Бежанците като предизборен зелен кон

В един стар шопски виц Вуте се опитва да впечатли Пена, като боядисва коня си в зелено. Планът му е, когато Пена види произведението му и го попита: „Абе Вуте, ти що си вапцал коня?“, той да отговори: „Ти остави коня, ами я дай с тебе да се вземем!“. И ето, появява се Пена и пита: „Абе Вуте, що с тебе да не се вземем?“ „Ти остави това, ами я гледай как съм вапцал коня!“, отговаря гордо Вуте.

Какво е общото между изборите, бежанците и зеления кон?

Тазгодишната кампания за президентските избори ми напомни за този виц. На „терена“ виждаме най-вече един голям зелен кон – бежанската „заплаха“. Вярно, че традиционно беше изваден от чекмеджето и нареченият с нацистки привкус „ромски проблем“, но трябва да се признае, че сега хитът са бежанците. Кандидатите се надпреварват кой иска повече да се укрепят границите, кой иска по-чиста българска нация, без бежански примеси, кой как ще запази България, която, предполага се, ще рухне под „миграционния натиск“, ако не изберем точно този кандидат.

За да се чувства избирателят по-уверен, че ще се бди над неговата сигурност, в повечето от кандидатпрезидентските двойки, които имат шансове да стигнат до балотаж, присъства по един генерал. Освен в тандема Каракачанов – Нотев, но двама националисти са достатъчна заявка за „здрава ръка“, така че там може и без генерал. Либералната партия ДЕОС, която не се включи в президентската надпревара, разпространи по свой адрес следния виц: Попитали радио Ереван, защо ДЕОС не участва в президентските избори. Последвал мигновен отговор: „Не са могли да намерят генерал с либерални убеждения.“

Анекдотът е изключително показателен за основната характеристика на настоящия предизборен дискурс: в него няма място за парадигма, различна от тази на сигурността. Дебатът не е между сигурност или свобода, а се свежда до това, кой повече сигурност ще предложи. Колкото по-външна и чужда е изглежда заплахата, толкова по-реалистично се възприема тя. Независимо дали възприеманият „реализъм“ има нещо общо с истината. И толкова по-лесно е на представителите на набелязаната за враждебна група да бъде отказано всякакво човешко качество.

Голяма част от медиите усърдно съдействат за насаждането на предизборна паника и копнеж за силна ръка. Било съзнателно, било по инерция (публикуват прессъобщенията, които са им изпратени), било от глупост. Трудно е да се определи например, защо тези дни сума ти медии допуснаха една и съща статистическа грешка – обявиха, че 10% от националния бюджет ще отиде за интеграцията на бежанците. „Новината“ беше разпространена мълниеносно и моментално беше политически експлоатирана. Всъщност обаче е обратното – не 10% от бюджета ще отидат за интеграция на бежанците, а 10% от сумата за интеграция на бежанците се дават от държавния бюджет, останалите 90% са европейски средства. Всъщност държавата почти нищо няма да даде за интеграция на бежанците. Грешката, значи, се изразява в едни два милиарда лева и нещо, ама кой да мисли.

Не е без значение и как питат социологическите агенции. Повечето им въпроси, свързани с темата за бежанците, са за „миграционния натиск“ и предпазването от него. Да сте видели например въпрос дали респондентите смятат, че трябва да се помага на хора, които са бягащи от война, преживели изтезания, загубили близките си, преследвани?

Този път и предизборните „спонтанни протести“ са срещу бежанците и се провеждат координирано в различни градове. В София протестът беше предвождан не от кого да е, а от подсъдимия за начина, по който третира търсещите убежище, Петър Низамов – Перата. Властите не изглеждаха впечатлени от призивите за смърт, насилие и подпалване на бежански центрове на протеста. При цялата тази безнаказаност, спокойно се подготвя следващ протест.

Успоредно с растящата истерия търсещите убежище есенно намаляват. Доскоро доближаваха 10 000, по последни данни са около 5 000. Голямата част от тях ще намерят един или друг начин да напуснат страната, в която никой не ги иска и в която основният пункт за каналджийство се намира на Лъвов мост, току пред погледа да дирекция „Миграция“ на МВР. И въпросните средства за интеграция, за които се вдигна такъв шум, всъщност няма да стигнат почти до никого.

Междувременно тук

Междувременно, както показаха и резултатите от изследване на Фондацията за достъп до права, хората, които търсят убежище, са масово затваряни в центрове за задържане – на общо основание и  незаконно. Сред задържаните има и немалко представители на уязвими групи, включително непридружени деца, което е още по-незаконно. Дори презаселените бежанци от Гърция (по собствените им разкази) са затворени веднага след пристигането си в България със самолет. Въпреки че не са преминали границата незаконно, а са дошли по силата на международна спогодба. Защо? Ами защото така. Защото тук никой, от когото това зависи, не може да си представи, че е възможно (камо ли дължимо) и друго отношение към хората, които търсят убежище.

Междувременно търсещи убежище срещат нечовешко отношение в България, не получават информация, нямат достъп до преводач, понякога и до правна помощ. В бежанските центрове се разпространяват зарази като например, както се вижда от репортаж на Татяна Ваксебрг, краста – не защото бежанците „по природа“ си сеят зарази, а защото няма кой да обърне внимание, да ги прегледа, да вземе мерки, да признае проблема.

Междувременно вече е трудно да се пресметне за смъртта на колко бежанци има българска вина. Наскоро 7 български граждани бяха обвинени в Унгария за причиняването на смъртта на 71 бежанци. Застрелване на границата, умиране от студ след побой и ограбване на границата, удавяне на малки деца в Дунава заради безотговорни каналджии (тук вината не е изяснена, не без приноса на непукизма към трагедията, довел до забавяне на разследването), самоубийства и смърт поради нелекувани заболявания в центровете за задържане… Едва ли някой „простосмъртен“ в България знае за колко смъртни случаи става дума, всъщност. И едва ли онези, които имат достъп до съответната информация, си водят статистика.

Междувременно другаде

Междувременно Германия се справя повече от добре, въпреки апокалиптичните „новини“ по неин адрес. Ангела Меркел продължава да е с висок рейтинг, а външният министър в правителството Франк-Валтер Щайнмайер ѝ се радва на огромна подкрепа (одобрението за него е 75% според скорошно проучване) и е един от възможните кандидати за следващ президент на страната.

Въпреки че, за разлика от България, в Германия бежанците могат да се видят с просто око по улиците, а не само край бежанските центрове и на още 2-3 места и въпреки, че за всички тези хора се отделят немалко публични средства, Германия продължава да просперира и да поддържа икономически растеж. Безработицата спада, не на последно място защото и действителната (за разлика от тази в България) интеграция на бежанци изисква отваряне на нови работни места.

Затова бежанците в Германия имат основания да са благодарни на страната и лоялни към нея. Ето защо не е за учудване, че сирийци предадоха на властите сънародника си, планирал атентат. Държавата обяви, че ще връчи награди на тези сирийци. Което, на своя страна, допълнително ще засили позитивните на гласи и на местното население към избягалите от война и преследване, и на намерилите убежище към държавата и обществото ѝ.

Я да оставим коня…

Фиксирани върху митичната бежанска заплаха, много от избирателите не мислят за какъв президент гласуват всъщност. А с избрания президент ще трябва, ако използваме израза от шопския виц, „да се вземем“ и той/тя да ни представлява пред света, така че съвсем не е без значение що за президент ще изберем.

Как този човек смята да употребява правомощията си? Каква ще бъде външнополитическата му ориентация? Ще поставя ли страната пред политически и/или икономически рискове? Какви публични послания ще отправя (нямам предвид новогодишните речи, а вземането на отношение по важни въпроси)? И т.н.

Не е без значение и какъв ще е вицепрезидентът. Не на последно място – важно е, защото вицепрезидентът отговаря за предоставянето на убежище. Сещате се какво се случи с Бююк след отказа на Комисията за предоставяне на убежище под ръководството на Маргарита Попова. Тази комисия и сега на практика не предоставя убежище, но ако вицепрезидентът е генерал, тя ще стане съвсем излишна.

Та нека оставим „коня“ и се запитаме: с коя от кандидатските двойки за президент и вицепрезидент в най-голяма степен сме склонни да се идентифицираме? Кои кандидати изразяват нашите ценности? А биха ли могли да ги отстояват?

Ако изобщо е възможно да разберем това при на практика липсваща предизборна кампания.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar
Светла Енчева

Светла Енчева е блогър (автор на "Неуютен блог"), социолог, активист в областта на човешките права. Завършила е специалност "Философия" през 1998 г. Преподавала е социология в Югозападен университет "Неофит Рилски" от 1998 до 2009. От 2009 до 2015 работи като анализатор в Социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията. От 2015 до средата на 2017 г. посвещава усилията си основно на Marginalia. Работи на свободна практика. Свири несистемно на бас китара.