Антицигански тренд на политическия пазар

от -
1 637
Квартал "Столипиново", Пловдив. Лиценз: Всички права запазени.

Новата политическа партия „Движение 22 септември“ влезе вчера във фокуса на онлайн медиите. Идеите на симпатични интелектуалци, сред които писателката Теодора Димова и вечният психиатър Любомир Канов, влязоха в очевидна конкуренция с ВМРО. Още през миналата година социолози отбелязаха зачестилото явление „рециклиране“ на националистически концепции за решаване на вътрешнополитическите кризи. Дали става дума за износване на партийните идеи или за устойчиви тенденции, предпоставящи високи изборни резултати? Не се знае. Във всички случаи, истинска наслада за ухото на недемократичния свят е да слуша откровено расисткия пиар на новата партия. Има определена сензация в това дискриминационни послания да се произнасят от хора, писали хайку, творили смирени евангелски текстове или дебютирали с филмови етюди за художници, какъвто е случаят със сина на Теди Москов, снимал един от най-големите хуманисти на българското изобразително изкуство Иван Милев.

Всъщност, ВМРО може да бъде бясна от нелоялната конкуренция на Едвин Сугарев, Евгений Михайлов, Геори Боздуганов и Георги Липовански. В политическия си проект те съчетават с успех сантиментите от „синьото лъвче“ с антициганското говорене. Защото идеи за задължително гласуване, съчетано с образователен ценз, може да се открият като неизменна част от политическия пакет на Красимир Каракачанов още от 2013-та година. Нескончаемите коалиции на войводите с НФСБ, с „Гергьовден”, довели до обезличаването им, несъмнено са позволили на пришълците от „Движение 22 септември“ да рециклират безскрупулно продуктите на етническото противопоставяне.

Какво все пак е новото в новата партия на интелектуалците от тъмносиния спектър? Мъчителното им търсене още от миналогодишните протести с какво да станат разпознаваеми за бъдещите им избиратели ги караше да преминават от неистов антикомунизъм и заканите за разрушаване на паметниците на съветската армия до битка с ислямския фундаментализъм и лустриране на престарелите ръководни кадри на бившата БКП. Програмните участия по медиите на Михайлов и Сугарев свидетелстваха  за мъжествената им всеотдайност към демокрацията, разбирана според „Раковска“ 134. Като досаден евъргрийн звучат и припевите им за борба с Путин, с газовите монополисти. „Движение 22 септември“ прибавят, разбира се, площадните искания за незабавна оставка на кабинета Орешарски, битка с мафията, корупцията, с Местан/Станишев/Пеевски/Василев. Да се чуди човек защо е тоя мерак да се създаде нова партия, а да й навличат дрешки от комшиите.

Новината в учредената партия на Едвин Сугарев, Евгений Михайлов е в обещанието  да оставят за младите поколения „независима и горда България“, като предпоставка за това е  изготвянето на проект за нова Конституция. В бъдещия основен закон за България ще намери място  и задължителното гласуване, обвързано с въвеждането на образователен ценз. С искането за ценз се  довежда до съзнателно и контрапродуктивно противопоставяне на права и задължения. Съвършено очевидно е, че задълженията се мислят като хигиенично  справяне с проблемите в етнически контекст. Вместо да се изграждат политики за образование на малцинствата като ключова цел за всяка европейска партия, за да няма неграмотни, интелектуалците Едвин Сугарев и Евгений Михайлов искат обратното. Искат да лишат от конституционното право на гласуване уязвимите, гладните, расово пренебрегнатите. СДС още от времето на Надежда Михайлова недолюбваше етническата тема и назидаваше циганите за техните задължения като нехаеше за интеграцията им и недискриминация на трудовия пазар. Миналото на СДС лидерите и днешните партийни оферти на тъмносините лобита издава общия корен с младия Ангел Джамбазки, от чиито закани за спиране на майчинските надбавки и другите социални плащания настръхваха ромските жени от гетата. Въвеждането на образователен ценз при задължителното гласуване издаде не само общ профил на „демократите“ и хард националистите. Като практични хора, всички те добре познават нагласите на пазара. А пазарът, както е известно, далеч не е гальовен към либералния протекционизъм на стигматизираните групи.

 

ЛИЦЕНЗ: CC BY-ND Creative commons: признание, без производни
Можете да разпространявате този текст свободно, ако посочите автора по обичайния начин и на обичайното за носителя място; не се разрешават промени.
Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).