Малките стъпки към голямото насилие, или защо „един шамар“ ИМА значение

от -
650
От векове насам се вярва, че боят “учи”. Много родители в трудни ситуации изгубват контрол и освобождавайки се от гнева напляскват детето си. Други още преди да е направило някоя пакост, предупредително го потупват по дупето. На трети им се е случвало един-два пъти да раздадат шамари в резултат на натрупано раздразнение. Разбира се съществуват и такива, които никога не са посягали на децата си и смятат, че боят не е ефективен

 

Петя Димитрова е програмен директор в Институт то социални дейности и практики и работи по няколко проекта за намаляване на насилието над деца. Преди това е работила в публичния, така и частния  сектор в областта на правата на децата и тяхната закрила. Съ-автор е на публикации, посветени на темата за телесното наказание. Майка на две деца.

 

Магазин за детски играчки. Родители и деца с мъка се разминават между препълнените щандове. Някъде се чува „Мамо, искам тази кукла”, изречено от момиченце на видима възраст 3 г. Майката отговаря спокойно, че вече в къщи се намират около 5 подобни кукли. Момиченцето продължава „Да, ама аз искам точно тази кукла”. Майката отново казва, че в къщи е пълно с кукли, с които никой не си играе, а са дошли тук за подарък. Детето отново настоява се куклата, иска я, тропа с крак. Няколко други клиенти се обръщат, за да видят каква е тази зараждаща се суматоха. Майката вече дърпа детето, за да е по-далеч от този щанд, то се разплаква. Още повече други клиенти се обръщат с любопитство. Майката вече не се въздържа „Стига си циврила тук, в магазина, всички ни гледат”. При това изречение звуците, идващи от към малката се усилват. Вече всички хора се обръщат. Майката вече хваща детето и грубо го издърпва с думите „Хайде тръгвай, престани вече”. Хората продължават да пазаруват, благодарни, че този път това не е тяхното дете.

Ситуация е примерна и безкрайно позната. Тя се случва на детската площадка, по време на почивка, в хранителния магазин, в парка, в къщи. Едва ли има родител, който да не е попадал в подобна. Но, едва ли и много от свидетелите на подобни ситуации знаят, че са станали свидетели на т.нар. „телесно (физическо наказание).

Комитетът за правата на детето на ООН дава широка дефиниция на понятието „телесно наказание” – като такова се определя всяко наказание, при което се използва физическа сила, и което цели да предизвика някаква степен на болка или дискомфорт, независимо колко лека е тя[1].

Повечето физически наказания включват удряне на децата („плесници“, „шамари“, „шляпване“) с ръка или с пособие – камшик, пръчка, колан, обувка, дървена лъжица и пр. Те обаче могат да включват например ритане, разтърсване или хвърляне на децата, драскане, щипане, хапане, скубане или едновременни силни удари с длани по двете уши, принуждаване на децата да стоят в неудобно положение, горене, попарване или насилствено поглъщане (напр. промиване на устата на детето със сапун или принуждаването му да поглъща лютиви подправки).

1016 сигнала за деца, които са жертви на насилие, са подадени от началото на годината

Според Комитета телесното наказание неизменно е унизително. Освен това има други, нефизически форми на наказание, които също са жестоки и унизителни и съответно – несъвместими с Конвенцията. Те включват например наказания, които омаловажават, унижават, хулят, превръщат в изкупителна жертва, заплашват, плашат или осмиват детето.

 

В българското законодателство се счита, че телесното наказание е напълно забранено, макар и да няма изрична дефиниция за него. Забрана за телесно наказание за първи път се появява в Семейния кодекс, където се посочва, че „родителят няма право да използва насилие, както и методи на възпитание, които уронват достойнството на детето” (чл. 125, ал. 2 от СК).

 

Проучване на тема „Нагласи на родители и млади хора към правата на децата“, проведено по поръчка на Национална мрежа за децата от агенция ЕСТАТ през 2013 г. показва, че   39% от родителите подкрепят удрянето на шамар като възпитателен подход. Тези родители биха използвали някаква форма на телесно наказание в случаите, когато не могат да се справят с поведението на детето си. Само 6% от тях, категорично твърдят, че нямат друга алтернатива в трудна ситуация.

 

Изследването също посочва, „че:

 около 50% споделят, че са ставали свидетели на шамаросване на деца и са чували за това от други хора;

 16% от младите хора без деца и 12% от родителите заявяват, че са виждали видимо бити деца с наранявания;

 между 10%-12% твърдят, че са се намесвали в случаи, когато възрастен бие дете.”

И все пак – защо е целият този шум – нали все пак говорим за един шамар?!

През 2018 год, Институт по социални дейности и практика направи преглед на научната литература по света, посветена на резултатите от шамарът с цел възпитание. Основните следствия от телесното наказание, изведени там са:

Нараняванията на децата като ефект от телесното наказание

Това е най-видимият ефект от физическото насилие, от телесните наказания. Понякога при много малки деца те могат да доведат и до смърт на детето. Голямо канадско проучване[2]  установява, че за децата, които са шамаросвани от родителите си, е седем пъти по-вероятно да бъдат сериозно наранени от родителите си (напр. ударени с юмрук или ритани) от децата, които не са шамаросвани. В едно американско проучване[3] за новородени, пише, че при бебета, които през първата си година са били шамаросвани от родителите си, има 2,3 пъти по-голяма вероятност да претърпят нараняване, изискващо медицинска грижа, отколкото кърмачетата, които не са били шамаросвани.

Агресивното поведение на детето към други деца като ефект от телесното наказание

Една от най-валидираните през изследвания последици от използването на телесно наказание е проявата на агресивно поведение при децата. Важно е да се има предвид, че невинаги агресивното поведение е симптом за насилие върху детето, но много често е.  Децата, които са претърпели телесно наказание, са по-склонни да бъдат агресивни спрямо своите връстници[4], да одобряват употребата на насилие в партньорските взаимоотношения, да насилват и да изпитат насилие от своите връстници, да използват насилствени методи за разрешаване на конфликти[5].

 

Трудности в ученето като ефект от телесното наказание

Трудностите в ученето при децата от началното училище могат да бъдат провокирани от неприемането в детската група, отсъствието на приятели, недоброто отношение на учителите към тях, които често очакват само прояви на агресивно поведение, не инвестират очаквания за постижения. В период, в който мотивацията за учене е силно свързана с одобрението на възрастните, може да се очаква, че тя не е много силна при агресивните деца.

Емоционалният блокаж, породен от несигурност, страх, недоверие към другите и към себе си[6], също може да доведе до трудности в когнитивното развитие и забавяне на това развитие, до неспособност за концентрация, за разбиране и усвояване на новото знание.  На практика тези деца, сякаш не са на същата възраст на когнитивно развитие, не могат да усвояват, да напредват.

Трудности в юношеството – криминално поведение, зависимости, изолация

Много изследвания посочват, че криминалното поведение в юношеството е една от най-честите последици. Причините за това могат да се търсят в няколко посоки.

Децата, при които се използва наказанието за да се регулира поведението, често наистина разбират кое поведение е нежелано, но нямат достатъчен репертоар от поведения, които са „както трябва”. Когато родителите разчитат на страха, не на ученето, обяснението, разбирането и разговорите с детето, то в крайна сметка има твърде беден поведенчески репертоар, което по един парадоксален начин го кара да ползва именно познатото неприемливо поведение.

Ефекти върху психичното здраве

Снимка: az-jenata.bg Депресията при децата крие огромни рискове за психичното здраве, самооценката, самочувствието и социалния живот в зряла възраст.

Физическото наказание е свързано с редица проблеми с психичното здраве при деца, младежи и възрастни, включително депресия, нещастие, безпокойство, чувство на безнадеждност, употреба на наркотици и алкохол и обща психическа неприспособяемост[7] Тези отношения може да допринесат за прекъсвания на привързаността родител-дете в резултат на болка, причинена от грижещ се[8], за химическо разрушаване на мозъчния механизъм за регулиране на стреса[9] В момента се появяват интригуващи резултати от изследванията на невроизображенията, които показват, че телесното наказание може да намали обема на сивото вещество на мозъка в области, свързани с представянето съгласно Скалата за интелигентност за възрастни на Wechsler, трето издание (WAIS-III). Освен това, телесното наказание може да доведе до промени в допамин-енергичните райони, свързани с уязвимостта към злоупотребата с наркотици и алкохол.

Преживяното и представата за него

Последиците, както и всяка последица от насилие и малтретиране, има поне два удара[10], първият е директната болка от преживяването, „вторият в представата за реално преживяното…”. Именно тази представа е свързана с дългосрочните последици от насилието, които се съотнасят към представата на юношата, на младия човек за себе си, към неговата идентичност.

Голяма част от децата, преживели насилие и малтретиране, се възприемат като обекти без стойност, имат ниско самоуважение, което не им позволява да уважават и другите,  често тези деца също извършват насилие или имат други девиантни прояви.

Да пренапишем финала!

Ситуацията, с която започнахме би могла да има и друг финал – след свърши молбите и плача, майката взима и тази кукла и детето е доволно. До следващия магазин. Или щанд. И така родителя става заложник на капризите на детето си. Спомням си една фраза от университетската скамейка „Най-добрите преговарящи са децата на 3 години. За тях „Не” не е отговор”. И това, уважаеми родители, е чистата и абсолютна истина. И все пак – какво може да направим в подобна ситуация? Как да реагираме?

Какъв е успешният модел на поведение и за детето, и за родителя?

Съществуват различни програми за т.нар. „позитивно родителство” – например програмата „Без шамар: как с любов и уважение да наложим на детето си граници””. Основното, което те се стремят да изградят в родителите е:

  • Да разберат и получат яснота за своите чувства, мисли, вярвания, убеждения и потребности;
  • Да могат по – добре да разпознаят мотивите за своето поведение;
  • Да придобият умения за разпознаване и контролиране на собствените емоции;
  • Да разширят и усъвършенстват собствените умения, които да помогнат да възпитават децата си без насилие;
  • Да се запознаят и да могат да упражняват по-благоприятни за детето модели на поведение.

Основната идея е да се въведе алтернативно позитивно поведение вместо шамара.

Примери за позитивно поведение:

  • отворената комуникация;
  • назоваване на проблема без оценка и показване на детето как да го коригира;
  • обяснение на детето за последиците от неговото поведение;
  • АЗ послание, което се състои от три елемента: Аз…чувство, Когато ти…конкретно поведение, Защото… посочване на последиците за родителя и причините за преживяното чувство;

Например: Ядосвам се, когато ходиш без пантофи, защото след това чорапите ти се захабяват и аз не мога да ги изпера.

Важна тема, на която се отделя внимание и време, е разликата между наказания  и последици. Ако детето се държи неприемливо, то трябва да усети последиците от това свое поведение.

Разликата между „понасяне на наказание” и „поемане на отговорност” е в това, че отговорността учи, а наказанието само наранява.

Потърсете повече информация и идеи за успешно родителство на http://bit.ly/2NILV7d

 

[1] UN Committee on the Rights of the Child, General Comment №8 “The right of the child to protection from corporal punishment and other cruel or degrading forms of punishment ”, para. 11, 2006 г. http://daccess-ddsny.un.org/doc/UNDOC/GEN/G07/407/71/PDF/G0740771.pdf?OpenElement.

[2] (Clément ME, Bouchard C, Jetté M, et al., 2000 Institut de la statistique Québec; 2000)

[3] (https://www.scholars.northwestern.edu/en/publications/injury-in-the-first-year-of-life-risk-factors-and-solutions-for-h)

[4] (Ani, C. C. & Grantham-McGregor, S, 1998, Journal of Adolescent Health, 1998)

[5] (Ulman, A. & Straus, M. A,2003, Journal of Comparative Family Studies, 2003)

[6] (SCHILTZ, L. Le blocage cognitif, émotionnel et motivationnel des élèves surdoués en situation d’échec scolaire grave. Résultats d’études cliniques et expérimentales sur la « résignation apprise ». https://www.researchgate.net/publication/234046780_Le_blocage_cognitif_emotionnel_et_motivationnel_des_eleves_surdoues_en_situation_d’echec_scolaire_grave_Resultats_d’etudes_cliniques_et_experimentales_sur_la_resignation_apprise)

[7] (Afifi TO, Brownridge DA, Cox BJ, et al. 2006), (Turner HA, Muller PA. Long-term effects of child corporal punishment on depressive symptoms in young adults: potential moderators and mediators.), (Javo C, Rønning JA, Heyerdahl S, et al. Parenting correlates of child behavior problems in a multiethnic community sample of preschool children in northern Norway), (Rodriguez CM. Parental discipline and abuse potential affects on child depression, anxiety, and attributions).

[8] (Coyl DD, Roggman LA, Newland LA., 2002), за повишени нива на кортизол (Bugental DB, Martorell GA, Barraza V. The hormonal costs of subtle forms of infant maltreatment)

[9] (McGowan PO, Sasaki A, D’Alessio AC, et al., 2009)

[10] Сирюлник, Б. Грозните патенца, София, 2016г.

 

СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ