Д-р Гълъбина Тарашоева: Трябва да се борим за правата на болните дори с цената на собствения си комфорт

Гълъбина Тарашоева е управител на Центъра за психично здраве „Проф. Н. Шипковенски“. В своя професионален път, освен пряката си клинична практика, е работила активно и в много от ръководните органи на редица национални и международни професионални организации:

– Съосновател и първи председател на Българско дружество по Психодрама и групова терапия, бивш член на етичната комисия, понастоящем член на Контролната комисия и Комисията по стандартите;
– Съосновател и бивш съпредседател на Българската Асоциация по психотерапия, дългогодишен член на Комисията по стандартите;
– Секретар на Българската Психиатрична Асоциация в продължение на два мандата, бивш член на Контролната комисия, бивш член на Етичната комисия, организатор на редица национални психиатрични конференции;
– Бивш член на Етичната комисия на Столична Лекарска колегия – два мандата; и бивш член на Управителния съвет на Столична Лекарска Колегия – до избора за управител на Центъра за психично здраве „Проф. Н. Шипковенски“ през 2011 г.;
– Съосновател на Федерацията на Европейските Психодрама Тренинг организации, член на комитета за проучвания, член на групата, работеща за мир и разрешаване на конфликти, организатор на конференция и международни срещи, проведени в България;
– Член на Борда на Директорите на Международната Асоциация па Групова Психотерапия и Групови Процеси от 2012 г. досега;
– Активен участник в множество национални и международни конгреси, както и организатор на редица от тях;
– Удостоена от Българската Асоциация по Психотерапия с Отличаване за Стратегически принос за въвеждането и утвърждаването на международните професионални стандарти по психотерапия в България.

Доктор Тарашоева, Вие сте с дълъг професионален опит и сте един от хората, които са въвели психотерапията в България. Ще разкажете ли малко повече за себе си?

Станах психиатър поради интерес към психотерапията. Това беше много отдавна, в края на 70-те години, когато психотерапия се правеше от няколко млади психолози и психиатри – ентусиасти, в подземните етажи на Първа психиатрична клиника, в извънработно време и без заплащане. Без възможности за институционално обучение в какъвто и да е съвременен метод на психотерапия, без легален достъп до психотерапевтична литература, но с много ентусиазъм, сериозна мотивация и отговорност, бяха направени първите практически стъпки в групово-динамичната психотерапия, индивидуалната, а по-късно и в арт-терапията, фамилната психотерапия и системния подход. Но когато в 1986 г., на конгреса на Международната Асоциация по Групова Психотерапия (IAGP) в Загреб, срещнах психодрамата, разбрах, че това е моят метод. Следващите три години посветих на това, психодрамата да пробие желязната завеса и да дойде у нас. През всички години от тогава досега успях да запазя и развия в себе си и двете роли – психиатър и психотерапевт, без сериозен междуролеви конфликт. Ценя си ги и двете.

За Вас психиатърът и психоаналитик д-р Евгений Генчев ми каза: „Познавам д-р Тарашоева повече от 35 години като един от пионерите на психотерапията у нас. Никога не е имало съмнения в професионалната ѝ етика. Нямам причини да се съмнявам и сега.“ Има и писма във Ваша подкрепа и от България, и от чужбина. С какви мотиви Ви уволниха?

Да, с д-р Евгений Генчев бяхме едни от тези млади ентусиасти – underground-психотерапевти, които в края на 70-те и началото на 80-те години бяхме успели да се запознаем с произведенията на няколко водещи автори и работехме на принципа на взаимно обучение и на взаимна супервизия с цялата необходима отговорност, професионална етика и посветеност.

Освобождаването ми от длъжност управител бе извършено в разрез с всички правила и процедури – зам.-кметът по здравеопазване Дончо Барбалов не е предоставил нито на мен, нито на Комисията по здравеопазване и социална политика при Столичния общински съвет (СОС), нито на СОС нито един мотив, нито един документ, подкрепящ някакви мотиви за освобождаването ми. Това е така, защото всички възможни проверки не намират никакво нарушение от моя страна. Управляваният от мен Център за психично здраве (ЦПЗ) „проф. Н. Шипковенски” е едно от малкото лечебни заведения с положителен финансов резултат, без кредити и задължения към доставчици, въпреки всички финансови рестрикции, на които сме подлагани в последните години. За 4 години увеличих двойно леглата, разкрих ново отделение – за детско-юношеска психиатрия с дневен стационар, възстанових статута на отделение на спешното звено (превърнато преди 5 години в кабинет, въпреки активната ми съпротива) и стабилизирах функционирането му.

При липсата на каквито и да е доказателства за нарушения и при наличието на тези приноси, няма как да бъдат представени и защитени мотиви за освобождаването ми. Ето защо предложението за освобождаването ми е направено „по целесъобразност”. По време на заседанието на СОС – и особено след него – Барбалов сипе напълно голословни, с нищо неподкрепени обвинения, уронващи не само моя авторитет, но и престижа на лечебното заведение.

[quote_box_right]Писма в подкрепа на д-р Тарашоева:

Българска асоциация по психотерапия

Българско дружество по психодрама и групова терапия

Федерация на европейските организации за обучение по психодрама

Международна организация за групова психотерапия и групови процеси

Кристина Мартинес-Табоада, професор по групова психология в Баския университет в Сан Себастиан, Испания

Д-р Марсия Алмейда Батиста, декан на Факултета по науки за човека и здраве в Папския католически университет в Сао Паоло

Моника Цурети, професор по клинична психодрама в Университета на Буенос Айрес

[/quote_box_right]

Според Вас, защо някой иска да бъдете отстранена, и то броени дни преди края на Вашия мандат?

Мандатът ми изтича на 11.04.16 г., дата на освобождаването ми е – 02.04.16 г.

Дълбоката причина за освобождаването ми е, че съдебните експерти в ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски“ не можаха да понесат издадената от мен на 11.08.15 г. заповед № 80, изискваща, съответно на Кодекса на труда, явяването им в съда да е в извънработно време или по време на неплатен отпуск.

Прекият повод за светкавичното ми отстраняване е необходимостта да се предотврати дисциплинарното уволнение на фаворитката на Барбалов за нов управител, Ана Попова, която се опита да прикрие нарушаване на правата на пациент в повереното ѝ отделение.

Какви бяха реакциите на колегите Ви, когато поискахте да си вземат неплатен отпуск в дните, в които ходят в съда?

Бях подложена на мощен натиск от страна на съдебните експерти да отменя нормативно съобразената заповед. Тя обаче беше добре приета от лекарите, които не ходят в съда като експерти, а се налага да поемат техните задължения при отсъствията им. Понеже не се подадох на този натиск, неговите водачи, начело с д-р Попова, организираха манипулативна клеветническа кампания срещу мен, с подвеждаща подписка до СОС, кмета и зам.-кмета по здравеопазване. В резултат на това зам.-кметът направи два опита за обявяване на конкурс за мястото ми, далече преди изтичането на мандата ми, без никакви мотиви. Те бяха спрени от Комисията по Здравеопазване и социална политика при СОС.

Със заповед РД 09-01-420/08.12.15 на кмета Йорданка Фандъкова бе назначена 7-членна комисия за изясняване на фактите и обстоятелствата, изложени в доноса и в моето опровержение, която да приключи с внасяне на доклад за резултатите от извършеното и установените факти. Проверка бе направена, но доклад до този момент няма – едва ли ако беше намерено и най-малкото нарушение от моя страна, то щеше да остане недокладвано и несанкционирано.

Как стигнахте до извода, че са нарушени правата на пациент? Какво предприехте?

В първото си интервю по БНТ 2 след заседанието на СОС се опитах да спестя подробности за инцидента, по който се води полицейска проверка, за да не създавам излишни тревоги у гражданите и пациентите. Но след като зам.–кметът по здравеопазване хвърля в медийното пространство твърдението: „по коридорите се разходила и болна жена с кръв по лицето” – нямам право да мълча. За инцидента в Отделението с висока степен на сигурност (ОВСС) началникът на отделението Анна Попова не ме е информирала и случаят не е описан в Книгата за инциденти и в рапорта на дежурните лекари. За него бях информирана от началника на Спешно диагностично звено д-р Методи Станчев, от когото д-р Попова настойчиво е изисквала да бъде променена информацията за болната в епикризата при постъпването ѝ в ОВСС. След това бях информирана и от лекуващия лекар на болната, д-р Шкодрова, при която е постъпило оплакване от майката на болната, че не я допускат до дъщеря ѝ на свиждане.

Със Заповед № 34/16.02.2016 г. назначих проверка по повод констатирани травматични увреждания на пациентка в Отделение с висока степен на сигурност, постъпила на 15.02.2015 г. В хода на проверката на 17.02.2016 г. бе извършен преглед на пациентката в Клиника по съдебна медицина и деонтология към „Александровска” болница. От заключението става ясно, че установените травматични увреждания кореспондират с по-голяма вероятност за получаването им от нанесени удари с твърди тъпи предмети и с по-малка вероятност за получаването им при падане на терен от собствен ръст (Съдебномедицинско удостоверение № 105/2016 г.). Назначената от мен вътрешна проверка установи, че инцидентът се е случил на територията на ОВСС – отделението, ръководено от бъдещия нов управител.

Защо не си замълчахте? В много случаи такива инциденти се премълчават, за да „не се петни авторитета“ на съответната институция.

Не мога да позволя да се проявява агресия в повереното ми за управление лечебно заведение и за да предотвратя бъдещи подобни случаи, правя всичко възможно за изясняването им. За всички е ясно, че неразкриването и несанкционирането на насилие е равностойно на неговото подкрепяне и стимулиране! Ако не се спре веднага, рискуваме да се стигне до случай като смъртта на болен от побой в болницата в Нови Искър – няма как да позволя такова нещо!

Ето защо изпратих документацията по случая на Началника на Пето Районно управление на СДВР за действия по компетентност. За всичко това своевременно информирах както Дирекция „Здравеопазване“, така и зам.-кмета по здравеопазване – устно и писмено. Назначената по-късно от Дончо Барбалов проверка, извършена от Дирекцията по здравеопазване, кореспондира с установеното от нашата вътрешна проверка и потвърждава необходимостта от разследване от МВР. Въпреки всичко, за нов управител бе предложен от зам.-кмета и избран от СОС не само един началник на отделение с най-малко управленски опит, но и точно този, който очевидно не може да осигури спазването на правата на пациентите в повереното му отделение, прикрива инцидента с най-вероятно упражнено насилие над болна. Дори не го нарича инцидент, а твърди, че не е имало инцидент.

Кога Ви уведомиха за прекратяването на договора Ви?

Часове след назначената от мен проверка в Отделението с висока степен на сигурност секретарката на Барбалов ме информира, че на другата сутрин трябва да се явя в кабинета му, като отказа да каже по какъв въпрос. Веднага след влизането ми в кабинета той ми съобщи, че до един час трябва да си подам доброволно оставката, ако искам „да си запазя честта, името и достойнството пред гилдията”. В случай, че откажа, той ще поиска от СОС да бъда освободена. На въпроса ми защо, за какво нарушение, той каза, че не е нужно да има нарушение, просто това е рискът да си на този пост – да бъдеш освободен по този начин.

Ще има ли конкурс за нов управител на Центъра за психично здраве?

Едва ли ще е скоро. Решението на СОС за обявяване на конкурс беше взето на 14.01.16 г. и гласеше, че трябва да се публикува до две седмици. Публикува се след 6 седмици – едва след решението на СОС за освобождаването ми – на 26.02.16 г. На 08.03.16 г. на сайта на СОС е публикувано съобщение, че „поради допуснати технически грешки в текста на обявата и приложението към нея” се прекратява.

Какво означава, че конкурсът е прекратен заради „технически грешки“?

Можем само да гадаем. Но най-малкото става ясно, че управлението на лечебното заведение от временно изпълняващия се удължава с неизвестна величина.

По повод на прекратяването на договора Ви за Вас в медиите циркулират две основни обвинения – че сте искали да закриете спешното отделение на психодиспансера в София и че системно отказвате лечение на пациенти. Първо, как стоят нещата със закриването на спешното отделение?

На всичките си писма, до Министерство на здравеопазването (МЗ), Столична община (СО), СОС, в които описвам проблемите в Столичната спешна психиатрична помощ (СПП) в тези 4 години управление, няма нито един писмен отговор от СО и СОС. От МЗ съм получила отговор, а той е, че спешна помощ се оказва не само от Центъра за психично здраве, а от всички психиатрични лечебни заведения. Нерешените проблеми на системата се стоварват на лекарите в различните структури, те трябва да бъдат конфронтирани, за да не са единни, и „огромният проблем” се решава с едно уволнение, и с едно назначение.

Истината за Спешно звено е, че за да се повиши мотивацията на лекарите да работят в него, увеличихме заплатите им, регламентирах справедливото разпределение на дежурствата, от 01.04.15 г. го обособих отново като отделение, с началник отделение, и актуализирах правилника за дейността му.

Къде тук виждате опит за закриване? Защо всичко това не се казва, не се отчита, а се спекулира с едно писмо, в което, в ситуация на кадрова криза, се опитвам за пореден път да привлека вниманието на администрацията и търся начин за решаване на кризата?

За какво писмо става дума?

През лятото на 2015 г. всички управители и директори на общински лечебни заведения бяхме извикани от тогавашния зам.-кмет по здравеопазване д-р Пейчева. Бяхме „поканени” доброволно, сами, да „помолим” да бъде намалена с 50% субсидията ни до края на годината, за да бъде подпомогната 5-та многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ).

По-късно, в ранната есен, в отделението на д-р Попова започнаха бунтове за заплати, напускания на медицински сестри и санитари и заплахи с колективно напускане, ако не се увеличат заплатите им. На медицински съвет бяха обсъдени различни възможности за справяне с кризата. Надделя мнението да се пренасочи персонал от Спешно звено към Отделението с висока степен на сигурност, а Спешно звено да се сведе до кабинет с дежурен лекар. Съответно на това колективно решение информирах СОС и МЗ с писмо за тежката ситуация и потърсих подкрепа за решаването ѝ, както и за „трудните решения, които сме били принудени да вземем”.

На практика няма никакви реално предприети действия от мен за закриването на Спешно звено, има един подаден сигнал за проблемите. Може ли зам.-кметът да каже, какви точно мерки, и да покаже с какви точно документи те „едва са овладели положението” за спасяването му? Спешно звено не е спирало да функционира пълноценно нито за час. Леглата в Отделението с висока степен на сигурност за 1 месец от 15.10. до 15.11.2015 г. бяха редуцирани, заплатите на сестрите и санитарите в него бяха увеличени. В него бяха командировани сестри и фелдшер от други отделения, постъпиха нови сестри и броят на леглата бе възстановен.

Какви са случаите, за които Ви обвиняват, че сте отказвали лечение на пациенти?

Единствената истина тук е, „средно 1800 пациенти ежегодно обслужени в спешно звено на ЦПЗ „проф. Н. Шипковенски”. Може да се попитате – как все пак успяваме да ги обслужим тези 1800 души, като сме толкова злонамерено и некадърно ръководство? През 2015 г. в Спешно диагностично звено са обслужени 1802 случая, от тях в Центъра за психично здраве са хоспитализирани 499, в други лечебни заведения – 598. Използваемостта на наличните 45 легла е 97.35%. Вероятно според Барбалов всичко това се е случило с денонощното присъствие на телевизионни екипи.

Като системно отказване на прием на болни в медиите се тиражират два случая – условно ще ги нарека социален и соматичен[1]:

За соматичния случай и репортажа на Нова ТV:

Последната хоспитализация на този пациент в Центъра за психично здраве е в периода 09.11.2015 г. – 21.12.2015 г. Проведено е лечение за психичното и соматичното състояние, направени са консултации с интернист (четирикратно), хематолог (двукратно) и гастроентеролог, следено е състоянието на кръвната картина чрез лабораторни изследвания през целия престой. Постепенно състоянието му се подобри и на 42-ия ден от престоя е заявил категорично, че желае да бъде изписан. Поради липсата на медицински и юридически основания за задържането му в отделението пациентът е изписан.

На 4 февруари е доведен от екип на Спешна помощ и полиция в тежко увредено соматично състояние и кахексия[2] в резултат на отказ от храна. Поради придружаващите тежки соматични заболявания е насочен за хоспитализация в УМБАЛ „Александровска” – трето ниво на компетентност, съответно на Стандарта по психиатрия[3]. На 15.02.2016 г. е доведен отново в Спешен кабинет на ЦПЗ от Спешна помощ, придружен от майката и екип на Нова телевизия. На болния в нито един момент от нас не е отказвана хоспитализация, а е търсено подходящо за състоянието му лечебно заведение за провеждане лечение на водещото соматично заболяване. Болният бе настанен при нас за една нощ, след което преведен във Втора МБАЛ, където е диагностицирана туберкулоза и с наш екип е транспортиран в специализираната болница в Карвуна за лечение на психично болни с туберкулоза.

За социалния случай:

„През януари пък ръководството е върнала 77-годишна жена на улицата, защото не била с психични отклонения, последвалата проверка обаче, ясно доказала, че жената е болна.” Не е имало връщане. Имаше императивно изискване от Дирекцията по здравеопазване, наложено ни с телефонно обаждане, веднага ние да отидем да вземем от улицата възрастна жена, живееща в кашони там, защото е застрашена от измръзване. Екипът на спешното звено е спазил разпоредбите на дирекция „Здравеопазване“ от 2010 г. спешните случаи да се довеждат при нас от Спешна помощ и/или МВР, а не от наш екип. В интерес на болния е първо да се изключи и/или овладее соматичната спешност. В този конкретен случай не е намерена нито соматична, нито психиатрична спешност. Затова жената не е доведена от Спешна помощ и МВР, а от социален работник и общинска полиция, след изясняване на соматичното ѝ състояние в многопрофилна болница.

Рисковете от измръзване на бездомните хора са реални, но за да се предотвратят, те трябва да се настаняват в социални заведения. Въпреки всичко, под натиска на Столична община, жената бе настанена в болница. На следващия ден бях извикана в кабинета на зам.-кмета по здравеопазване, където бяха и зам.-кметът по социални дейности, директорът на Дирекция „Здравеопазване“, директорът на Дирекция „Социални дейности“, председателят на Комисията по здравеопазване и социална политика при СОС. Бях подложена на унизителни атаки и психичен тормоз, че съм си била позволила да не изпълня заповед на кмета Фандъкова да приема тази болна и съм искала да я оставя да умре на улицата от измръзване. Това в цивилизования свят се нарича булинг, мопинг или босинг.

След този случай изработих алгоритъм за действие при случай със нерешени социални проблеми, съгласувах го с Дирекция „Здравеопазване“ и го предоставих на въпросните зам.-кметове. За това обаче Барбалов не сметна за необходимо да спомене.

Ако правилно разбирам, и в двата случая сте действали според процедурата и всъщност на пациентите е предоставено лечение. Направени ли са проверки по тези случаи, какви са резултатите от тях?

На 5 февруари бе извършена проверка по соматичния случай от Столичната регионална здравна инспекция, при която не бяха констатирани никакви нарушения от наша страна. Не са ни дадени предписания, не са ни наложени санкции, тъй като е спазен Стандартът по психиатрия. На 16 февруари, по повод излъченото по Нова телевизия, имаше проверка, назначена от Дончо Барбалов, извършена от д-р Гусарска и г-жа Миланова от Дирекция „Здравеопазване“. Предоставихме писмено становище и медицинска документация. По време на проверката не бяха посочени пропуски и нарушения от наша страна. В официалния отговор се казва, че „не е отказвана хоспитализация поради липса на легла, а е насочен към подходящо лечебно заведение“.

Във връзка със затрудненията при хоспитализацията на психично болни със соматични заболявания на 17 февруари проведох среща с проф. д-р Вихра Миланова, национален консултант по психиатрия, и с екипа на психиатричната клиника в „Александровска“ болница и д-р Хубанов, началник на Спешен център в „Александровска“, на която бяха договорени мерки за взаимодействие и сътрудничество при решаването на тези случаи. Става въпрос за 5 случая за няколко дни, включително болен с катетър, изписан от отделение по нефрология, които бяха хоспитализирани в МБАЛ със съдействие на Дирекция „Здравеопазване“. Със същата цел проведох и среща на 22 февруари с началника на отделението по метаболитни заболявания в ИСУЛ доц. Попова и началника на Спешно диагностично звено д-р Станчев. И за двете работни срещи зам.-кметът е писмено информиран. Те обаче не съответстваха на тезата му за системни откази да хоспитализираме болни и поради това бяха старателно игнорирани – както на заседанието на Здравната комисия по повод отстраняването ми, така и на заседанието на СОС по същия повод, така и пред медиите.

За социалния случай не е имало нито връщане, нито проверка. Не ми е предоставян никакъв документ нито за назначаване на проверка, нито за резултат от извършването ѝ. Това е типичен случай на използване на ресурсите на лечебно заведение за социални цели.

Данните от проверките известни ли са на Столичния общински съвет, който е гласувал отстраняването Ви?

Резултатът от проверката на Столичната регионална здравна инспекция в писмен вид го получихме едва след заседанието на СОС, от репортер на БНТ 2, но фактът, че нямаме наложени нито санкции, нито предписания, е известен на зам.-кмета. Той е запознат, включително и от мен – писмено, с резултатите от назначените от самия него проверки. И устно, и в писмен вид своевременно и детайлно съм информирала както за инцидента в Отделението с висока степен на сигурност, така и за всички резултати от всички проверки Дирекция „Здравеопазване“, зам.-кмета по здравеопазване, Комисията по здравеопазване и социална политика при СОС, председателя на СОС и кмета на Столична община. Тази информация обаче беше спестена на общинските съветници по време на заседанието, въпреки че внесеният от мен текст беше адресиран и до тях чрез председателя на СОС. Показателно за всичко е изказването на Барбалов. “Няма значение дали са спазени процедурите, дали законът допуска да връщаш пациенти, това не бива да се случва в общинско лечебно заведение, каза Барбалов, цитиран от БНР.”

Случаят с отстраняването Ви от длъжност стигна до медиите. Как го представиха те?

Едностранно – бе представена само позицията на властимащите. Не бях потърсена нито от Националното радио, което гърмеше, че системно съм отказвала хоспитализации, нито от почти всички други медии, отразили обвиненията на Барбалов, за да дадат думата и на „обвиняемия“. Няколко медии ме потърсиха по телефона, вкл. и БТV, но след като им разказах, те не излъчиха казаното от мен. Единствено БНТ 2 излъчи в късните новини репортаж, съдържащ и моята позиция, а по-късно и втори.

„Нова телевизия“, освен всичко, си позволи да покаже в кадър пациент, въпреки изричното ми изискване пациенти да не бъдат снимани, защото това нарушава правата им.

На следващия ден изпратих писмо с опровержение на обвиненията и информация за разследването на инцидента от МВР до БНР, множество телевизии и електронни медии, но то бе отразено едва от 7 – Facti.bg, Topnovini.bg, News BNT.bg, BIG5.bg, Duma.bg, HashTag.bg, Sofia.actualno.com.

Поискахте ли право на отговор от „Нова телевизия“?

След дълго безуспешно звънене по телефона на Нова ТV след излъчването на репортажа, на 19.02.16 г. изпратихме официално писмо с искане на право на отговор. До този момент никой не ни е потърсил и не е отговорил на писмото ни.

Как мислите, защо повечето медии не проявяват интерес към Вашата версия на историята?

Не е ли очевидно – защо да си развалят отношенията със Столична община, като виждат какво се случва на този, който не ѝ се подчинява безпрекословно!

Има ли нещо, за което не съм Ви попитала, а искате да кажете?

Смятам, че за 33 години работа в това лечебно заведение (сменило няколкократно името си), съм направила немалко. Не е този начинът, по който трябваше да си тръгна. Въпреки огорчението, надявам се и с тези свои последни действия да съм допринесла за разбирането, че не е достатъчно само да лекуваме болните, а трябва да се борим за отстояване на техните човешки права дори и с цената на нарушаване на собствения си комфорт.

 

[1] Соматичен – телесен, свързан с тялото. В случая се има предвид, че болният има и физически проблеми и заболявания, освен психиатричните (бел.ред).

[2] Крайна степен на загуба на тегло и изтощаване на организма (бел.ред).

[3] Стандартът гласи, че ако пациентът има и психиатрично заболяване, и други, трябва да бъде хоспитализиран в болница, където има специалисти по всичките му здравни проблеми. В Центъра за психично здраве има специалисти единствено по психиатрични заболявания, които не могат да помогнат, ако пациентът страда, както в конкретния случай, от недохранване и туберкулоза (бел.ред).

Avatar

Светла Енчева

Светла Енчева е блогър (автор на "Неуютен блог"), социолог, активист в областта на човешките права. Завършила е специалност "Философия" през 1998 г. Преподавала е социология в Югозападен университет "Неофит Рилски" от 1998 до 2009. От 2009 до 2015 работи като анализатор в Социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията. От 2015 до средата на 2017 г. посвещава усилията си основно на Marginalia. Работи на свободна практика. Свири несистемно на бас китара.