Бежанската вълна в Европа и България: да се удавиш в локва

Ако този път споразумението за презаселване на бежанци в Европейския съюз проработи, в България ще бъдат заселени 1352 от тях. Става въпрос за първоначално договорените 500 плюс още 852 от следващото разпределение на квоти. „България не отстоява националния си интерес“, „заливат ни бежанци“, притесняват се мнозина.

Какво ще стане, ако се опитаме физически да си представим 1352 души? Това са по-малко от участниците в последния София Прайд, които бяха над 1500 души. По-малко са и от онези 1500 души, които това лято присъствали на прожекция на лятното кино в Сандански, организирана от БНТ.

Каква част са тези 1352 души от населението на България? По данни на Националния статистически институт, към края на 2014 г. то е малко над 7,2 милиона. Ако трябва да сме точни: 7 202 198 души. И тъй, да си представим:

Screenshot 2015-09-24 14.33.52.png
Графика 1. Източник за населението на България: НСИ

Колкото и голяма да е графиката, бежанците в нея на практика не се виждат. Ако разделим броя им на населението на България, се получава… 0,00018772. Понеже е трудно да си представим толкова нищожно число – става дума за почти двама души на 10 хиляди. Или – почти 1 на 5 хиляди. Колко са 10 000 души? Зала „Арена Армеец“ е проектирана за толкова. Представете си тази зала пълна и сред зрителите – двама бежанци.

1352 бежанци изглеждат на немалка част от българите недопустимо много. Мнозина смятат, че те ще ни ислямизират. Вероятно същите тези хора се гордеят как българите са запазили християнската си вяра в продължение на 500 години в рамките на Османската империя, когато са били само един от етносите, които са я населявали, а християнството не е било официалната религия. Но не им хрумва да съберат две и две.

В същото време, за миналата година населението на страната е намаляло с 43 479 души по данни на НСИ. Нещо, което, дори да сме прочели, не сме усетили като промяна в живота си. Това е около 32 пъти повече от очакваните бежанци. Тоест – на мястото на всеки 32 души, които вече ги няма, идва по един бежанец.

А как стои въпросът с „бежанското бреме“ в европейски контекст? Населението на Европейския съюз е близо 507 милиона души – по данни на Евростат към края на 2014 г. то е 506 913 394. До края на годината се очакват около милион търсещи убежище на територията ѝ. Как изглежда този един милион на фона на почти 507 милиона?

Screenshot 2015-09-24 14.33.34.png
Графика 2. Източник за населението на ЕС: Евростат.

Тук вече можем да кажем, че бежанците се виждат. Но не много повече от това. Ако разделим един милион на 506 913 394, получаваме 0,001972724. И това микроскопично число е трудно да си представим, затова нека пробваме по този начин: става въпрос за близо двама души (1,98) на 1000. Или един човек на петстотин души. Трима бежанци в лятното кино в Сандански сред публиката от 1500.

Как можем да си представим един милион човешки същества на едно място, за да добием представа колко бежанци се очакват в ЕС тази година? Не е лесно, но се сещам за едно събитие, събрало около един милион в София: митингът на СДС през юни 1990 г.

Европейският съюз като цяло очаква десет пъти повече бежанци на глава от населението, отколкото разпределя за България: 1 на 500 бежанци в ЕС срещу 1 на 5000 в България. Разпределението на бежанците в Европа, дори и ако се реализират квотите, остава крайно неравномерно. За сравнение: по данни на Върховния комисариат за бежанците към ООН (ВКБООН) и Световната банка бежанците в Германия са 2,6 на 1000.

Всъщност от целия милион очаквани търсещи убежище за презаселване са определени 160 хиляди: първоначално 40 хиляди, после още 120. Да се опитаме да си представим 160 000 души. Това е горе-долу колкото общия брой на публиката на два от големите концерти в България. През 1990 г. на концерт на Лепа Брена стадион “Васил Левски” едвам побира около 110 хиляди зрители. Според Wikipedia на концерта на Роджър Уотърс на същия стадион през 2013 г. публиката е към 50 000 души. Посетителите на двата концерта са общо около 160 000. Е, трудно можем да си представим почитателите на Лепа Брена и тези на “Пинк Флойд” заедно, освен за статистически цели.

Как изглеждат 160 000 на фона на 1 000 000?

Графика 3
Графика 3

160 хиляди са точно 16% от 1 милион. Толкова е вътрешната солидарност на Европейския съюз: 16%.

Какво ще стане с останалите 840 хиляди търсещи убежище? Ще има такива, които няма да получат бежански статут и ще бъдат върнати в страните им по произход или ще се превърнат в нередовни мигранти, търсещи начини да се легализират. Голяма част от получилите статут бежанци ще се концентрират в Германия и Швеция, както досега.

Защо обаче цел на бежанците е точно Европа? Не е ли това план за поглъщане на европейската цивилизация, се питат мнозина. Тези въпроси показват не друго, а нежеланието на питащите да погледнат по-далече от носа си. Човешкият свят е така устроен, че обръщаме най-голямо внимание на нещата, които се случват в тази част от света, която смятаме за наша и с която искаме да се идентифицираме. И не сме склонни да забелязваме как живее останалата част от човечеството, нито се вълнуваме особено от нея.

Ако потърсим статистически данни, лесно ще разберем, че въпросът: “Защо целта на бежанците е Европа?”, просто не е правилен. Това се вижда много ясно в тази инфографика, изработена от екип на сайта Vox по данни на ВКБООН и Световната банка. Ако ЕС очаква двама бежанци на 1000, в Ливан вече има 232 на 1000. В Йордания те са 87 на 1000. В Турция: 21 на 1000. Само в тези три страни бежанците са вече 4 милиона. И ако Германия реално изпитва трудности с настаняването на бежанците, каква е ситуацията в Ливан? Едва ли много европейци си задават този въпрос.

Графика 4. Източник: Vox по данни на ВКБООН и Световната банка.
Графика 4. Източник: Vox по данни на ВКБООН и Световната банка.

Какво става, ако сравним това изображение с графиката за бежанците в Европа? Още ли изглежда, че бежанците превземат и наводняват Стария континент?

От факта, че притокът на бежанци в Европа и, в частност, в България, е пренебрежимо малък в сравнение с този в други страни, обаче не следва, че този процес ще е без сътресения и последствия. Европа вече е в криза и се поставят под въпрос основите на обединението ѝ – частично се отменя Шенгенското споразумение, изграждат се вътрешни огради между граници в ЕС. Още по-страшни са дълбоките вътрешни разделения, които се появяват – между солидарността и желанието за защита на националния интерес, между разбирането за самата същност на Европа – дали да бъде пространство на хуманизъм или крепост.

На този фон, поне на декларативно политическо равнище, България е на страната на солидарността, макар и с неудоволствие. Но поне със съзнанието, че да си част от обединена Европа не означава само да усвояваш еврофондове, а и да поемаш отговорност.

И малко бежанци могат да се превърнат в голям проблем – ако не им се даде възможност за социално включване, за реализация на възможностите им, ако нямат достъп до качествено образование и до работа, ако са обект на омраза и дискриминация.

Но е вярно и обратното – бежанците могат да бъдат възможност – ако се случи обратното на описаното по-горе.

Човек може да плува в океан, но също така може и да се удави в локва. Една от основните причини за удавяне, особено на плитко, е паниката.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Светла Енчева

Светла Енчева е блогър (автор на "Неуютен блог"), социолог, активист в областта на човешките права. Завършила е специалност "Философия" през 1998 г. Преподавала е социология в Югозападен университет "Неофит Рилски" от 1998 до 2009. От 2009 до 2015 работи като анализатор в Социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията. От 2015 до средата на 2017 г. посвещава усилията си основно на Marginalia. Работи на свободна практика. Свири несистемно на бас китара.