Антиромски протести в огледалния свят (открийте разликите)

Споделете статията:

С министъра на вътрешните работи, изглежда, поне по един въпрос сме на едно мнение. Според Румяна Бъчварова има „общ стил“ в организацията на протестите в Гърмен и Орландовци. Да си социолог може да е и полезно, когато оглавяваш МВР. А аз, от момента, в който се разбра за Орландовци, започнах да се упражнявам в играта „открийте разликите“. Доколко са огледални ситуациите на двете места, призовавам читателя сам да прецени.

Музика, господа

И на двете места конфликтът започва от това, че роми са слушали музика, а подразнени от звуците българи бурно възроптали. И караницата прераства в масов бой. В първия случай българите седели и пийвали на теферич, а във втория – почивали след тежката работна седмица. Гърменските роми се връщали от бране на гъби, докато орландовските просто купонясвали, пречейки на отрудените българи да си починат.

Дотук, значи, само гъбите не се повтарят.

И в двата случая никой не се сеща да зададе въпроса – слушането на музика на съответното място и по съответното време нарушило ли е наредба за обществения ред? Ако е нарушило, има процедури. Ако не е нарушило – няма формално основание за протест.

И на мен не ми е приятно, когато седя с пушач на открито и вятърът вкарва дима в моя нос. Ама пушачът не нарушава закона, така че най-много да го помоля да си сменим местата. Вероятно и на съседите не им е било приятно, че като тийнейджър пет години ги тероризирах, свирейки на пиано. Пък и не свирех много добре. Но търпяха, защото измъчвах пианото в разрешеното време. Хората се налага да търпят свирене, ремонти и какво ли не, стига да е по правилата. Обществото е пространство на взаимно съобразяване.

Неслучайни свидетели

Още преди медиите да успеят да пристигнат в Гърмен, там се оказват… евродепутатът Ангел Джамбазки и верният приятел на ВМРО Андон Балтаджиев. Вторият, прочее, е известен с окачването на българското знаме на районното мюфтийство в Гоце Делчев и е разпитван във връзка с вандалски надписи върху същото. Версията му за надписите е, че мюсюлманите сами са си ги написали. Според вестник „Струма“ Балтаджиев е задържан от полицията за вандалски прояви и грабежи и е лежал в затвора. Което очевидно не му пречи да е борец срещу „ромската престъпност“.

В мелето в Орландовци пък се оказва Симон Милков от партията на Бареков. Преди да се влее в редиците на ББЦ, Милков е председател на СИЛА във Велико Търново. Виден участник във „февруарските протести“ през 2013, съден по бързото производство за вандализъм, а преди това – осъждан и за хулиганство. И той – активен борец срещу „ромската престъпност“ и противник на силното слушане на музика.

И, докато всички питат Симон Милков какво е търсил в Орландовци, никой не се сеща да попита Джамбазки как се е озовал в Гърмен. А това е истински сериозният въпрос. Как евродепутатът Ангел Джамбазки се случва в Гърмен преди медиите? Милков обаче е дребна риба, затова и може безнаказано да бъде питан. В огледалния свят човек вижда само отраженията.

Външно подкрепление със симпатичен бонус

И на двете места в избухналите антиромски протести се включват мощни подкрепления отвън. Рокери и футболни фенове в Гърмен, футболни фенове и всякакви други „патриоти“ в Орландовци. И в двата случая става въпрос за бърза и стройна организация.

И в Гърмен, и в Орландовци полицията полага усилия да отсее хората, които живеят на съответното място, от тези, които са пристигнали единствено с цел да се саморазправят.

И в Гърмен, и в Орландовци външното подкрепление има елементи на субкултурни заигравки, отвъд типичната му субкултурна принадлежност.

Културата на рокерите, за разлика от тази на ултрасите, е нещо доста широко и не се свежда до прояви на омраза срещу всичко, което е с нещо различно от етническото, религиозно, расово и сексуално мнозинство. В този смисъл, тя е и по-симпатична – съдържа конотации на свободен дух, бунтарство, живот на ръба, рок музика…

В Орландовци пък имаше… брейк танци. Какво общо има брейкът с расизма и етническата нетърпимост, ей Богу, не знам. Та брейк танците възникват именно сред цветнокожите в САЩ – афроамериканци и пуерториканци. И се асоциира също със стилове, които никак не са „бели“, като фънк и хип-хоп. Брейк на един протест обаче прави протеста да изглежда някак симпатичен, миролюбив.

Особености на медийната лексика

И за двата конфликта повечето медии използват идентична лексика.

Етническите българи, отишли да се разправят с етническите роми, са представени като „протестиращи“ и като „младежи“. Дори когато бият полицаи и роми, чупят стъкла на полицейски коли и прозорци на ромски къщи, те пак са „протестиращи младежи“. След протестите срещу правителството на Орешарски думите „протест“ и „протестиращи“ все още имат романтичен ореол.

Ромите са представени като роми (в някои медии – и цигани), когато става дума за това как нарушават обществения ред или се въоръжават „с брадви“, „ножове“ и т.н. срещу българите.

Когато обаче става въпрос за жертви, просто се броят пострадалите, без да се дава информация колко от тях са роми и колко – българи. Същото е и когато става въпрос за задържаните в полицията – разбираме, че срещу някои от тях е имало предишни арести и дела за хулиганство и вандализъм, но не и точно за какво, нито каква е етническата принадлежност на задържаните. Тук изведнъж медиите стават особено политкоректни.

А в главата на типичния роден форумен хейтър, жертвите, естествено, ще да са българи, а задържаните с криминално минало – роми.

От музика към престъпност

И в Гърмен, и в Орландовци, след масовия бой по повод на силно слушане на музика се стига до протести срещу „ромската битова престъпност“. Един повод, който сам по себе си не е престъпление, а най-много нарушение на обществения ред, отприщва вълна срещу ромската престъпност.

И за двете места МВР предоставя данни, че в равнището на престъпността няма нищо изключително. А „протестиращите“ отговарят, че данните на МВР не ще да са верни, защото тази престъпност всъщност не била регистрирана, въпреки това обаче била непоносима.

От престъпност към събаряне на къщи и изселване

И в Гърмен, и в Орландовци антиромските протести, започнали поради свада за силно слушане на музика и преминали в борба против „ромската престъпност“, стигат до въпроса – а тия роми имат ли право да живеят там, където живеят?

Появяват се интерпретации, че те са „незаконно пребиваващи“. Защо са незаконно пребиваващи? Тук има противоречиви и взаимоизключващи се интерпретации:

Нанесли са се в последните месеци с цел да гласуват и така да изкривят резултатите от местните избори. Ако в последните няколко месеца смените адреса си, това не ви прави „незаконно пребиваващ“, но явно много хора в България смятат, че ако сте ром, всяка промяна на местоживеенето до шест месеца преди изборите е с пъклена цел и, поради това – незаконна.

Нямат адресна регистрация на мястото, където живеят (или изобщо, не става много ясно). Ако нямат адресна регистрация (на съответното място), значи няма да могат и да гласуват. Апропо, колко етнически българи живеят на адрес, който не са регистрирали като настоящ или постоянен? А това, че българската държава отказва на някои български граждани изобщо правото на адресна регистрация, което ги лишава от основни човешки права, е друга тема.

Обитават „незаконни постройки“. Ерго, щом постройките са незаконни, трябва да бъдат съборени. Независимо че според международното право, по което България е страна, не можеш да оставиш човек без единственото му жилище. Но в Гърмен вече се действа по събарянето, въпрос на много малко време е това да стане и в Орландовци.

Те са „пришълци“. Също както в случая с Гърмен, и в този с Орландовци се появи версията, че създаващите проблеми роми всъщност са „пришълци“. Ерго, трябва да бъдат изселени. Къде? Някъде, където пак ще бъдат „пришълци“, вероятно. Изселването на роми е нещо, което звучи съвсем нормално по нашите ширини. В 21 век, когато, както казва Мила Минева, миграцията е вече е норма, а не изключение. Външната, а за вътрешната да не говорим.

Резюме

Ето как, огледално идентично, на две места в България от свада заради силна музика се стига до бой, от боя – до протести против „ромската престъпност“, а от тях – до призиви ромите да бъдат изгонени, а къщите им съборени. На едното място вече има активни действия, които в скоро време е твърде възможно да доведат до събарянето на къщи.

Само гъбите не съвпадат.

Какво следва и какво се случва същевременно?

Общият „стил“, за който говори Румяна Бъчварова, трябва да бъде гледан в по-широк контекст. Много е вероятно да възникнат и други конфликти, подобни на тези в Гърмен и Орландовци. Поводът може да не е силна музика, а нещо друго, също толкова дребно.

Непоносимостта към ромите прави да изглеждат легитимни действия спрямо тях, които са, меко казано, проблематични.

МВР например с безстрастен тон съобщава, че в Нови хан е извършен „граждански арест“ на двама роми, за да се установи дали са извършили кражба. Гражданите, осъществили „гражданския арест“, междувременно граждански са строшили стъклата на колата на „заподозрените“ роми. За което срещу тях е образувано гражданско производство. За потрошаването на стъклата, да не помислите, че за „гражданския арест“, който, само между другото, е незаконен в повечето демократични страни?

В Стара Загора пък трима доктори, единият от които дори доцент, не видели никакъв проблем да публикуват във Facebook снимки на раждаща жена от ромски произход, без да са искали съгласието ѝ да я снимат. И да си позволят коментари, унижаващи достойнството на родилката, подигравки с критичното ѝ здравословно състояние, словесни и визуални гаври с тялото ѝ. Те се забавляват, че родилката има проблемно раждане, че е с пневмония, че е с критично висока температура. Вероятно са интуитивно им е било ясно, че жената няма нито Facebook акаунт, нито капацитет да ги съди.

Какво е общото между тези случаи и към какво водят те?

Все по-легитимно изглежда към ромите да се отнасяме не само като към не-граждани, а и като към не-хора. Да ги задържаме, когато ни скимне, да ги гоним, да ги оставяме без дом, да ги обиждаме и да се вдигаме на „справедлив протест“, ако реагират на обидите, да се гаврим с тях. В края на миналата година Татяна Ваксберг предупреди: „дехуманизацията е последният етап от полуосъзнатата подготовка на едно общество за физическа разправа с различните“.

В Орландовци се дразнят и от „звука от автомобилните гуми“ на ромските коли, от това, че колите на ромите вдигат прах… Утре някой може да се подразни от това как някой ром говори на висок глас, как е облечен, как изглежда. И това да стане предпоставка за нов конфликт, събаряне на къщи и изселване.

Другиден ще стане конфликт от факта, че ромите изобщо дишат – натам върви ескалацията на непоносимост към тях.

Дано скоро в България „протестиращи младежи“, образовани лекари или все едно какви индивиди не започнат да убиват роми – просто за забавление. Или за да се похвалят в нета.

Думата “дано” моля да я разбирате не като пасивно пожелание, а като предупреждение.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Светла Енчева

Светла Енчева е блогър (автор на "Неуютен блог"), социолог, активист в областта на човешките права. Завършила е специалност "Философия" през 1998 г. Преподавала е социология в Югозападен университет "Неофит Рилски" от 1998 до 2009. От 2009 до 2015 работи като анализатор в Социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията. От 2015 до средата на 2017 г. посвещава усилията си основно на Marginalia. Работи на свободна практика. Свири несистемно на бас китара.