Бразилският закон за свободата в Интернет

Тя изглежда като сюжет на филм на ужасите от рода на тези, в които един почти незабележим срив на матрицата заплашва да причини глобален хаос. Този път това бе една проста, но затова пък съдбоносна програмна грешка, която внезапно превърна най-чувствителната за милиони ползватели информация в уязвима за хакерите. Заглавията на новините крещяха за опасностите онлайн, които ние едва ли бихме могли да разберем, като по този начин сигнализираха на рояци от дигитални пирати за изобилието от нови възможности за престъпления. По целия свят компаниите се хвърлиха да обезпечават онлайн сигурността си.

Историята за  програмната грешка, наречена  „Кървящо сърце”  (heartbleed.com) обаче е съвършено истинска. Тя насочва вниманието към една очевидна истина: за потресаващо кратко време ние станахме напълно зависими от световната Мрежа и стигнахме до предел, който едва сега почваме да осъзнаваме, а още и дума не може да става за очертаване на явлението и за неговата регулация. Важни дебати – като тези за отношението между свобода и сигурност, за конфиденциалността на личните данни и застрашаващото я компютърно пиратство, както и за въздействието на киберпространството върху демокрацията – са много далеч от това да бъдат решени.

Все още страховете от „Кървящо сърце” и от подобни на този бъг заплахи, както и яростта, обграждаща агресивната  американска тактика за надзор, разкрита от бившия служител на разузнаването Едуард Сноудън, вече принудиха много държави да заемат отбранителна позиция. На много места усилията за защита на свободата в Интернет са осуетени.

Но Бразилия, която е моята родина, показва, че е възможен и различен подход. Долната камара на Бразилския парламент прие една истинска интернетска „Харта на правата”. За голямо удоволствие на застъпниците за правата на човека миналата седмица този проектозакон бе единодушно одобрен от Сената и чрез подписа на президента Дилма Русев се превърна в закон.

Този закон, който широки обществени кръгове описват като една конституция на Интернет, се стреми да гарантира свободата на изразяване в Мрежата и ограничава събирането и използването от страна на правителството на метаданни за потребителите. Законът осигурява „неутралността на Мрежата” (това означава, че доставчиците на Интернет трябва да се отнасят еднакво както към всяка информация, така и към всички потребители), подчинява такива глобални компании като Гугъл и Фейсбук на бразилското законодателство и разпорежда, че то има предимство в случаите, които засягат граждани на страната.

Това, че Бразилия прегърна идеята за свободата в Интернет, отчасти произтича от историческата предизборна кампания на Президента на САЩ Барак Обама през 2008 г. Чрез привличането на милиони малки дарения с помощта на сайтове, които свързват гражданите в мрежи, той революционизира събирането на пари за избирателни кампании и това изглеждаше, че открива нови хоризонти пред демокрацията и гражданското участие.

Но не всички се отнасяха позитивно към всичко това. Вълна от законодателства, които превръщат в престъпления различни видове използване на Интернет, като например споделянето на музика, както и позволяването на нарастващ надзор от страна на правителствата, изглежда трябваше да преобърнат либералния прилив. Също и в Бразилия властите се сдобиха с по-голям контрол върху Интернет и държавата зае челни позиции в международната борба срещу компютърната престъпност.

Положението започна да се променя през 2009 г., когато тогавашният президент Луис Игнацио Лула да Силва взе участие в събитие, посветено на свободата в Интернет и след това тържествено обеща да блокира всяко законодателство, което ограничава свободите в Мрежата. Той също така се обвърза с обещание да представи законопроект, който по-късно се превърна в новоприетия закон.

По един много интересен начин проектозаконът не бе съставен от обичайната каста на бюрократите. Вместо това процесът на написването му беше отворен за публиката и на обикновените хора бе позволено да дадат приноса си чрез записи в блога на правителството. Застъпниците на свободния софтуер се смесиха с тези, които прилагат закона и с лобисти на фирми като Гугъл и Яху в един съвсем нов образец на „вики демокрация”.

През 2011 г., след две години спорове и обсъждания, проектозаконът бе пратен в Конгреса, т.е.  в парламента на Бразилия. Съпротивата срещу него бе жестока. Лобисти се стремяха да разводнят предложеното законодателство и заедно с телекомуникационните компании се противопоставяха, макар и не изцяло, на разпоредбите за „неутралността на Мрежата”.

Въпреки това, коалицията от сили, които поддържат проекта, в която влизат групи от гражданското общество, подкрепена от силна петиция с 350 000 подписа, организирана от легендарния бразилски музикант и бивш министър на културата Жилберто Гил, преодоля традиционните политически интереси. Вижда се, че така те въвеждат един нов модел на правене на закони.

Но на други места нещата се развиват в съвсем различна посока. Електоралното сияние на Обама помръква. Вдъхновените чрез Интернет бунтове в Иран и след това в голяма част от арабския свят бяха брутално потушени. Нови разкрития за надзора на правителствата над Интернет заедно със страхове от заплахи от типа на „Кървящото сърце” продължават да поставят на изпитание вярата на света в свободата в Интернет.

Все още въпреки страховете и опасностите, които са вътрешно присъщи на свободния Интернет, светът не трябва да се отказва от това да проучва преобразуващия потенциал на киберпространството. Необходимо е тези, които са загубили решителността си, само да погледнат на юг, където Бразилия е водач в тази област. [quote_box_right]Превод от английски език за рубриката “Фокус”: Емил Коен.[/quote_box_right]

Avatar

Педро Абрамовай

Педро Абромовай е е директор на програмите на Фондация „Отворено общество” за Латинска Америка.