Бежанците в своето бягство

Питър Чикой е един от първите автори на Marginalia. Той е бежанец от Замбия, който повече от 25 години живее в България и е завършил журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. През по-голямата част от престоя си в България Питър Чикой е без легален статут и документи за самоличност, без възможност да работи, да се развива или да се ожени. В края на 2014 г. той получи хуманитарен статут и много скоро след това получи възможности да продължи образованието си и записа онлайн курс в Duke University, САЩ.

Днес публикуваме писмена работа по визуален анализ на Питър Чикой, която е високо оценена от университета Dukе. Преведохме я на български език по две причини. От една страна, за екипа на Marginalia е важно да дава глас и на самите представители на различни дискриминирани групи. Когато един бежанец пише за бежанците, той обръща внимание на детайли, които ние, правозащитници и експерти, колкото и да сме добронамерени, невинаги забелязваме. От друга страна, искаме да покажем, че бежанците не са „бреме“, а личности, и че ако им се даде възможност, могат да постигнат много – както за себе си, така и да допринесат и за нашия свят.

За нас е чест да сме първата медиа, която дава поле за статиите на журналиста Питър Чикой.

Бел. ред. Анализът на Питър Чикой е върху снимка, която не публикуваме, за да не нарушим авторските права върху нея. Снимката е на агенция „Франс Прес“ (APF) и е дело на фотографа B. Kilic. Публикувана е на сайта на Върховния комисариат за бежанците към ООН.

Снимката по-горе описва как бежанците понякога се налага да предприемат много опасни и храбри начинания, за да оцелеят – като прескачане на мрежи с бодлива тел с малки бебета и застаряващи майки, които не може да бъдат оставени сами в зоните на война или в райони, където има природни бедствия. Възнамерявам във визуалния си проект да изследвам този аспект на бежанците в бягството им.

Но кой е бежанец? Общоприетите представи за бежанците включват хора, бягащи, за да спасят живота си, да избягат от природно бедствие или военна зона. Примери от миналото за бежански потоци включват Втората световна война, Балканската война и геноцидът в Руанда – да споменем малка част от от тях. Най-разпространената правна дефиниция за бежанец се съдържа в Женевската конвенция за статута на бежанците на ООН от 1951 г., която е подписана от повече от 120 държави. Тези държави признават правото на една личност да избяга от страната си, защото „основателно се страхува от преследване“ поради своята раса, националност, членство в политическа група или политически възгледи.[1]

Ако се върнем към визуалното, снимката показва как малко бебе бива прехвърлено през телена мрежа, в отчаяни условия, на границата между Сирия и Турция. В десния край на снимката може да се види ръка на човек, сграбчил телената мрежа, показваща, че вероятно има повече хора, които се опитват да прескочат оградата по подобен начин.

Ясно е, че това е опасна и незаконна задача. По-младият мъж с лице към обектива, може би баща на бебето, изглежда напрегнат. Дали се оглежда за охранители на границата, които могат да се появят от нищото? Това усилва настроението от снимката. Ако го хванат, той може да се окаже разделен от скъпото си семейство завинаги. Има неотложност в тази снимка, времето е на първо място.

И двамата мъже, които се виждат, изглеждат много умели и опитни. Забелязвам как, за да бъде прехвърлено бебето през по-ниска част на мрежата от бодлива тел, по-възрастният мъж издърпва бодливата тел зад себе си и създава достатъчно пространство детето да мине, без да се нарани. Той се придържа, като държи стълб с дясната си ръка, което автоматично превръща стълба в опорна точка и го блъсва обратно към телената мрежа. Тук и двамата мъже, заедно с бебето, са изложени на крайна опасност. Все пак, един въпрос, който може да се върти в главата ви, е – може ли те да са каналджии на хора[2]? Чуваме толкова много примери за такива.

Все пак, аз усещам огромна грижа и нежност в тези мъже, докато осигуряват сигурно преминаване на бебето с цената на живота си. От спокойния и уверен поглед на детското лице изглежда, че момиченцето познава тези хора и те биха могли да бъдат членове на семейството ѝ. Напълно е възможно тя да вижда майка си, стояща от „сигурната“ страна, с ръце, протегнати да я хванат. Сърцето на майката може би се е качило в гърлото ѝ, докато гледа бебето да виси рисковано над оградата. Една погрешна стъпка може да бъде пагубна.

А сега ми позволете да ви отведа отвъд този кадър. Преминали границата, колко защитени ще бъдат тези хора, е следващото, което се чудя. Няма ли тези бежанци да създадат бъдещи проблеми в приемащите страни, към които бягат. С жени и деца, ще бъдат ли те приети като семейство, след като нямат лични документи да докажат кои и какво са? Как стои въпросът с достъпа на семейството до здравни услуги и работа?

В конкретния случай, сирийските бежанци не са особено добре дошли в Турция.[3] Тъй че някои предпочитат да се отправят към Западна Европа пред страни членки на ЕС[4], в които обаче те все още се сблъскват с други неприятни обстоятелства като цяло, особено в България[5] и Гърция[6]. Тези две страни смятат бежанците за допълнително бреме на фона на мизерните си условия на живот.

Тази картина може да предизвика няколко подобни линии на разсъждения, които не се ограничават само до сирийските бежанци. Има милиони бежанци, които са прокудени от родните си места си поради конфликт, природно бедствие или икономически причини. Понякога те дори не са преминали границата с други държави. Индия например е една от страните с най-голям брой на вътрешно разселени хора, живеещи в нечовешки условия.

Точно в този момент, в който четете това, хиляди бежанци са в своето бягство. Те са хващани, докато преминават мрежите от бодлива тел, давят се в океана или падат, покосени от летящи куршуми, докато търсят сигурен рай, за да скърпят приличен живот със семействата си – привилегия, на която не са родени да се радват. Суров и труден е техният живот; снимката е само напомняне за вас и мен – да си дадем сметка с колко неща сме благословени и може би да се помолим за техния сигурен път. Но въпросите все още остават: дали бежанците изобщо имат живот – от тази или от другата страна на оградата от бодлива тел?…

 

Превод: Светла Енчева.

 

[1] “European Council on Refugees and Exiles.” Who are refugees. Web. 20 July 2015. <http://www.ecre.org/refugees/refugees/who-are-refugees.html>

[2] “Wikipedia.” People smuggling. Web. 20 July 2015.<https://en.wikipedia.org/wiki/People_smuggling>  Бел.прев.: За определението за каналджии вж. и тази публикация в Marginalia: Защо е важна разликата между каналджийство и трафик на хора.

[3] “The Guardian.” Amnesty Report Reveals Desperate Plight of Syrian Refugees in Turkey. Web. 20 July 2015. <http://www.theguardian.com/world/2014/nov/20/amnesty-report-desperate-plight-syrian-refugees-turkey>

[4] “Middle East Eye.” From Syria to Serbia: The Migrants’ Balkan Backdoor. Web. 20 July 2015. <http://www.middleeasteye.net/news/syria-serbia-migrants-balkan-backdoor-1184791364>

[5] Dyer, John. “The Washington Times.” Overwhelmed by Refugees, Bulgaria closes Border to Syria (Nov. 2014). Web. 20 July 2015. <http://www.washingtontimes.com/news/2014/nov/16/syrian-refugees-unwelcome-in-bulgaria/?page=all>

[6] “The Atlantic.” Fleeing Syria, Refugees Arrive to a Different Kind of Hell in Greece. Web. 20 July 2015. http://www.theatlantic.com/international/archive/2013/05/fleeing-syria-refugees-arrive-to-a-different-kind-of-hell-in-greece/275531/

Avatar

Питър Чикой

Питър Чикой е от Замбия. Завършил е журналистика в СУ „Св. Климент Охридски. Живее в България от 25 години. Вярващ католик. Прекарва по-голямата част от живота си в България без документи за самоличност. От края на 2014 г. има хуманитарен статут.