Ангела Меркел е абонирана за вестника на берлинските затворници

Названието му – “Лихтблик” – би могло да се преведе като „Лъч светлина”. Това е особено потребно на хората зад решетките – светлина. А съдържанието е по техен избор и е от полза не само на читателите, но и на затвора, в който те пребивават.

Вестник „Лихтблик” излиза в един от най-старите германски затвори – берлинския „Тегел”. Има го вече почти 50 години, обхваща 58 страници и между четири и шест пъти в годината се разпространява безплатно в тираж от 8500 екземпляра. Предполага се обаче, че читателите му са към 60 000 души – затворници, служители на затворите и политици. Дори и федералната канцлерка Меркел имала абонамент. Главният редактор (бивш строителен предприемач, осъден до живот за подбудителство към убийство) уверява, че цензура няма (ръководството на затвора почти не се меси), а основното предназначение на вестника е да подобри живота зад решетките – доколкото може. Освен това – да се бори с клишетата по отношение на затворническия живот и да дава автентична представа за ежедневието на осъдените, ползвайки се от своя суверенитет.

Все пак, без намеса от страна на ръководството на затвора не минава – веднъж поредният брой бил иззет, тъй като в него пишело за служител на затвора, който (вероятно) бил подложил един от осъдените на мъчения. На първата страница имало рисунка на облят в кръв затворник, който лежал на пода, заобиколен от униформени. „След унищожаването на тиража възстановихме на редакцията направените разходи”, казва говорителят на затвора Ларс Хофман. Същевременно добавя, че статиите за станали в затвора инциденти вършат работа за подобряване на климата – играят ролята на вентил, който помага за намаляване на агресията.

Модерните технологии трудно стигат до затворническата преса. Снимката е предоставена от Биляна Михайлова.
Модерните технологии трудно стигат до затворническата преса. Снимката е предоставена от Биляна Михайлова.

Вероятно точно поради това голямата част от разходите се поемат от ръководството на затвора, а останалото се набавя чрез дарения. Редакторите пък се ползват с редица привилегии – имат правото свободно да се придвижват из територията на затвора, да правят проучвания по телефона или мейла, но под контрола на управата. „Не можем да влизаме в интернет. Ако обаче ми трябва нещо от мрежата, звъня на жена си и тя прави съответните проучвания в гугъл”, обяснява един от петимата в екипа. Някога е бил екскурзовод, днес пише разкази за екзотични дестинации в затворническото издание. Той отговаря и за пощата, която никак не е малко – след излизането на всеки брой се получават стотици писма. И са от най-различен характер – някои споделят опит, други са за любов или омраза. Особено голям брой са обявите, които самотните сърца биха искали да пуснат в желанието да намерят сродна душа, но има и сериозни теми от юридически или политически характер.

На въпроса „Как решихте да се занимавате с вестника?”, един от редакторите отговаря: „Нали времето все по някакъв начин трябва да върви, а тази работа е отлична – така запазваш психическото си здраве”. Друг пък обяснява, че възможностите в затвора са три – да взимаш наркотици, да се самоубиеш или да си намериш задача. Е – те са избрали третия път. 55-годишният Дитер Вурм е прекарал повече време в затвора, отколкото навън, самият се описва като професионален престъпник. След първия банков обир го осъдили на 18 години и тогава за първи път се сблъскал с „Лихтблик”, който наистина се оказал лъч светлина за него. Вурм успял в затвора да завърши средно образование и от 2011 работи за вестника. „Наскоро намерих едно писмо, което съм писал на редакцията през 1981. Тогава не съм и мечтал един ден да бъда част от екипа”. Днес вече е добре познат като автор благодарение на директния си изказ под мотото: нещо може да се промени, само ако за него се говори. А талантът му вече е получил и признание – наградата „Ингеборг Древиц”, която се връчва на пишещи затворници.

Може би няма да е излишно да се отбележи, че тези, които правят вестника, са най-добре платените затворници – получават по 15 евро на час. Но се кълнат, че тяхната мотивация е друга. „Често оставаме много повече от осем часа. Не можеш да вършиш тази работа без известна доза идеализъм”, казва Андреас Гроу, на когото му остават още седем години зад решетките. „Като нормален затворник не можеш да изразиш мнението си, а ние можем. „Лихтблик” е най-свободният затворник.”

Наред с Австрия, Германия е сред малкото европейски държави, в които съществуват затворнически издания. Първият вестник от този вид се появява през 1901, а в наши дни са около 60, като огромната част се правят от затворници за затворници в самите затвори. На места управата разрешава при производството на вестника да се използват възможностите на новите технологии, но в повечето статиите и до днес се пишат на машина и се размножават с копирна машина. Междувременно в Германия е издадена и антология на затворническите издания под заглавието „Нечути думи”.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Биляна Михайлова

Биляна Михайлова е журналист в Дойче Веле. От 2003 живее и работи в Германия. Автор е на редица статии в немски и български медии.