Българската диаспора в Гисен (Германия)

Университетският град Гисен се намира в централната част на Германия, област Хесен. С 80 000-те си жители той се нарежда на седмо място сред градовете в областта. А в цяла Германия е градът с най-голям общ брой студенти на глава от населението (над 40% от жителите са студенти). Тъй като българските студенти са на трето място по многочисленост в Германия, не се учудваме, когато ги срещнем и тук. В Гисен има 2 университета –първият е създаден през далечната 1607-ма година и сега носи името Юстус-Либиг-Университет (на учения, създал изкуствения тор, бебешките храни на прах и днешното огледало), Техническо висше училище Среден Хесен, както и три академии – Свободно висше училище по теология, Висше училище по управление и икономика и отдел на Хесенското полицейско висше училище. Българите, с които аз се запознах, учат в Юстус-Либиг-Университет, а сред най-предпочитаните специалности са икономика, психология и медицина. Най-много български студенти има от Пловдив и Бургас. Някои българи учат и в Марбург – друго студентско градче със стара университетска традиция, намиращо се на 15-20 минути с влак от центъра на Гисен. Марбург е известен с това, че там са учили братя Грим и руският учен Ломоносов, както и че там е работил Беринг, носител на Нобелова награда за медицина.  Двата града са наблизо и са тясно обвързани. Поради тази причина много студенти използват възможността да живеят, работят или следват в единия и да прихождат от другия. Като студент в Гисен или Марбург човек получава със заплащането на таксата си билет за семестъра за всички влакови и вътрешноградски линии в цял Хесен. Почти всички български студенти работят, като понякога пътуват и до Франкфурт за работа – на 45 минути с влак.

Българската следа в Гисен: Шипченски проход

CC-BY-ND Аглая Калафатова
CC-BY-ND Аглая Калафатова
2
CC-BY-ND Аглая Калафатова

Съвсем в центъра се намира известният с вкусните си гозби и интересния си начин на  хранене (яде се с пръсти) африкански ресторант „Mama of Africa”. Предлагат типични ястия от Еритрея и Етиопия, а атмосферата е уникална. Самата сграда е една от запазените от бомбардировките през Втората световна война и е в типичен немски стил. Създадената кръчма през 1901 г. се е казвала „При Шипченския проход“ и в нея са се събирали местни хора, за да „бистрят политиката“. Улицата отстрани е била много тясна и когато валяло, а това се случва почти всеки ден, ставала непроходима и кална. Именно затова местните са я нарекли на известния проход от Руско-турската война.  За съжаление много малка част от историческия център е запазена, тъй като 80% от Гисен е сринат по време на бомбардировките, за разлика от Марбург, който е абсолютно запазен. В Гисен са се намирали поделения на военно-въздушните сили още през Първата световна война, които и до ден днешен остават противоречиви, например Обелискът на жертвите от военно-въздушните сили бива няколко пъти разрушаван от леви активисти, наново изграждан, та чак до 2005-та, когато решават да приемат компромисен вариант – поставен е Паметник на жертвите от войната и запазената колона на обелиска.

CC-BY-ND Аглая Калафатова
CC-BY-ND Аглая Калафатова

Друга причина, поради която е бомбардиран, е, че в Гисен се е намирала преразпределителна жп станция за концлагерите, както и временен лагер. По времето на Студената война е изграден и бежански лагер. Това е най-близкият лагер до Източна Германия , който приема бягащите от социалистическия режим немци. Лагерът съществува и до днес.

Българската инициатива: Проектът „Музиката вместо улицата“ (Musik statt Straße)

Георги Калайджиев заедно с някои от младите таланти. Източник: Gießener Allgemeine, 17.02.2010: http://www.giessener-allgemeine.de/Home/Nachrichten/Uebersicht/Artikel,-Kalaidjiev-bringt-das-Hilfsprojekt-Musik-statt-Strasse-auf-den-Weg-_Kalaidjiev-bringt-das-Hilfsprojekt-Musik-statt-Strasse-auf-den-Weg-,_arid,162678_costart,1_regid,1_puid,1_pageid,9.html

Георги Калайджиев заедно с някои от младите таланти. Източник: Gießener Allgemeine, 17.02.2010: http://www.giessener-allgemeine.de/Home/Nachrichten/Uebersicht/Artikel,-Kalaidjiev-bringt-das-Hilfsprojekt-Musik-statt-Strasse-auf-den-Weg-_Kalaidjiev-bringt-das-Hilfsprojekt-Musik-statt-Strasse-auf-den-Weg-,_arid,162678_costart,1_regid,1_puid,1_pageid,9.html

Георги Калайджиев, Мария Хаушилд в гостите от България. Gießener Allgemeine, дата, 11.09.2011: http://www.giessener-allgemeine.de/Home/Stadt/Stadtkultur/Artikel,-Musik-statt-Strasse-Bulgarische-Kinder-in-Giessen-begruesst-_arid,285940_regid,1_puid,1_pageid,266.html
Георги Калайджиев, Мария Хаушилд в гостите от България. Gießener Allgemeine, дата, 11.09.2011: http://www.giessener-allgemeine.de/Home/Stadt/Stadtkultur/Artikel,-Musik-statt-Strasse-Bulgarische-Kinder-in-Giessen-begruesst-_arid,285940_regid,1_puid,1_pageid,266.html

Георги Калайджиев е родом от Сливен, от музикално семейство. За съжаление мечтата на баща му да следва музика не се изпълнява и той работи като пътуващ музикант из Европа. Чрез стипендия от родния град за талантливи, но бедни деца, Георги завършва цигулка. В момента той е цигулар в Гисенската филхармония, ръководител е на ансамбъла “Collegium Musicum”, участва и в други инициативи. Неговият проект е свързан с бедни деца от ромски произход, на които иска да даде шанс да получат музикално образование.  Както сам казва:  „за децата музиката е като въздуха за дишане“. Чрез даренията, които се събират в Гисен, децата могат да посещават 2 пъти седмично професионални уроци при музикален педагог по различни инструменти – цигулка, чело, китара.  Всяка година той прави няколко благотворителни концерта, за да събира помощи за децата от Сливен. Няколко години подред 17 деца посещават Гисен, където изнасят концерти и се запознават с деца на тяхната възраст, учещи в музикалното училище тук. Цялата инициатива е много добре посрещната от жителите на двата града. Скоро се очаква да излезе и документален филм за инициативата, записан през 2013 г.

Българският отбор „ФК Дунав Гисен“:

Игра през зимата на закрито. CC-BY-ND Теодора Великова.
Игра през зимата на закрито. CC-BY-ND Теодора Великова.
След мача. CC-BY-ND Теодора Великова.
След мача. CC-BY-ND Теодора Великова.

Отборът е създаден преди около 2 години и участва няколко пъти в местната аматьорска лига. Дори един път стига до полуфинал. Аматьорската лига в Германия следва стриктни правила: отборите са по 5 души плюс вратар, може да има и 1 момиче, но то не се брои за човек :-). Това е проблем, който вълнува българския отбор, защото сред тях има и момичета. Наистина момичетата предимно гледат, но понякога се включват и в играта. Целият отбор е ядосан на сексизма в лигата и често го обсъждат. Това е и единственият аматьорски отбор по национален признак в Гисен (като изключим отбор Славия Гисен, който включва играчи от държавите от бивша Югославия плюс един българин :-)). Името на отбора „Дунав Гисен“ идва от талисманите му – русенеца (Мишо), учещ фотография в Марбург, и неговата приятелка Теди, също от Русе, завършваща магистратура по психология в Гисен. Те са единствените от Русе, но именно заради тях отборът е кръстен така. Всички запалено споделят, че много преди да създадат отбора, Мишо, който е футболен запалянко, ги е научил на много футболни песни. Така и избират името – покрай пеенето и купона.

Друго, което е общо забавление на студентите, както български, така и всякакви други, са барбекютата на брега на река Лан. Всяка слънчева минута се използва за организирането на барбекю и често човек не може да си намери място по продължението на реката, тъй като поляните вече са препълнени с множество студенти.

CC-BY-ND Аглая Калафатова
CC-BY-ND Аглая Калафатова
CC-BY-ND Аглая Калафатова
CC-BY-ND Аглая Калафатова

Това, което ги отличава от немските студенти, е, че нашите рядко карат колела, а  инфраструктурата на града е страхотно изградена.

Българските студенти живеят предимно в общежития,  най-голямото е на Eichendorffring. Известно е с парти-бара си Lokal International, където често има срещи на различни студенти от цял свят – руско парти, испанска, турска  и източноафриканска вечер (от програмата за юли). Общежитието обхваща няколко сгради, а помежду им има парк с пейки и места за барбекюта.

Въпреки че има много възможности, като различни мулти-култи мероприятия или дори и немски такива, останах с впечатлението, че българската общност се поддържат помежду си и пребивават предимно в едно българско пространство в чужбина. Това е, от една страна, хубаво, защото така преодоляват носталгията по-лесно, както и успяват да си помагат в трудни моменти като намиране на жилище или работа, но, от друга страна, биват изолирани или сами се изолират от различни дейности и хора, които биха могли да са им интересни.  Уви, както се случва почти навсякъде по света, не само езиковата бариера, но и желанието пречи на българите да излязат от рамката на българското. Поради тази причина те не се или малко се социализират с другите. Това естествено е проблем не само на българското малцинство, но и на други (в никакъв случай не искам да кажа, че българите сме по-асоциални от другите малцинствени групи в чужбина :-)) Например на различни събития из града човек среща предимно немци, немски семейства с децата им и почти никакви чужденци или само такива със смесени бракове. По този начин се създават т.нар. „паралелни общества“, за които критиците на мултикултурализма говорят. Моето лично мнение е, че човек покрай запазването си като идентичност в чужбина, трябва да използва възможността да се обогати и да се запознае и с други култури.

Avatar

Аглая Калафатова

Аглая Калафатова е студентка в Гисен (Германия), учи магистратура по славянско езикознание с руски и сръбски/хърватски. В Германия и Австрия се е занимавала и с преподаване на български език и превод. Активист в областта на човешките права и екологията. Обича да пее хорова класическа музика.