Арабският свят нарича проекта “Ислямска държава” “новите варвари“

– Няма реална опасност за заплаха от „Ислямска държава“ за Запада, защото Западът успя да отблъсне от себе си и ограничи явлението в рамките на Близкия Изток.
– Енигма е как САЩ и Коалицията от Великобритания, Франция, Австралия ще съчетаят различни интереси, за да разгромят ИД: режимът на Асад, Иран, традиционните врагове на Саудитска Арабия, кюрдите, иранските шиити, т.нар.“умерени ислямски групировки“.
– За арабския свят явлението „Ислямска държава“ е обект на категорично отхвърляне като противоречащо на същината на ислямската религия.
– Твърде „асиметрично“ е подозрението за българските мюсюлмани да имат възможност да финансират „ИД“.
– Не е ли проектът „Ислямска държава“ част от други проекти за поддържане на умствената недоразвитост, оглупяването, алкохолизма, простащината, арогантността?

Някак неусетно – нали езиците са „живи“ – думата „проект“ придоби един нов, допълнителен, особен смисъл. Той се разпростира от „писането на проекти“ във всякакви правителствени и неправителствени организации до политиката и политическите анализи, където „проект“ е нещо като изкуствено създадено явление, предизвикано или привнесено отвън с цел намеса в хода на развитието на дадено общество.

[quote_box_right]

10469371_1892335310905773_5837485190581562027_n

[/quote_box_right]

Тези дни страницата „ИДИС-щини“ [1] публикува твърде откровена карикатура (нека добавя като коментар на преводача: на арабски продължават да използват абревиатурата ДАИШ (ИДИС), защото арабският език почти не търпи съкращения, а инициалите ИД биха се загубили в арабския текст, стремежът е да се създаде нова дума, която да се подчинява на нормите на арабското словообразуване).

Може би такава степен на категоричност е малко преувеличена – подобни процеси се извършват задължително „на тъмно“, далеч от светлините на прожекторите, и съответно при цялото ни неоспоримо право на информация като граждани на третото хилядолетие ние едва ли някога ще получим достоверна такава. Може да се оспорва също с исторически аргументи, че дори ако приемем за „проект“ уахабизма, той предшества хронологически появата на Израел, така че няма как да е бил създаден от него. Но остават общите черти между останалите четири елемента – „Ал Каида“, „Ан Нусра“, „Такфир“ и ИДИС, а като се замислим, може да се окаже, че уахабизмът е просто съществуващият в контекста на арабските и ислямските общества общ знаменател между всички тях. И това би могло да се окаже базата, върху която е стъпил „пишещият проекта“, за да го развие и пусне в действие. Все пак нали, за да се направи един добър, ефективен проект, следва да се вземе за база местната реалност, да се потърсят ония нейни детайли, които могат да бъдат използвани като предпоставки.

И после е необходимо да се постигне градация – ако вчерашните изпълнители на проекта са взривявали каменни статуи, време е днешните да режат човешки глави. Само така може да се достигне до следващия етап след създаването на проекта – неговото използване. В нашия случай става дума за светкавично разпространение на невиждани и нечувани – сензационни видеоклипове с обезглавяване на човешко същество от човешки същества. Спомням си преди години, по време на войната в Чечения, как една наша телевизионна водеща и успешна журналистка бе „свалена от екран“, защото не преценила, че е недопустимо в централна информационна емисия на централна медия да бъде показана снимка с отрязана човешка глава. Днес обаче социалните мрежи далеч надминават със своята активност и бързина на реакцията всички „централни медии“. И така отрязаните глави се множат в ефира, изобилно количество снимки ни ги показват и в ръцете на деца и никому не хрумва никоя друга мисъл освен колко опасни са тия от ИД, каква заплаха са те дори не за обществото изобщо, а за запада, за западното общество. И в момент, когато върху децата на Газа се изсипват десетки еднотонни бомби, западът упорито повтаря своя ключов въпрос: Има ли реална опасност от ИД за нас?“ Неотдавна кюрдският журналист Хунар Ахмад от Телевизия „Рудау“ отговори на този въпрос (цитирам по смисъл): Моето мнение се различава от това на повечето коментатори. Няма реална опасност за запада от ИД, защото Западът успя да отблъсне от себе си и да ограничи явлението в рамките на Близкия изток.

Не ви ли идва на ум тук аналогия с „проекта“ „нов Близък изток“, огласен от един американски държавен секретар? А колко етапи от този проект се осъществиха набързо направо пред очите ни – защото съвременните медии не прощават никому – правото на информация се превръща в задължение, когато информацията е манипулирана, дирижирана и натрапена… Окупацията на Ирак от „международна коалиция“ не беше ли далечен предвестник на последвалата „арабска пролет“, която май не остави „камък върху камък“ в политическия градеж на Близкия изток… „Демокрацията не може да се установи по насилствен път, писа наскоро Цветан Тодоров, защото средството се оказва по-силно от целите. Ирак и Либия, които получиха нашия подарък – бомбардировките, днес не са демократични, там, за съжаление, цари разруха и хаос.“  Всъщност логиката (би следвало да) е желязна: как насилие ще роди свобода, като двете се изключват взаимно? „Насила хубост не става, а и да стане, не е хубост“ , са казали и старите българи. И после що за демокрация е това една държава да каже на друга държава: „Ние по-добре от вас знаем кое е добре за вас“? За парадоксалното в ситуацията Симеон Евстатиев казва: „Сега най-големите критици на Башар ал Асад са не просто притихнали – някои открито говорят за това, че отпорът срещу ИД няма как да мине без него. От друга страна няма как да мине и без Иран, нали? Енигма е как Съединените щати и Западът ще съчетаят толкова интереси, за да разгромят ИД: режима на Асад, Иран, който е и традиционен враг на Саудитска Арабия, кюрдите, иракските шиити и т.нар. „умерени“ ислямски групировки, чиято „умереност“ може да се окаже временна величина.“

Напълно неоспорим факт е, че ИД – точно както „Ал Каида“, „Ан Нусра“ и „Такфир“ – представлява заплаха за обществото. Но тази заплаха далеч не се свежда еднозначно до патологичната гавра с живота на граждани на западни държави. И далеч не е заплаха само за „запада“. Интензивното разпространяване на клипове с „посланията“ на ИД прави „нормалната“ човешка психика податлива на внушения от рода на: „… повечето мюсюлмани на този свят са миролюбиви. Въпреки това обаче те не излизат да протестират срещу зверствата на „Ислямска държава” – защото разбират, че тези убийци практикуват напътствията на Мохамед буквално.“ (chronicle.bg) Тук между другото бих задала въпроса колко българи излязоха да протестират срещу ксенофобията, когато зачестиха случаите на пребити бежанци по улиците на София? Но бих добавила и че специално в арабските страни, върху които имам някакъв поглед, явлението ИД е обект на категорично отхвърляне като противоречащо на същината на ислямската религия. Наричат ги „съвременните варвари“.

Бедата е там, че ние продължаваме да не получаваме информация за всичко това. Изразните средства, с които ни се говори, целят и постигат политически внушения: „рязко нараства притокът на бежанците“ и „новата вълна ще е по-голяма от предишната“ (bnr.bg) вече ни поставят нащрек, защото сме обект на заплаха. От страна на бежанците. Значителна част от тях обаче бягат от действията на ИД!? И освен това – простете, но ми прозвуча някак смехотворно заглавието „Секти около Шумен финансират „Ислямска държава“. (168chasa.bg) Смях през сълзи, разбира се: стори ми се твърде „асиметрично“ нашенски мюсюлмани да имат възможността да финансират ИД?! Всъщност още в първото изречение става ясно, че заглавието е манипулативно: „Радикални секти като “Нурджилар”, “Сюлейманджилар” и “Никши Банди”, които имат позиции в района на Шумен, са едни от най-сериозните спонсори на свирепата Ислямска държава. Централите на радикалните секти – да, могат да си го позволят, но техните български клонове – едва ли. Важното обаче е да се внуши на „средностатистическия“ българин, че заплахата е вече тук, реална е, дебне. Оттам нататък колко му е да се палне фитилчето на някои радетели на българщината… „Статия, обявяваща, че България е мишена на Ислямска държава: над 2000 споделяния във Фейсбук – възкликна Руслан Трад – Аргументи, взети отникъде, основаващи се на несъществуваща реч на лидера на Ислямска държава.“

Тук няма как да не се зададе въпросът от какво всъщност трябва да ни е страх и защо ни се втълпява страхът от ИД? Дали за да не обърнем внимание на факт като този например: По данни от Дирекция „Бюро по труда“ – Плевен безработицата нараства… Значителен е броят на жените и мъжете без специалност – 1358 души, т.е. 45,9% сред първите и 1198 души, 40% при вторите. … Значителен е относителният дял на безработните младежи без квалификация – 50,5% (662 души), а с ниско образование 41,2% (540 души).“ Допустима ли е такава картина на образованието през 21 век в една не просто европейска, а държава член на ЕС ? А ако направим паралел между тези факти и едно всъщност доста отдавнашно изказване на един останал доста назад във времето политик – Алан Дълес, в американския Конгрес през 1945 г.: „Ние ще вложим всичко, което имаме, всичкото злато, цялата материална сила, за да останат (руските) хора умствено недоразвити и оглупели… Честността и почтеността ще бъдат осмивани, никой няма да има нужда от тях, ще се превърнат в отживелица от миналото… Простащината и арогантността, лъжите и измамите, алкохолизмът и употребата на наркотици, животинският страх един от друг, безсрамната измяна, национализмът, мизантропията – всичко това трябва да култивираме ловко и безупречно… Ще заложим на хората от тяхното детство и юношество, ще направим така, че основната част от младите хора да станат корумпирани, покварени, развратени. Ще направим младите цинични вулгарни космополити.“ [2]

И ако се върнем в наши дни, не се ли вписват тия 50% от безработните, които са с ниско образование и без специалност – т.е. до голяма степен обречени да си останат безработни – в такъв „проект“ за „оглупяване“ и „умствена недоразвитост“? Не е ли това всъщност същинският „проект“, в името на който са впрегнати и всевъзможните „подпроекти“ от типа „Ислямска държава”?
Да, „Ислямска държава“ е заплаха за човечеството и света. Но не идват ли и разходите за бомбардировки на нейните бази, а покрай тях – и на мирно население, от същия джоб, който финансира и подготовката на бойците й? Т.е. не идва ли същинската опасност откъм ония, които „пишат проектите“ ? – Защото, ако човечеството все пак се справи с този, няма как да не се пръкне някой следващ… И така, къде отива нашето първично, изконно, съкровено право – правото ни да бъдем хора?

[1] Страницата “Даишият” (ИДИС-щини) стартира на 1 октомври 2013. За себе си нейните създатели са написали, че тяхна награда са онези, които ги следят. А анотацията на страницата им гласи: “Посмей се с Даиш и Габра”. Остроумните автори разчитат на аналогията, която арабите ще направят между “Даиш и Габра” и “Дахис и Габра” – една от известните междуплеменни войни в доислямска Арабия, която продължава 40 години и е отразена в поемите на доислямските поети. Може би заради тази асоциация авторите са регистрирали страницата си като “художествен герой”. Впечатляващото в случая е, че арабски творци открито пародират, осмиват и остро критикуват прояви на ислямския фундаментализъм.  https://www.facebook.com/daa3shiaat
Дали страницата “Даишият” може да бъде квалифицирана като “антисемитска”, можете да прецените, като видите например тази карикатура:  https://www.facebook.com/daa3shiaat/photos/a.1761445113994794.1073741827.1761440747328564/1764626883676617/?type=1
“Мисли, които прекатуриха света:
Дай ми един боец от ИДИС и аз изколя човечеството!
Абу Хитлер Дугланди”

[2] Йотов, Й. Водителят – съвременник на бъдещето. С. 2000., с.140, 141.

Заглавието е на редакцията.

 

Avatar

Мая Ценова

Мая Ценова е арабист, хоноруван преподавател в Центъра за източни езици и култури – СУ „Св. Климент Охридски“, с интереси в областта на превода на съвременна арабска поезия и проза.