мислене и понеже тя честно признава: „Къде видяхте омраза, расизъм и ксеонофобия не знам.“, реших да напиша тази статия, за да обясня – както на нея, така и на малцината клакьори с хвалебствени коментари в стил „циганите на сапун!“ кое е неприемливо, съгласно българското и европейското законодателства, както и с оглед на обикновената екзистенциална човечност:

  • Не всички цигани са престъпници… – Да се разяснява елементът за тоягата по такъв начин, фактически разкрива, че Дончева споделя стереотипа за „циганската престъпност“ и дори се опитва да подскаже това на аудиторията си. Всъщност, криминологичните изследвания показват, че – съгласно последните публикувани данни – ромите са заподозрени за под 20% от престъпленията в страната и то най-вече за дребни престъпления срещу собствеността. А останалите 80% на кого ще ги припишем? Освен това данните показват, че делът на общоопасните престъпления сред лицата с българска етническа принадлежност е приблизително 30%, което е три пъти по-висок дял, отколото при ромите![7] Това как да го коментираме? Кой е по-опасният вид престъпление? Защо изобщо на някого му е нужно да етнизира престъпността, след като тя засяга еднакво всички?!
  • „към ромската общност трябва да се прилагат не само стимули, но и наказания, така както същото се прилага и за българите, когато нарушават правилата“ – Типичен пример за негативна стереотипизация, който внушава, че ромите са „безнаказани“. Това изречение обаче показва, че г-жа Дончева не е запозната с данните за правосъдието в България, според които „За кокошка няма прошка, за милиони няма закони“[8] – т.е. затворите са пълни с бедни хора, а делът на ромите е огромен – а както показах преди това, те са само 20% от престъпниците, но са близо 40-50% от затворниците. Май олеква твърдението за ромската безнаказаност, нали?
  • Ако всичко с вас [ромите – б.м.] е ОК, защо държавата, ЕС и много американски фондации наливат милиони долари и евро, за да се интегрирате и вие [ромите – б.м.] все не сте интегрирани или поне много малка част от вас? – Изключително постижение в речта на омразата и многопластовата стигматизация, г-жо Дончева! Браво! Постигнали сте три в едно: 1. Ромите не са ОК като общност; 2. „Наливат“ се милиони за ромите; 3. Ромите не подлежат на интегриране, освен една „много малка част!“. Последното е чист расизъм. Така са твърдяли за лицата с африкански произход в САЩ през 60-те години на ХХ век, пък доживяхме да видим черен президент. Въпросът защо се проваля интеграцията и какво прави правителството по въпроса може да зададете вкъщи, на съпруга си – все пак е във властта през последните 10 години. А на въпроса за милионите – вече отговорих. Те минават през организации като Вашия настоящ работодател – БСК. Ако погледнем цитирания по-горе проект – какво отива като сума при крайния бенефициент: субсидирана заетост на 104 лица за период от 3 месеца. При минимална работна заплата за 2018 г. фиксирана на 510 лв., може да очакваме, че БСК ще похарчи по това перо към 160 хил. лева, а останалите над 1 млн. и 100 хил. лева – къде отиват? Аз ще Ви кажа: Мениджъри, финансови директори, счетоводители, координатори, експерти, обучители, шофьори… Как не Ви е срам изобщо точно Вие да поставяте този въпрос и да подклаждате стереотипа? Този проект е чудесна илюстрация на механизма за ромска интеграция, при който до конкретните ромските общности я стигнат, я не около 10-15% от парите (защото не всички обхванати са роми, и правилно).

На последно място, но не и по значение ми се ще да коментирам заключителното изречение на третия пост на г-жа Дончева: „Аз съм независима личност и нямам никакво намерение да спазвам някакъв измислен остарял и ненужен етикет.“. Ескалацията на общественото напрежение и растящата употреба на речта на омразата в България се дължи именно на това – загубихме мярката на публичното поведение, загубихме доброто си възпитание, а с него си отидоха морала и добрия етикет. Монополът върху политиките за интеграция на малцинствата през последните 20-30 години се държи основно от юристи и икономисти. Това са сами по себе си хубави специалности и добри професии, но явно лошо се преподават у нас, защото политиците и техните съветници продължават да вярват, че с „моркова и пръчката“ ще решат проблема. Няма да стане. Колкото и пари да „налеете“, колкото и пари „да отрежете“, каквито и санкции да предвидите в закона – никога няма да Ви се получат нещата.

 

Интеграцията е въпрос на споделени ценности. Споделянето на ценности е въпрос на диалог и взаимно уважение. Диалогът е възможен само при равнопоставеност на позицията на говорещите и на изграждане на емоционална интелигентност и способност за емпатия. Уважението е въпрос на възпитание и на „остарял етикет“. Ако искате да постигнем истинска интеграция и солидарност в българското общество, трябва да променим цялото си мислене за образователната система. Децата трябва да научават и хабитуализират основните човешки права още в детската градина и първите дни в училище: Достойнство на всяко човешко същество! Свободи (които не нарушават свободите и достойнството на другите)! Равнопоставеност (въпреки социалните различия)! Солидарност! Граждански права! Справедливост!… Нужно е много повече, от моркова и пръчката.

 

[1]    http://osi.bg/downloads/File/2016/Hate%20speech%20BG%202016%20interact.pdf , стр. 7

[2]    http://www.dw.com/bg/%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%B0-%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA-%D1%82%D1%80%D1%8F%D0%B1%D0%B2%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D0%B4%D0%B5-%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%BA%D0%B0/a-19094763

[3]    https://www.bia-bg.com/op/view/22682/

[4]    https://www.bia-bg.com/project/view/new/23977/

[5]    http://fra.europa.eu/en/speech/2017/freedom-expression-and-combat-hate-speech-europe

[6]          Пълен текст на третия пост: „Морковът и тоягата“ е метафора, която се използва в политиката, икономиката и бизнеса и изразява процес на стимулиране и наказание в зависимост дали спазваш дадени правила или не. Не съм забелязала някоя държава, служител или предприятие да са се засегнали от подобно сравнение. Къде видяхте омраза, расизъм и ксеонофобия не знам. Да, вярно е, че публикацията ми засяга определена етническа група, за което се извинявам. Грешка беше, че ви сложих под общ знаменател. Не всички цигани са престъпници, както и не всички българи са честни и почтени граждани. „Тоягата“, за която толкова много се вълнувате в моята публикация е израз на моето дълбоко убеждение, че към ромската общност трябва да се прилагат не само стимули, но и наказания, така както същото се прилага и за българите, когато нарушават правилата. Къде видяхте расизъм в изказаното мое мнение? Напротив! Аз искам равноправие, но не само в правата, но и в задълженията. Вие, ромите, сте тези, които държите да се отличавате и към вас да се отнасяме специално, внимателно и деликатно. Ако считате, че сте равни, а аз вярвам, че сте такива, защо за вас има специални програми за интеграция? Ако всичко с вас е ОК, защо дъжавата, ЕС и много американски фондации наливат милиони долари и евро за да се интегрирате и вие все не сте интегрирани или поне много малка част от вас? Защо няма такива програми за евреи, арменци или руснаци? Този диалог може да продължи безкрайно, но аз не желая да го водя, защото очевидно няма смисъл. Има смисъл в спазването на законите и на обществените правила. А тези, които са се почувствали засегнати, моля за извинение! И още нещо. Това, че съм обвързана семейно с един от вицепремиерите на България не означава, че трябва да си запуша устата и да нямам право на свободно изразяване на това, което мисля. Аз съм независима личност и нямам никакво намерение да спазвам някакъв измислен остарял и ненужен етикет.

[7]    https://www.capital.bg/blogove/pravo/2007/02/26/314624_romite_i_prestupnostta_policeiska_statistika_i/

[8]    http://legalworld.bg/43062.borbata-s-dyrvenata-mafiia-za-kokoshka-niama-proshka-za-milioni-niama-zakoni*.html